За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 2

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

РАЗДЕЛ II

АДАМ-АДАМИ

Имена, подобни на Адам-Адами, употребявани от д-р Хволсън в неговата „Nabathean Agriculture“ и осмени от Ренан, не говорят почти нещо на непосветения. Но за окултиста този термин означава твърде много, след като той го среща в труд с такава огромна древност, какъвто е приведеният по-горе. Така той доказва например че Адами е бил многообразен символ, получил началото си сред арийците, което сочи коренът на думата, и че семитите и туранците са го заимствали от тях – също както и много други неща.

Адам-Адами е родово, съставно име, толкова древно, колкото е и самата реч. Тайната Доктрина учи, че Ад-и е било името, дадено от арийците на първата човешка раса, овладяла речта на този Кръг. Оттук са и термините Адоним и Адонай (древна, множествена форма на думата Адон), приложени от евреите към техните Йехова и Ангели, които просто били първите духовни и ефирни синове на Земята, и Бог Адонис, олицетворен в своите многобройни преобразявания на „Първи Господ“. Адам е санскритското Ади-Натх, също така означаващо Първи владетел, както и Ад-Ишвара или която и да е представка Ад (първи) пред прилагателно или съществително. Причината за това е, че подобни истини са били общо достояние. Това е било откровение, получено от първото човечество още преди времето, което по библейския израз се нарича „епоха на едни уста и едно слово“, или реч; знанието се е разширило по-сетне благодарение на личната интуиция на човека и още по-късно то е било скрито от профанацията под съответен символизъм. На основата на философските писания на Ибн Хебирол, авторът на Кабала доказва, че израилтяните са употребявали думата Ад-онай (A Do Na Y), „Господ“, наместо Ah’yeh – „Аз съм“, и YHVH, и добавя, че докато в Библията е предаден като „Господ“,

„Низшето обозначение или Божеството в Природата е по-общият термин Елохим, преведен като Бог“.1

1 Ис. Майер, Кабала, стр. 175.

През 1860 г., или приблизително тогава, изтоковедът Хволсън превел един твърде любопитен труд и го представил на вечно съмняващата се и лекомислена Европа под невинното заглавие „Nabathean Agriculture“. Според мнението на преводача, този архаичен труд е пълно посвещение в тайната на предадамичните народности на основата на неопровержимо достоверни документи. Трудът е неоценимо изброяване, пълно изложение на доктрините, изкуствата и науките не само на халдейците, а също така и на асирийците и хананите от доисторическите времена.1 Тези набатеяни – както смятали някои критици – били просто сабеяните, или халдейските звездопоклонници. Трудът е превод от арабски език, на който преди това бил преведен от халдейски.

Арабският историк Масуди говори за тези набатеяни и обяснява произхода им по следния начин:

„След Потопа (?) народите се заселили в различни страни. Сред тях били набатеяните, основали град Вавилон, които били потомци на Хам, заселили се в тази област под предводителството на Нимврод, син на Куш*, който бил син на Хам и правнук на Ной. Това се случило по същото време, когато Нимврод получил управлението над Вавилон в качеството на пратеник на Дзахак, наричан Биурасп.“2

Преводачът Хволсън намира, че твърденията на този историк напълно се съгласуват с твърденията на Мойсей в Книгата Битие; въпреки че по-малко почтителни критици могат да изкажат мнението, че именно по силата на самата тази причина, тяхната достоверност трябва да бъде заподозряна. Безполезно е обаче да се обсъжда тази точка, тъй като няма значение за разглеждания въпрос. Това е дребен и отдавна погребан проблем и трудността да се обясни, върху някаква логична основа, феноменалността на произхода на милиони народи, различни раси, много цивилизовани нации и племена от три съчетали се двойки – синовете на Ной и техните жени – в течение на 346 години,3 може да се отнесе за сметка на Кармата на автора на Книгата Битие, независимо дали ще бъде наречен Мойсей, или Ездра. Интересното в този разглеждан труд е именно, че съдържанието му, почти всички доктрини, изложени в него, ако бъдат прочетени езотерично, ще се окажат тъждествени с Тайните Учения.

1 Вж. Дьо Мирвил, „Пневматология“, III, стр. 218 et seq.

* В бълг. прев. на „Битие“ синът на Хам се казва Хуш, баща на Нимврод (Нимрод). – Бел. прев.

2 Оp. cit., ibid.

3 Вж. Книга Битие и утвърдената хронология. В глава VIII: „Ной напуснал ковчега“ – през 2348 г. пр. Хр. В глава X: „Нимврод е първият цар“ – около 1998 г. пр. Хр.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част втора, част 2

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147

Направи своя избор
Напред