За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Книги Елена Блаватска ТАЙНАТА ДОКТРИНА - ТОМ І - КОСМОГЕНЕЗИС

Търсене на рецепти от Българска народна медицина
Търсене на рецепти


ТАЙНАТА ДОКТРИНА - ТОМ І - КОСМОГЕНЕЗИС  12.00 лв.
Електронна книга


Автор:    Елена Блаватска
ТАЙНАТА ДОКТРИНА - ТОМ І - КОСМОГЕНЕЗИС
Електронната книга е налична във формати EPUB, PDF и MOBI (KINDLE)
Представяне

"Авторката с огромен труд е усвоила част от знанието, което се пази само за висшите посветени и може да представи само онова, на което са я учили, но даже и то ще изглежда на непосветения читател по-скоро като фантастичен сън, отколкото възможна действителност. Но съществуват доказателства, които с течение на времето стават неоспорими за всеки сериозен и непредубеден ум."

Многотомното издание е един от малкото сполучливи опити да се опише Битието. Подобно усилие не е във възможностите на един човек – и наистина книгата е колективно дело, чийто фокус е личността на Блаватска. Историята на създаването на произведението сама по себе си е илюстрация за проявата на високи йерархични нива, които закрилят и вдъхновяват човека. Нейният секретар и довереник полковник Олкът в спомените си "Страници от стария дневник" описва работата й над книгата по следния начин: "Учителите не бяха постоянно с нас. Тя сама написа прекрасно много страници, тъй като притежаваше чудесен литературен дар. Никога не пишеше скучно и безинтересно и беше в еднаква степен блестяща на трите езика, когато пълната сила беше с нея." По-късно авторката в писмо до своята леля в Русия ще сподели, че когато нейният Учител е зает на друго място, той оставя свой заместник и тогава това било нейното светло Аз, нейният вътрешен глас, който мисли и пише вместо нея.

Олкът допълва: "Тя работеше без определен план, но идеите бликаха от нея като от непресъхващ извор. Те идваха хаотично, като безкраен поток. Всеки параграф се оформяше и замършваше независимо от предишния или следващия. Би трябвало да се види нейния ръкопис: листовете най-често бяха рязани, лепени, прекроени, понякога една страница се състоеше от шест, седем или десет отделни ивици, изрязани от други страници и слепени заедно, съединени с отделни думи или изречения, написани между редовете. Тази книга събра в себе си всички достойнства и недостатъци на своята авторка. Елена Блаватска създаде със своята книга цяла епоха."

"КОСМОГЕНЕЗИС". ТОМ І

"Мисълта, че нещата могат да престанат да съществуват и все пак да бъдат, е основна в източната философия. В това очевидно противоречие на термините се заключава онзи факт на природата, който е много по-важно да бъде схванат от ума, отколкото да бъде обяснен с думи. Близък пример на подобен парадокс се илюстрира от химическите комбинации. Въпросът – престават ли да съществуват водородът и кислородът, когато се съединяват, за да образуват вода – е спорен и досега. Някои смятат, че щом като те се проявяват след разлагането на водата, трябва да се намират в нея през цялото време. Други оспорват, казвайки, че те се превръщат в нещо съвсем различно, като през това време трябва да престанат да съществуват като такива ... Съществуването на водорода и кислорода във вид на вода може да се нарече небитие, което е по-реално битие от тяхното съществуване във вид на газове и може, макар и в малка степен, да символизира състоянието на вселената, когато тя потъва в сън ..."

Съдържание

Предговор към първото издание / 15

Увод / 19
Необходимостта от такъв труд. Древността на докумен­тите и ръкописите. Целта на тази книга.

Пролог (PROEM) / 51
Най-древният ръкопис в света и неговият символизъм. Един­ният живот. Тайната доктрина — пантеизъм — атеизъм. „Про­стран­ство“ във всички религии и в окултизма. Седемте космически елемента — седем раси на човечеството. Три тезиса на тайната доктрина. Описание на стансите от книгата Дзиан.


ЧАСТ I
КОСМИЧЕСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Седемте станси от книгата Дзиан / 77
Коментари / 85
СТАНСА I / 85
Времето и вселенският разум. Причините на битието. Се­дем­те превисши властелина. Причините на съществува­не­то. Един­ната форма на съществуването. Алайа, всемирната душа. Може ли крайното да постигне безкрайното?

