"В подсъзнанието си човек трябва да има предвид влиянието на Земята, на Слънцето и на Месечината заедно, и да е свързан с центъра на Слънцето. Според мене центърът на Слънцето, това е интелигентността на Слънцето. Слънцето е разумно, Земята и Месечината са разумни. Между тези разумности има отношение. Видимата земя е тялото на Земята. И Земята има душа, и Слънцето има душа."

"Учените са забелязали, че водата на Земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на Земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източника на живота. Щом водата намалява, и човешкият живот намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охлажда организма. Многото вода пък го нагорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идват от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера."

СЛЪН­ЦЕ

Същ­ност

На­ша­та Зе­мя се дви­жи с ше­мет­на бър­зи­на в прос­т­ран­с­т­во­то, Слън­це­то ­ съ­що. Слън­це­то е ми­ли­он и по­ло­ви­на пъ­ти по-го­ля­мо от Зе­мя­та, теж­ко е, а се дви­жи в та­зи ряд­ка ма­те­рия ­ кой дър­жи те­зи гра­мад­ни те­ла в то­ва прос­т­ран­с­т­во, ка­же­те ми? Са­мо ми­съл­та, са­мо умът дър­жи те­зи гра­мад­ни те­ла в прос­т­ран­с­т­во­то. Ця­ла­та При­ро­да, ця­ла­та вечност, ця­ло­то прос­т­ран­с­т­во е про­ник­на­то с ум и ми­съл.

Слън­це­то е се­да­ли­ще на Бо­га.

Слън­це­то е ви­ди­ма­та стра­на на про­яв­ле­ни­е­то на Бо­га.

Свет­ли­на­та на Слън­це­то не ид­ва от Слън­це­то, но от Бо­жес­т­ве­ния Дух. Свет­ли­на­та е приз­нак на она­зи ми­съл, ко­я­то Ве­ли­кия от­п­ра­вя към всички жи­ви съ­щес­т­ва на Зе­мя­та. Та­зи свет­ли­на ни под­к­ре­пя и въз­рас­т­ва.

Свет­ли­на­та, ко­я­то Слън­це­то ни из­п­ра­ща, е ре­зул­тат на ра­зум­ни, свет­ли съ­щес­т­ва.

Слън­ца­та са жи­ли­ща на всички вис­ши йе­рар­хии, а пла­не­ти­те са жи­ли­ща за нас, хо­ра­та.

В на­ша­та Слънчева сис­те­ма има две Слън­ца ­ ед­но ви­ди­мо и ед­но не­ви­ди­мо. За ви­ди­мо­то учени­те го­во­рят, а за не­ви­ди­мо­то не зна­ят ни­що.

Зем­ни­ят рай в Слънчева­та сис­те­ма е на Слън­це­то.

В под­съз­на­ни­е­то си човек тряб­ва да има пред­вид вли­я­ни­е­то на Зе­мя­та, на Слън­це­то и на Ме­сечина­та за­ед­но, и да е свър­зан с цен­тъ­ра на Слън­це­то. Спо­ред ме­не, цен­тъ­рът на Слън­це­то, то­ва е ин­те­ли­ген­т­ност­та на Слън­це­то. Слън­це­то е ра­зум­но, Зе­мя­та и Ме­сечина­та са ра­зум­ни. Меж­ду те­зи ра­зум­нос­ти има от­но­ше­ние. Ви­ди­ма­та зе­мя е тя­ло­то на Зе­мя­та. И Зе­мя­та има ду­ша, и Слън­це­то има ду­ша.

Спо­ред мо­и­те изчис­ле­ния, на Слън­це­то има 25 ми­ли­о­на гра­ду­са топ­ли­на. Та­зи тем­пе­ра­ту­ра от 25 ми­ли­о­на гра­ду­си, ако ми­не през тя­ло­то, ще го пречис­ти, но ня­ма да го из­ме­ни. Вие ще ста­не­те ге­нии, ще свет­не­те, ли­це­то ви ще ста­не ан­гел­с­ко. То­ва е имен­но му­зи­ка­та, тя е огън, кой­то не раз­ру­ша­ва. Ми­съл без му­зи­ка ру­ши, то­ва са страс­ти­те, Лю­бов без му­зи­ка раз­ру­ша­ва.

