"Авторката с огромен труд е усвоила част от знанието, което се пази само за висшите посветени и може да представи само онова, на което са я учили, но даже и то ще изглежда на непосветения читател по-скоро като фантастичен сън, отколкото възможна действителност. Но съществуват доказателства, които с течение на времето стават неоспорими за всеки сериозен и непредубеден ум."
Многотомното издание е един от малкото сполучливи опити да се опише Битието. Подобно усилие не е във възможностите на един човек – и наистина книгата е колективно дело, чийто фокус е личността на Блаватска. Историята на създаването на произведението сама по себе си е илюстрация за проявата на високи йерархични нива, които закрилят и вдъхновяват човека. Нейният секретар и довереник полковник Олкът в спомените си "Страници от стария дневник" описва работата й над книгата по следния начин: "Учителите не бяха постоянно с нас. Тя сама написа прекрасно много страници, тъй като притежаваше чудесен литературен дар. Никога не пишеше скучно и безинтересно и беше в еднаква степен блестяща на трите езика, когато пълната сила беше с нея." По-късно авторката в писмо до своята леля в Русия ще сподели, че когато нейният Учител е зает на друго място, той оставя свой заместник и тогава това било нейното светло Аз, нейният вътрешен глас, който мисли и пише вместо нея.
Олкът допълва: "Тя работеше без определен план, но идеите бликаха от нея като от непресъхващ извор. Те идваха хаотично, като безкраен поток. Всеки параграф се оформяше и замършваше независимо от предишния или следващия. Би трябвало да се види нейния ръкопис: листовете най-често бяха рязани, лепени, прекроени, понякога една страница се състоеше от шест, седем или десет отделни ивици, изрязани от други страници и слепени заедно, съединени с отделни думи или изречения, написани между редовете. Тази книга събра в себе си всички достойнства и недостатъци на своята авторка. Елена Блаватска създаде със своята книга цяла епоха."
"ЕЗОТЕРИКА". ТОМ ІII
"Древните разполагали планетите в следния ред: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, като с екзотерични цели са включвали Слънцето в числото на планетите. Египтяните и индийците, двете най-стари нации, са делели своя ден на четири части, като всяка от тях се е намирала под защитата и управлението на една планета. С течение на времето започнали да наричат всеки от дните с името на планетата, която управлявала неговата първа част – утрото. Когато християните започнали да създават своята седмица, постъпили по следния начин: те искали деня на Слънцето или неделята да направят седми, поради което назовали дните на седмицата, вземайки подред всяка четвърта планета. Например, започвайки с Луната (понеделник), те броели така: Луна, Меркурий, Венера, Слънце – Марс – по този начин вторникът, денят, чиято първа част се управлявала от Марс, станал втори ден на седмицата и т.н. Също така трябва да се помни, че Луната, както и Слънцето, е заместител на една съкровена планета."