СТАНСА II / 104
Строителите. Абсолютът не познава себе си. Зародишът на живота. Астралната светлина не е Анима Мунди. Бо­жестве­ната мисъл.

СТАНСА III / 114
Пробуждане на космоса. Вселената — преходна сянка. Сим­волите на природата. Появата на океана. Тъмнината и светлината. Андрогинните (двуполови) божества. Символът змия. По­средникът на магията. Аз съм това, което съм. Пър­вич­ната диференциация. Тъканта на битието. Съзна­телното елек­тричество.

СТАНСА IV / 139
Седмичните йерархии. Седемте мистични чувства. Про­водникът на вселената. Непорочното зачатие. Мощта на речта и звука. Седемте чувства. Безкрайният кръг. Огънят, великият символ на божеството. Звездните синове на свет­лината. Божествените летописци.

СТАНСА V / 160
Фохат — детето на седмичните йерархии. Небесните Будди. Теогонията на създателите. Духът-субстанция, протео­подобна. Съотношенията на боговете. Седемте свята. Древ­ността на физическите науки. Единният пламък. Крила­ти­те колела. Монизмът и материализмът. Четирите небесни същества. Липики. Пръстенът „Не престъпвай“. Богът на човека и богът на мравката. Денят „Бъди с нас“.

СТАНСА VI / 192
Нашият свят, неговият растеж и развитие. Тайната на женствения логос. От не-числото към числото седем. Позна­вали ли са древните физическите науки. Сънят на Май­ка­та вечна. Космическият план е илюзия. Извечната материя е реалност. Грешката на Лаплас.

Отклонение / 209
Някои ранни заблуди относно планетите, кръговете и човека / 210
Седмично подразделение в различните индуски системи / 217
Низходящи и възходящи състояния. Обменът на жизнените принципи. Мненията се различават и въпреки това съвпа­дат. Трансмиграцията на егото. Поправянето на фактите. Каквито са въпросите, такива са и отговорите. Авто­ри­тетното писмо. Числото 777. Еволюцията на монадите.
Допълнителни факти и обяснения относно глобусите и мона­­ди­те / 230
Предаването на елементите на живота. Монадното мно­жество. Царството на елементалите. Монадите и ато­мите. Лунните предци. Четвъртият глобус. Човекът или маймуната, кой е бил пръв? Погрешно мнение. Писмото на Махатма.

СТАНСА VI — продължение / 254
Предварителното сътворение на човека. Първопричината на греха. Codex nazaraeus повтаря алегорията. Илдабаоф-Йехова. Седемте плана. Войната в небето. Раждането на световете. Седемте степени на посвещението. Загубеният канон на про­порциите. Произходът на преклонението. Тво­рящите по­тенции.

СТАНСА VII / 277
Прародителите на човека на земята. Единният прародител пламъкът, безчислените пламъци. Противопоставянето на ученията. Йерархиите на духовете. Духовете на природата или елементалите. Тайната на битието. Предците на чо­века. „Седемте души“ в египтологията. Лунният бог. Йехова — женската сефира. Произходът на човека. Dii sunt demones Inversi. Безсмъртният корен. Метафизиката на халдейците. Истинската и лъжливата Кабала. Окултни и кабалистични доктрини. Разногласие между окултистите и кабалистите. Един дух е безпомощен на земята. „Поглъщателите“. Чети­рите измерения на пространството. Океаните от въглеродна киселина. Великият посредник на магията. Акаша не е ефир. Атомите — невидими животи. Окултната химия. Огнените животи. Човекът е сянка на своя първообраз. Земята е на­селена от небето. „Второто пришествие“.

Равносметка / 341
Упанишади. Повторение. Направляващият разум на вселе­ната. Единството на всичко в природата. Трите свята. Ма­терията — сянка на духа. Илиастърът на Парацелз. Христия­низираният Хермес. Само вечното е реалност.

Няколко Окултни Афоризма / 363
Извадки от един източен частен коментар, пазен досега в тайна. Силите на йога. Акаша. Няма нищо ново под слън­цето.
ЧАСТ II
ЕВОЛЮЦИЯ НА СИМВОЛИЗМА

РАЗДЕЛ I
Символизъм и идеографи / 379
Египетският символ на котката. Магическата сила на звука. Тайният език.