На Ме­сечина­та има студ 200 гра­ду­са, а на Слън­це­то топ­ли­на­та е над 35 ми­ли­о­на гра­ду­са. Във вът­реш­ност­та на Слън­це­то жи­ве­ят въз­ви­ше­ни съ­щес­т­ва в кра­со­та и ве­личие. На Слън­це­то има пла­ни­ни, по-ви­со­ки от Хи­ма­ла­и­те, във вът­реш­ност­та на Слън­це­то има жи­вот.

Топ­ли­на­та на Слън­це­то е от­вън, а вът­ре в Слън­це­то съ­щес­т­ву­ва ед­на от­лична ат­мос­фе­ра ­ про­лет, гра­ди­ни, най-кра­си­ви­ят жи­вот е там. От Бъл­га­рия още ни­кой не е хо­дил там, но има ин­ду­си, ко­и­то са хо­ди­ли. От Ев­ро­па са­мо Све­ден­борг е хо­дил. Той е хо­дил и на Юпи­тер, и на Ве­не­ра. За да вяр­ва­те в те­зи не­ща, тряб­ва да има­те спе­ци­фични спо­соб­нос­ти и чув­с­т­ва.

От Зе­мя­та де­се­ти­на ду­ши има, ко­и­то са хо­ди­ли на Слън­це­то.

Ако човек мо­же да кон­цен­т­ри­ра ума си тъй сил­но към Слън­це­то, той ще мо­же да се пов­диг­не с тя­ло­то си на­къ­де­то ис­ка. На Зе­мя­та има из­вес­т­ни течения, ко­и­то ид­ват от Слън­це­то и ка­то се свър­жеш с тях, те ще те пов­диг­нат, но най-мал­ко­то съм­не­ние ще спре мо­то­ра. Има и све­тии, ко­и­то са изучили то­зи за­кон и са пов­диг­на­ли те­ла­та си. То­ва из­кус­т­во мо­же да го изучава­те, но зна­ят ли го хо­ра­та, те с ми­съл­та си ще ви пречат.

Всички еле­мен­ти, ко­и­то ги има на Зе­мя­та, ги има и на Слън­це­то, по­не­же Зе­мя­та е из­ляз­ла от Слън­це­то, как­то и всички пла­не­ти.

И на Слън­це­то има ре­ки и во­ди, ко­и­то те­кат, и во­да, хи­ля­ди пъ­ти по-чис­та от та­зи на Зе­мя­та. Ако има­те ед­на бу­тил­ка от слънчева­та во­да, то всички бъл­га­ри би­ха се под­м­ла­ди­ли, ако им се да­де са­мо ед­на кап­ка от нея.

Слън­це­то оказ­ва вли­я­ние вър­ху кръвообращение­то, ди­ша­не­то и ми­съл­та на чове­ка. Ка­то ос­ве­тя­ва пред­ме­ти­те и ги пра­ви ви­ди­ми, Слън­це­то съ­буж­да ми­съл­та. Човек за­почва да мис­ли, да наб­лю­да­ва, да изучава обек­тив­ния свят. Има и дру­го Слън­це ­ в са­мия човек, ко­е­то му слу­жи ка­то пъ­те­во­ди­тел. То но­си раз­лични име­на. Ня­кои го на­ричат Бо­жес­т­ве­но Начало в чове­ка, дру­ги ­ свет­ла идея и т.н.

Слън­це­то се­га да­ва по­вече енер­гия на Зе­мя­та, от­кол­ко­то пре­ди две хи­ля­ди го­ди­ни. И след две хи­ля­ди го­ди­ни ще да­ва още по­вече.

От пет­на­та на Слън­це­то про­из­тичат го­ле­ми­те маг­не­тични бу­ри. От те­зи пет­на за­ви­си и пло­до­ро­ди­е­то на Зе­мя­та. Ко­га­то има по­вече пет­на на Слън­це­то, го­ди­на­та е по-пло­до­род­на. Ко­га­то има по­вече пет­на на Слън­це­то, по­вече хо­ра се же­нят и по­вече уми­рат, то­га­ва ста­ват го­ле­ми пер­тур­ба­ции в нер­в­на­та сис­те­ма, сър­дечни раз­ри­ви, мо­зъчни апоп­лек­сии, бол­ки в гръб­на­ка, в бъб­ре­ци­те, хо­ра­та ста­ват ша­ша­ви.

