|
Тук не е място за филологически изследвания. Но може да се припомни на читателя, че думата Ад и Ади означава на санскритски „Първи“; на арамейски език „Един“ (Ад-ад „единен“) ; на асирийс-ки „Баща“, оттук Ак-ад или „Баща-Създател“2. И след като това твърдение се смята за правилно, става доста трудно да се ограничава Адам в територията само на Мойсеевата Библия и в него да се вижда само еврейско име. Съществува бъркотия сред атрибутите и генеалогията на Боговете в техните Теогонии, Алфата и Омегата на съчиненията на тези символични науки, както са предадени на света от полупосветени брамински и библейски писачи. Но подобно объркване не би имало място сред ранните народи, потомци и ученици на Божествените Наставници, тъй като атрибутите и генеалогиите са били неразривно свързани с космогеническите символи, Боговете са били живот и животворящ „принцип-дума“ на разнообразните области на Вселената. Никъде и у нито един народ не се позволявало обсъждане, простиращо се зад границите на тези проявени Богове. Безграничното и безкрайно единство оставало у всички народи девствена и охранявана област, където не е прониквала човешката мисъл и която не е била докосната от безплодни обсъждания. Единственото споменаване на това е било кратка представа за нейното диастолично и систолично свойство, нейното периодично разпространение или разширяване и съкращаване. Във Вселената, с всички безброй мириади нейни системи и светове, изчезващи и отново появяващи се във вечността, очовечените сили, или Боговете, техните души, е трябвало да изчезнат от видимост заедно със своите Тела. Както гласи нашият Катехизис: „Диханието се връща във Вечното лоно, което го издишва и вдишва.“ Във ведическата, както и във всяка друга Космогония, Идеалната Природа, Абстрактното Пространство, в което тайнствено и невидимо се заражда всичко съществуващо, съдържащо се във Вселената, има същата женствена страна на пораждащата мощ в Природата. Адити е Сефира и София на гностиците, и Изида, девствената майка на Гор. Във всяка Космогония зад „Творящото“ Божество и над него пребивава По-висше Божество, Планиращо, Архитект, по отношение на което Твореца е само изпълнител-посредник. И още по-високо, над и около, вътре и отвън се намира Непознаваемото и Неизвестното, Източник и Причина на всички тези Еманации. По този начин става лесно да се разбере причината за това, че Адам се среща в халдейските писания, несъмнено по-ранни от книгите на Мойсей. На асирийски Ад означава „Баща“, а на арамейски Ад е „Един“ и Ад-ад „единен“, докато Ак на асирийски е „създател“. Така Ад-ам-ак-ад-мон станал Адам-Кад-мон в Кабала (Зохар), означавайки, както е било, „Единен (син) на божествения Баща, или Творец“, тъй като думите ам и ом са означавали някога в почти всеки език божествен или божество. По този начин Адам-Кадмон и Адам-Адами са започнали да означават „Първата Еманация на Бащата-Майка или Божествената Природа“, или дословно – „Първия Божествен“. Лесно е да се разбере, че Ад-Аргат (или Астер’т, сирийската Богиня, съпруга на Ад-он, главния бог на Сирия или еврейския Адонай), както и Венера, Изида, Иштар, Милита, Ева и т.н. са тъждествени с Адити и Вак на индусите. Всички те са „Майки на всичко живо“ и „Богове“. От друга страна – погледнато космически и астрономически – всички Богове с мъжко начало отначало са били „Слънчеви Богове“, след това – теологически – те станали „Слънца на Праведността“ и Логоси, чийто символ било Слънцето1. Всички те са Протогоноси – Първородени – и Микропросопоси. При евреите Адам-Кадмон е бил същото, което е и Атамаз, Тамаз или Адонис на гърците – „Единен от Бащата и с Бащата“ – като при това „Бащата“ станал по време на по-късните раси Хелиос, Слънцето, така както например и Аполон Карнейос2, който бил „Слънце-роден“, Озирис, Ормазд и прочее, всички те са били превърнати по-късно в още по-земни типове; подобни на Прометей, прикован на планината Казбек, Херкулес и много други фалически символи. В Зохар се казва: 1 Адам-Йехова, Брама и Марс в определен смисъл са тъждествени: всички те са символи на първичните или изначални зараждащи сили с цел човешкото размножаване. Адам е червен, както и Брама-Вирадж и Марс – Бог и Планета. Водата е „кръвта“ на Земята и затова всички тази имена са свръзани със Земята и Водата. „Нужни са земя и вода, за да се създаде човешката душа“, казва Мойсей. Марс е тъждествен с Картикея, Бог на войната (в определен смисъл) – Бог, роден от Потта на Шива, Шива-гхармая и Земята. В Махабхарата той е показан като роден без посредничеството на жена. Също така той се нарича Лохита, Червен, подобно на Адам и „други първобитни хора“. Затова авторът на „The Source of Measures“, предполага, че Марс и всички прочие богове, имащи някакви атрибути „като бог на войната и кръвопролитието, е бил само второстепенна представа, произтичаща от първичната представа за проливането на кръв при първото зачатие“. Затова по-късно Йехова е станал войнствен Бог, „Господ на Войнството“ и този, който насочва войната. Той е нападащият Зодх – или преобразен Каин, който убил своя брат (жена), чиято кръв заридала от земята.“ Земята разтворила своята паст, за да погълне кръвта. (Книга Битие, III.) 2 Аполон Карнейос е несъмнено гръцкото преобразяване на индуския Кришна-Карна. Карна означава Блестящ и Карнейос като една от титлите на Аполон у келтите, както и у гърците, е означавал „Роден от Слънцето“. „Човек бил създаден от Сефиротите (също така и Елохим-Иаве) u те зародили с общи сили земния Адам.“ За това в Книгата Битие Елохимите казват: „Човекът стана подобен на нас“. Но в индуската Космогония или „Творение“ Брама-Праджапати създава Вирадж и Риши духовно; и затова последните определено се наричат „От Разума родени Синове на Брама“; и този особен начин на зараждане е изключвал всякакви фалически представи, във всеки случай у ранните народи. Този пример е много показателен и открива съответната духовност и на двете народности. |