РАЗДЕЛ II
Тайният език и ключовете към него / 389
Многобройните религии на Египет, Измеренията на Вели­ка­та пирамида. Квадратурата на кръга. Истината трябва накрая да въз­тържествува. Мойсей и ковчегът от тръсти­ка — копие от Саргон. Окултните числа. Тъж­дественост на древните символи. „Сатанинските“ раси.

РАЗДЕЛ III
Първичната субстанция и божествената мисъл / 410
Божествената мисъл. Всемирната илюзия. Pater Omnipotens Жпther. Космо­генезис на Many. Седемте Пракрити. Боговете на „Генезиса“. Мистичният огън. Ефир.

РАЗДЕЛ IV
Хаос, Теос, Космос / 431
Душата на света. Рождението на разума. Мистичните еле­менти.

РАЗДЕЛ V
Скритото божество, неговите символи и глифове / 441
Гносис на Марк. Великият разум. Символи на творящите сили. Све­­товното съответствие на боговете. Древната сим­волика.

РАЗДЕЛ VI
Световното яйце / 453
Яйцето и ковчега. Лунните и слънчевите божества. Огне­ни­те змии. Кри­латият глобус. Двата аспекта на „бога“.

РАЗДЕЛ VII
Дните и нощите на Брама / 465
Трите вида Пралайа. Поглъщането на всичко. Кабалистич­ният ключ. На­стъпването на нощта. Възвръщането на Мору.

РАЗДЕЛ VIII
Лотосът като световен символ / 478
Идеалното става материално. Еврейският антропомор­фи­зъм. Бра­мини и семити. Буквата М.

РАЗДЕЛ IX
Луната: Deus Lunus; Phoebe / 487
Лунният бог на християните. Физиологичният ключ към сим­вола на луната. „Двойната утроба“. Алегорията от Зохар, Хеката-Луна — съответствие на Йехова. Луната е двуполова. Достойнството на Саис. Праисторическият католицизъм. Тъждествеността на сим­волите.

РАЗДЕЛ Х
Култът на дървото, змеят и крокодилът / 509
Змеят — символ на посвещението. Дървото Ашватха. „Сед­мич­но­стта“. Дву­странният Логос.

РАЗДЕЛ XI
Dеmon est Deus Inversus / 519
Няма живот без смърт. Теологическите етимологии. Ок­ле­ветените ангели. Войната на боговете. Критика на кри­ти­ката на Уилсън. Прелъстяването на боговете.

РАЗДЕЛ XII
Теогонията на боговете-създатели / 536
Йехова не е всевисш бог. Първоначалната теогония на ведан­тистите. Си­нонимите на Логоса, Логосите с женско начало. Идеята на Пи­та­гор. Древ­ността на пирамидите. Косми­чески­те богове. Неве­роят­но, но истина. Съ­щата мисъл в конфуциан­ството. Тайната на тъ­мата. Бог е нашето висше Аз.

РАЗДЕЛ XIII
Седемте творения / 562
Седемте творения в Пураните. Огдоад. Първичното и вто­ричното тво­ре­ние. Много тълкувания на единната истина. Седемте творения. Кои са ку­­марите? „Девственици-аскети“. Значението на числото седем.

РАЗДЕЛ XIV
Четирите елемента (стихии) / 582
За елементите. Космическите богове. Свети Павел е вярвал в ко­сми­ческите бо­гове. Йехова — Богът на стихиите. Астарта и Дева Мария. Физическите сили — проводници на елементите.

РАЗДЕЛ XV
За Гуан-Ши-Ин и Гуан-Ин / 595
Болното въображение. Кринолини или змийска дреха.


ЧАСТ III
ADDENDA

ОКУЛТНАТА И СЪВРЕМЕННАТА НАУКА

РАЗДЕЛ I
Причината за тези добавки / 601
Силите са богове и гении. Светлината е дух и материя.

РАЗДЕЛ II
Съвременните физици играят на криеница / 607
„Дали светлината е вещество, или не?“ Избор на противо­ре­чиви хи­потези. Actio in Distans. Възгледите на Cauchy.

РАЗДЕЛ III
Дали привличането е закон? / 618
Привличане или нещо друго? Йехова е един от Елохимите. Ню­тон тогава и Нютон сега. Вечното движение. Идеите на Кеплер. При­чината за вър­тенето.