При по­вече пет­на на Слън­це­то има по­вече дъж­до­ве, има по-го­ля­мо пло­до­ро­дие.

Щом хо­ра­та из­п­ра­вят жи­во­та си, и слънчеви­те пет­на ще изчез­нат. Има пет­на на Слън­це­то, ко­и­то по­каз­ват гре­хов­ния жи­вот на Ве­не­ра, на Юпи­тер, на Марс, на Си­ри­ус, те­зи пет­на се раз­личават ед­но от дру­го. Те­зи, ко­и­то по­каз­ват жи­во­та на Зе­мя­та, са чер­ни ка­то въг­ле­ни.

Здра­ве

Рит­му­сът на Слън­це­то, или ран­ни­те слънчеви лъчи са най-бла­гоп­ри­ят­ни за чове­ка. В Слън­це­то има един го­лям тран­с­фор­ма­тор, кой­то из­п­ра­ща енер­гия по ця­ла­та Зе­мя. В Слън­це­то има и спе­ци­а­лен тран­с­фор­ма­тор за все­ки човек на Зе­мя­та. Все­ки човек при­е­ма спе­ци­ал­но из­п­ра­те­ни­те за не­го свет­ли­на и енер­гии. Все­ки човек има тран­с­фор­ма­тор, кой­то при­е­ма спе­ци­ал­на­та свет­ли­на, из­п­ра­те­на за не­го от Слън­це­то.

Ня­ма за­що да се кла­ня­те на Слън­це­то, но оно­ва, ко­е­то то да­ва, тряб­ва да се при­е­ме и об­ра­бо­ти. Човек тряб­ва да при­е­ме енер­гия от Слън­це­то за своя мо­зък, за дро­бо­ве­те, за сто­ма­ха и тя­ло­то си. В те­зи енер­гии е скри­та ра­зум­ност­та.

Човек, кой­то ис­ка да има жи­вот в се­бе си, да има ед­но от­лично тя­ло, да бъ­де ра­дос­тен и ве­сел, топ­ли­на да има, неп­ре­мен­но да из­ли­за и гле­да Слън­це­то, да му об­ръ­ща вни­ма­ние, да прос­ле­дя­ва пъ­тя му, да се пол­зу­ва от енер­ги­я­та му. Он­зи, кой­то се пол­зу­ва по­вече от енер­ги­я­та му, той е с топ­ла кръв. Он­зи, кой­то се пол­зу­ва по­вече от Лу­на­та, е със сту­де­на кръв, т.е. хла­ден, сту­ден, хлад­нок­ръ­вен. Топ­лок­ръв­ни­те са свър­за­ни със Слън­це­то. Си­ла­та на човеш­кия ум ид­ва от Ме­сечина­та, а топ­ли­на­та за жи­во­та ид­ва от Слън­це­то.

Най-нап­ред сър­це­то въз­п­ри­е­ма слънчеви­те лъчи, пос­ле ­ умът. Мо­зъ­кът нап­ра­во не въз­п­ри­е­ма, той е об­вит в ко­ру­ба. Слънчеви­те лъчи мно­го мъчно ми­на­ват през та­зи ко­ру­ба, а по-лес­но ми­на­ват през гър­ди­те и сър­це­то. Под „сър­це“ се раз­би­ра и слънчевия въ­зел под лъ­жичка­та, де­то е цен­тъ­рът на сим­па­тична­та нер­в­на сис­те­ма, или на сто­маш­ния мо­зък. Зад­на­та част на мо­зъ­ка вече съ­от­вет­с­т­ву­ва на нея. Той въз­п­ри­е­ма та­зи енер­гия и я раз­п­ре­де­ля. Мо­зъ­кът има даж­ба от свет­ли­на от сър­це­то. В за­мя­на на то­ва умът из­п­ра­ща по­вече енер­гия на сър­це­то, от ко­я­то се е об­ра­зу­ва­ла та­зи топ­ли­на.

