"Авторката с огромен труд е усвоила част от знанието, което се пази само за висшите посветени и може да представи само онова, на което са я учили, но даже и то ще изглежда на непосветения читател по-скоро като фантастичен сън, отколкото възможна действителност. Но съществуват доказателства, които с течение на времето стават неоспорими за всеки сериозен и непредубеден ум."Многотомното издание е един от малкото сполучливи опити да се опише Битието. Подобно усилие не е във възможностите на един човек – и наистина книгата е колективно дело, чийто фокус е личността на Блаватска. Историята на създаването на произведението сама по себе си е илюстрация за проявата на високи йерархични нива, които закрилят и вдъхновяват човека. Нейният секретар и довереник полковник Олкът в спомените си "Страници от стария дневник" описва работата й над книгата по следния начин: "Учителите не бяха постоянно с нас. Тя сама написа прекрасно много страници, тъй като притежаваше чудесен литературен дар. Никога не пишеше скучно и безинтересно и беше в еднаква степен блестяща на трите езика, когато пълната сила беше с нея." По-късно авторката в писмо до своята леля в Русия ще сподели, че когато нейният Учител е зает на друго място, той оставя свой заместник и тогава това било нейното светло Аз, нейният вътрешен глас, който мисли и пише вместо нея.
Олкът допълва: "Тя работеше без определен план, но идеите бликаха от нея като от непресъхващ извор. Те идваха хаотично, като безкраен поток. Всеки параграф се оформяше и замършваше независимо от предишния или следващия. Би трябвало да се види нейния ръкопис: листовете най-често бяха рязани, лепени, прекроени, понякога една страница се състоеше от шест, седем или десет отделни ивици, изрязани от други страници и слепени заедно, съединени с отделни думи или изречения, написани между редовете. Тази книга събра в себе си всички достойнства и недостатъци на своята авторка. Елена Блаватска създаде със своята книга цяла епоха."
"АНТРОПОГЕНЕЗИС". ТОМ ІI
"Каква е първоначалната форма на бъдещия човек? Трохичка, клетка, казват някои физиолози, овум на овума, казват други. Ако това можеше да бъде анализирано – под микроскоп или по друг начин – от какво бихме очаквали то да се състои? По аналогия би трябвало да кажем: ядърце неорганична материя, отложена от кръвообращението при зараждането, съединено с отлагания на органичната материя. С други думи, това най-малко ядърце на бъдещия човек е съставено от същите елементи като камъка, от същите елементи, от които и Земята, която човек е призван да насели...
Към края на на трите или четирите седмици овумът приема вид на растение: единият край става сферичен, а другият заострен, подобно на моркова. При разрез виждаме, че той се състои, подобно на луковица, от много тънки слоеве или обвивки, съдържащи се вътре в течността. Тези пластове се допират един до друг в долния край и ембрионът виси на основата на пъпната връв почти като плод на клонче. Камъкът сега се е изменил чрез "метам-психозис" в растение. След това ембрионалното същество започва да изтиква отвътре навън своите телесни части и да развива чертите си..."