РАЗДЕЛ IV
Теорията за въртенето в науката / 632
Противоречиви хипотези. Научните аберации. Парадокси­те на науката. Силите са реалности.

РАЗДЕЛ V
Маските на науката. Физика или метафизика? / 642
Академични лъжливи наименования. Запазването на свет­ли­ната. Как­во е силата? Те се съгласяват, за да се разми­нат отново. Ми­стичните лъчи. Причини и следствия. Какво е атомът? Химическите богове. Системата на Виш­тад­вайта.

РАЗДЕЛ VI
Нападките на един учен срещу научната теория на силата / 664
Ересът на д-р Ричардсън, Духът и душата на космоса.

РАЗДЕЛ VII
Животът, сила или привличане / 671
Силата на Слънцето и силата на Земята. Пантеизмът и моно­­теизмът. Седемте физически чувства. Дървото на живота. Какво е нервният ефир? Жизненият принцип.

РАЗДЕЛ VIII
Слънчевата теория / 686
Сърцето на слънчевата система. Квинтесенцията на кос­моса. Първо­на­чалната основа. Елементи и не-елементи. Как­во е направляващата сила? Научният Кадуцей. Окултизмът в химията.

РАЗДЕЛ IX
Бъдещата сила / 705
Несъзнателният окултист. Окултните тайни и обществото. Пре­дели на откритията. Ефирът на Кили (Keely). Прежде­временното от­критие. Какво е новата сила?

РАЗДЕЛ Х
Елементи и атоми / 722
Въртенето на душата. Вечният странник. Будите на три свята. Съ­кро­вище на венеца на мъдростта. Уран и Нептун. Цикъл на па­дението на боговете.

РАЗДЕЛ XI
Древната мисъл в съвременен облик / 738
Химията и окултната наука. Единството на Троицата. Ге­незисът на елементите. Пураните versus Кралското дру­жество.

РАЗДЕЛ XII
Научни и езотерични доказателства в полза на съвременната теория за мъглявините и възражения против нея / 750
Съвременната наука и окултизмът. Сили и еманации. Въпро­си без отговор. Какво е небула? Кометната материя. Какво е пър­вичната материя? Бъде­щият синтез.

РАЗДЕЛ XIII
Силите — видове движение или разуми? / 767
Кант и окултизмът. Разумът в природата. Окултните и фи­зи­ческите науки. Множественост на световете. Геоло­гия от времената на Енох.

РАЗДЕЛ XIV
Богове, монади и атоми / 779
Кой е сляп? Математическата точка. Пространството — сила и материя. Призраците на ума. Атомическите души. Химията на бъ­дещето. Арийската и западната наука. Хермес или Хъксли? Лайбниц и окултизмът. Спиноза и Лайбниц. Природа на монадата. Духът и материята са единни.

РАЗДЕЛ XV
Еволюция на циклите и карма / 810
Човекът — бог или звяр? Размахът на карма. Прежда на съд­­бата. Циклови колела вътре в колелата. Карма-Немезида. Древните и съвременни проро­чества. Астрологията е наука.

РАЗДЕЛ XVI
Зодиакът и неговата древност / 827
Зодиакът в Библията. Древността на зодиака. Зодиакът и па­триарсите. Зна­кът на Йона. Халдео-еврейските богове. Дра­­конът и бикът. Заключението на Ваilly. Началото на Кали Юга. Индуските астрономически методи. Арий­ците-индуси са оправдани.

РАЗДЕЛ XVII
Равносметка / 854
Точната наука — отрицание. Силите са по същество богове. Наи­менованията на Фохат. Легенда и история.

Откъс

Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,
Нито величието на свода, над Земята прострян.
— Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?
Какво е скривало?
Били ли са това бездънните дълбини на водите?
Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.
Нямало е граници между деня и нощта.
Само Единният в своето дихание без дъх,
И нищо друго не е имало битие.
Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.
В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,
Зародиш, скрит в черупка,
Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Кой тайната узнал? Кой я съобщил?
Откъде, откъде е това творение многообразно?
Самите Богове били родени после.
Кой знае откъде е величието на създаването?
ТО, откъде е възникнало величието на творението?
Волята ли го е създавала или е била безмълвна?
Великият Ясновидец във върховете на Небето,
Той знае, но може би, дори знае ли той?
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Потапяйки взор във вечността,
Зад пределите на еоните са основите на Земята.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ти беше. И ето, когато подземният огън
Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,
Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,
Извън времето, Неизменен,
О, мисъл безкрайна, Божествена Вечност!