В из­г­ря­ва­не­то на Слън­це­то се за­бе­ляз­ват два важ­ни мо­мен­та: пър­ви­ят е на 22 март, ко­га­то Слън­це­то ми­на­ва в Се­вер­но­то по­лу­ша­рие. Вто­ри­ят мо­мент е на 22 сеп­тем­в­ри, ко­га­то Слън­це­то ми­на­ва в Юж­но­то по­лу­ша­рие. Те­зи два мо­мен­та са сим­во­ли, ко­и­то из­ра­зя­ват два ви­да течение на енер­гии. Енер­ги­и­те, ко­и­то про­из­тичат в Се­вер­но­то по­лу­ша­рие, имат вън­шен ха­рак­тер ­ те сим­во­ли­зи­рат мъ­жа. Ко­га­то Слън­це­то вле­зе в Юж­но­то по­лу­ша­рие на 22 сеп­тем­в­ри, хо­ра­та вли­зат в дру­го течение на енер­гии, ко­и­то съ­дър­жат в се­бе си ме­ко­та. То­га­ва човек мо­же да се уеди­ни, със­ре­до­точи.

Най-вис­ша­та ма­те­рия, ко­я­то въз­п­ри­е­ма­ме, то­ва е слънчева­та енер­гия. Ако ти не виж­даш та­зи свет­ли­на, не мо­жеш да се об­но­виш.

Един час по­не пре­ди из­г­ре­ва на Слън­це­то, ти тряб­ва да си на крак. Да не спиш, ни­то да се из­ле­жа­ваш.

Още пре­ди из­г­ря­ва­не­то на Слън­це­то, човек тряб­ва да бъ­де на крак, да по­лучи даж­ба­та си. Ако се из­ле­жа­ва и се оп­рав­да­ва с не­раз­по­ло­же­ни­е­то си, той гу­би.

Слън­це­то из­г­ря­ва, а вие мис­ли­те да­ли да ста­не­те или не. Кой­то ис­ка да про­коп­са в све­та, Слън­це­то да не го за­вар­ва в кре­ва­та. Кол­ко­то пъ­ти го за­вар­ва в кре­ва­та, ще пла­ща гло­ба. Слън­це­то му но­си пис­мо от не­ви­ди­мия свят, а той се из­ле­жа­ва. Ис­ка­те ли ра­бо­ти­те ви да са на­ред, още в зо­ри тряб­ва да сте на крак. Ля­гай­те ра­но и ста­вай­те ра­но. Сут­рин, щом ста­не­те, свър­же­те се с Бо­га. Сам си ус­луж­вай­те, не тър­се­те слу­ги да ви но­сят обу­ща­та и дре­хи­те.

Пре­по­ръчвам ви да ста­ва­те сут­рин ра­но, ко­га­то из­г­ря­ва Си­ри­ус или ко­га­то Зор­ни­ца­та из­г­ря­ва, ако ис­ка­те да вне­се­те не­що ху­ба­во в ду­ша­та си. Пър­ви­ят лъч на Слън­це­то го дочакай и то­га­ва мо­же да оти­ваш на ра­бо­та.

Из­ли­зай­те сут­рин ра­но око­ло из­г­ре­ва на Слън­це­то, да го пог­ле­да­те ед­на-две ми­ну­ти, да си по­печете гър­ба на Слън­це­то два-три часа, та­ка гла­во­бо­ли­е­то и бол­ки­те в гръб­на­ка ще ми­нат.

Пър­ви­ят слънчев лъч но­си бо­гат­с­т­во­то на всички­те лъчи. Най-по­лез­ни­те лъчи са око­ло из­г­рев Слън­це.

Пър­ви­те слънчеви лъчи съ­дър­жат спе­ци­фична енер­гия, по­лез­на за всички жи­ви съ­щес­т­ва. Кой­то не се грее на пър­ви­те слънчеви лъчи, кол­ко­то и да се грее на обед­ни­те, ни­що ня­ма да при­до­бие.

Зо­ра­та да­ва на чове­ка та­ки­ва енер­гии, как­ви­то ни­коя дру­га си­ла не е в със­то­я­ние да му да­де.

Ако Слън­це­то из­г­ря­ва и вие не из­ле­зе­те да ви ог­ре­ят слънчеви­те лъчи, да из­пол­зу­ва­те те­зи слънчеви енер­гии, вие не мо­же­те да при­е­ме­те та­зи пра­на, ко­я­то очак­ва­те от Слън­це­то. Ще из­ле­зе­те и ще из­бе­ре­те най-ху­ба­во­то мяс­то. Там ще се на­печете от всички стра­ни и то­га­ва ще се при­бе­ре­те в къ­щи.