Риг-Веда
СТАНСИ ДЗИАН


СТАНСА I

1. Предвечната Майка, Раждаща, скрита в своите Покрови, Вечно Невидими, още веднъж дрямала в продължение на Седем Вечности.
2. Време не е имало, то почивало в Безкрайните Недра на Продъл­жи­телността.
3. Вселенският Разум не съществувал, тъй като нямало Ах-хи, за да го побере.
4. Седемте Пътя към Блаженството ги нямало. Не съществували и Великите Причини на Страданието, тъй като нямало никого за пораждането им и за съблазняване от тях.
5. Единна Тъмнина изпълвала Безкрайното Всичко, тъй като Бащата-Майка и Синът още веднъж бяха едно и Синът не се е пробудил още за Новото Колело и за Странствания с Него.
6. Седем Превисши Властелина и Седем Истини престанали да съще­ствуват, и Вселената — Син на Необцодимостта — била потопена в Пара­нишпана, за да бъде издишана от това, което го има и в съ­щото време го няма. Не съществувало нищо.
7. Причините на Съществуването изчезнали; бившето Видимо и Съще­ствуващо Невидимо почивали във Вечното Не-Битие — Един­ното Битие.
8. Само Единната Форма на Съществуване, безпределна, без­крайна, без­причинна, се простирала, почивайки в Сън, лишен от Съновидения; Животът — безсъзнателен — пулсирал във Вселенското Пространство, в тази Все­същност, която се усеща от отвореното Око на Дангма.
9. Но къде е била Дангма, когато Алайа на Вселената е била в Парамартха и Великото Колело е било Анупадака?

СТАНСА II

1. ...Къде са били Строителите, Лъчезарните синове на Зората на Ман­вантара?... В непознаваемата Тъмнина, в техните Ах-хи на Паранишпана. Създателите на Формите на Не-Формата — Корен на света — Деваматри и Свабхават почивали в Блаженството на Не-Битието.
2. ...Къде е било Безмълвието? Къде Слухът, за да се почувства то? Не, нямало нито Безмълвие, нито Звук; нищо, освен Неруши­мото Вечно Дихание, непознаващо себе си.
3. Часът още не е ударил; Лъчът още не е проникнал в Зародиша; Ма­трипадма още не е набъбнала.
4. Нейното Сърце още не се е разкрило за влизането на Единния Лъч, за да го повали после като Три в Четири в недрата на Майа.
5. Седемте още не са се родили от Тъканта на Светлината. Един­ната Тъмнина е била Баща-Майка, Свабхават; и Свабхават била в тъмнина.
6. Тези Двамата са Зародишът и Зародишът е един. Вселената е била още скрита в Божествената Мисъл и в Божественото Лоно.

СТАНСА III

1. ...Последният Трепет на Седмата Вечност трепти в Безкрай­ността. Майката набъбва, разпространявайки се отвътре навън, като пъпката на Лотоса.
2. Трепетът се разпространява, докосвайки със своето Стреми­телно Крило цялата Вселена и Зародиша, пребиваващ в Тъмнина — Тъмнина, която диша над дремещите Води на Живота.
3. Тъмнината излъчва Светлина и Светлината отронва самотен Лъч във Водите, в Дълбините на Майчиното Лоно. Лъчът пронизва Девственото Яйце, Лъчът събужда трепет във Вечното Яйце и от­ронва Зародиша не-вечен, който се сгъстява в Световно Яйце.
4. Трима падат в Четири. Лъченосното естество се оседморява; Седем са вътре, Седем отвън. Сияещото яйце, троично в себе си, се пресича, раз­пространявайки се с млечнобели Съсиреци в Дълбините на Майката, в Корена, растящ в Недрата на Океана на Живота.
5. Коренът остава, Светлината остава, Съсиреците остават и все пак Oeaohoo е Един.
6. Коренът на Живота бил във всяка Капка на Океана на Без­смъртието и Океанът бил Лъчезарна Светлина, която била Огън и Топлина, и Движение. Тъмнината изчезнала и повече не съществу­вала; тя изчезнала в своето Естество, в Тялото на Огъня и Водата, на Бащата и Майката.
7. Виж, о Лану, Детето Лъчезарно на тези Двама, несравнимо, блестящо величие — Пространството на Светлината, Сина на Про­странството на Тъмни­ната, възникващ от Дълбините на Великите Тъмни Води. Това е Oeaohoo Младши. Той сияе като Слънце, той е Пламтящ, Божествен Дракон на Мъдростта; Ека е Чатур и Чатур си взема Три, и Съюзът поражда Сапта (се­дем); в него са Сед­мина, които стават Тридаша, Сонми и Множества.
Съзри го — приповдигащия Покрова и разгръщащ го от Изток на Запад. Той скрива Горното и оставя Подножието открито, като Ве­лика Илюзия. Той набелязва място за Блестящите и превръща Гор­ното в безбрежно Море на Огъня и Единното Проявено във Великите Води.
8. Къде е бил Зародишът? И къде сега е Тъмнината? Къде е Духът на Пла­мъка, горящ в твоя Светилник, о Лану? Зародишът е ТО и ТО е Светлината, Белият, Блестящ Син на Бащата, скрит в Тъм­нината.
9. Светлината е Хладен Пламък и Пламъкът — Огън, и Огънят ражда Топлина, произвеждащите Вода — Водата на Живота във Великата Майка.
10. Бащата-Майка тъче Тъкан; горният Ј край е прикрепен към Духа, към Светлината на Единната Тъмнина, а долният — към Сен­честия край, към Материята; и тази Тъкан е Вселената, изтъкана от Две Същности, слети в едно, което е Свабхават.
11. Тя се разширява, когато Диханието на Огъня е над нея; тя се свива, когато диханието на Майката я докосва. Тогава Синовете се разделят и разпръсват, за да се върнат в Лоното на Майката със завършването на Великия Ден, да се съединят отново с нея. Когато Тя се охлажда, става сияеща. Нейните Синове се разширяват и свиват Сами по себе си и със своите Сърца; те побират Безкрайността.
12. Тогава Свабхават изпраща Фохат, за да втвърди Атомите. Всеки е част от Тъканта. Отразявайки, подобно на огледало „Само­съществуващия Властелин“, всеки на свой ред става Свят.

СТАНСА IV

1. ...Вслушайте се вие, Синове на Земята, във Вашите Наставници, Синовете на Огъня! Разберете, няма нито първо, нито последно, тъй като всичко е Единно Число, произлязло от Не-Числото.
2. Научете това, което ние, произлезлите от Първосъздадените Се­дем, родените от Предвечния Пламък, сме узнали от нашите бащи...
3. От Лъчезарността на Светлината, от Лъча на Вечната Тъмнина се устремиха в Пространството отново събудените Енергии; Единен от Яйцето, Шест и Пет. След това Три, Едно, Четири, Едно, Пет — Два пъти по Седем, Сума на Всичко. И тези са същността на Есте­ството, Пламъка, Началото, Строителите, Числата, Арупа, Рупа и Силата или Божественият Човек е Сума на Всичко. И от Боже­стве­ния Човек са произлезли Формите, Искрите, Свещените животни и Вестителите на Съкровените Бащи, заключаващи се в Пресветата Четворица.
4. Това било войнство на Гласа, на Божествената Майка на Сед­мината. Искрите на Седмината са подвластни и слуги на Първия, Втория, Третия, Четвъртия, Петия, Шестия и Седмия от Седмината. Те се наричат Сфери, Триъгълници, Кубове, Линии и Формовчици, тъй като така се държи вечната Нидана — Oi-Ha-Hou.
5. Oi-Ha-Hou е Тъмнината, Безкрайността или Не-Числото, Ади-Нидана, Свабхават .
1) Ади-Санат, Число, тъй като е Едно.
2) Гласът на Словото, Свабхават, на Числото, тъй като е Едно или Девет.
3) „Квадрат без Форма“.
И тези Три, затворени вътре в , са същността на съкровената Четворица; и Десет — същността на Арупа, Вселената. След това идват Синовете, Седем Воини, Един — Осмият е оставен настрана и неговото дихание е Светлодател.
6. ...След това Вторите Седем, които са Липики, породени от Тримата. Отхвърленият Син е Един. „Синовете на Слънцето“ са безчет.




Направи своя избор
Напред