|
И пояснявайки ги, равинът казва: „Те сочат, че Алхим-ството (31415) и Един-ството (диаметър към Алхим) чрез Думи (ДБРИМ = 41224), означават, от една страна, безкраен израз на разнородни творения, а от друга, крайния хармоничен стремеж към Единство“, (както всеки знае,това е преподаваната в училище математическа функция pi, която измерва, претегля и изчислява звездите в небесата и все пак ги връща назад към крайното единство на Вселената) посредством думи. Тяхната завършваща съгласуваност се усъвършенства в това Един-ство, което ги утвърждава и което се съдържа във Т.е. в своето първо тълкуване равинът пропуска jod или i от едната от думите, а след това отново ги възстановява. Ако вземем величините на тези производни думи, ще видим, че те са представени като 340, 340 и 346 – заедно съставят 1026 и общата дума се подразделя на тях, за да прояви тези числа, които чрез Т’мура могат да бъдат изменени по различен начин за постигането на различни цели.“1 Молим читателя да се върне към Станса IV от първи том, към Стих 3 и Коментарите2, за да намери там, че 3, 4, (7) и три пъти седем или 1065, числото на Йехова, се явява числото 21 на Праджапати, споменати в Махабхарата или трите сефри (думи в цифри или числа). И това сравнение на Творческите Сили на Древната Философия с антропоморфния Творец на екзотеричния юдаизъм (тъй като езотеризмът на евреите сочи неговата тъждественост с Тайната Доктрина) ще отведе изучаващия до откритието, че в действителност Йехова е само „Лунен“ Бог и Бог на „зараждането“. На всеки добросъвестен изследовател на Кабала е добре известен фактът, че колкото по-дълбоко вниква в нея, все повече се убеждава, че ако Кабала – или това, което е останало от нея – не бъде прочетено в светлината на Източната Езотерична Философия, нейното изучаване, следвайки линиите, начертани от екзотеричния юдаизъм и християнство, ще стигне само до откритието, че монотеизмът и на двете не е по-възвишен от древното поколение на звездите, оправдано днес от съвременната астрономия. 1 Гулд, „Митични чудовища“. 2 Пак там, стр. 117 et seq. Кабалистът не престава да повтаря, че Първоначалният Разум никога не може да бъде разбран. Не само това, а не може да бъде ограничен по място, тъй като той трябва да остане безименен и отрицателен. Но тъй като Еин-Соф – „Неизвестно и НЕНАРЕЧЕНО“ – не е могло да бъде проявено, То е било представено като проявяващи Проявени Сили. Следователно човешкият разум може и трябва да има работа само с Неговите Еманации. Християнското Богословие, отхвърляйки доктрината на Еманациите и заменяйки ги с непосредствени и съзнателни Творения на Ангелите и всичко останало от нищо, сега се намира безнадеждно между свръхнатурализма или чудото и материализма. Извън-космическия Бог е съдбовен за Философията; интра-космическото Божество, т.е. Дух и Материя, неделими един от Друг – е философска необходимост. Разделете ги и това, което остава, е грубо суеверие под маската на емоционалността. Но защо да се прилагат „закони на геометрията“, по израза на Платон, защо да се представят тези Еманации във вид на безкрайна аритметична таблица? На този въпрос чудесно е отговорил току-що споменатият автор, който казва: „За да стане физическо познание, умственото познание трябва да има космическия принцип на Светлината; и благодарение на това нашият умствен кръг може да стане видим чрез светлината; или за своето пълно проявяване кръгът трябва да стане физически видим или самата Светлина. Подобни представи, формулирани по този начин, са станали основа за Философията на Божественото (Начало), което се проявява във Вселената.“1 1 Горепосочената статия, стр. 2. Това е философия. Но съвсем друго е, когато виждаме, че равинът в „Al-Chazari“ казва: „Под с’ф-р трябва да се разбира – изчисление и претегляне на създадените тела. Тъй като изчислението, чрез което тялото трябва да бъде построено в хармония или симетрия, чрез което то трябва да бъде правилно изградено и да съответства на нужната цел, се състои като краен резултата от числа, обем, маса, тегло; координирано съотношение на движенията, след това, хармонията на музиката, трябва да бъдат напълно съгласувани чрез числата, а именно с’ф-р... Под думата Сипор (с’фор) трябва да се разбира думата Алхим (206 – 1 от 31415 към едно), в които замисълът се присъединява или приравнява към скелета или формата на изграждане; например, било е казано – „Да бъде Светлина“. Работата е започнала с произнасянето на Думите, т.е. когато числата на работата са се проявили.“1 Това означава да се материализира духовното без всякаква съвест. Но не винаги Кабала е била така добре приспособена към антропо-монотеизтичните представи. Сравнете това с която и да е от шестте школи в Индия. Например, в Санкхя-Философията на Капила – ако, казано алегорично, Пуруша не застане на раменете на Пракрити, втората остава лишена от разум, докато първият остава без нея бездеен. Ето защо Природата (в човека) трябва да стане съединение на Дух и Материя, преди той да се превърне в това, което е; и Духа, скрит в материята, трябва постепенно да се пробуди за живот и съзнание. Монадата трябва да премине през своите материални, растителни и животински форми, преди Светлината на Логоса да се събуди в животинския човек. Поради това дотогава той не може да се нарече „човек“, а трябва да се разглежда като Монада, затворена във вечно сменящи се форми. Еволюцията, а не Творението чрез Слово, се признава от Философите на Изтока, даже и в екзотеричните писания. Ex oriente lux. Даже и името на първия човек в Мойсеевата Библия води началото си от Индия, независимо от отрицанията на проф. Макс Мюлер. Евреите са получили своя Адам от халдейците; и Адам – Адами е съставна дума и поради това многообразен символ, който потвърждава окултните догми. 1 Пак там, стр. 14. 2 Наименованието Ак-Ад (или акадийци) е от същата категория както и Ад-м, Ха-ва (Ева) Жd-en (Едем); Ак-ад означава „син на Ад“, подобно на синовете на Ад в древна Аравия. Ад-ад „единен“ и „първи“ бил в Сирия – Ад-он или „Властелин“ и съпруг на Ад-ар-гат или Астарта, сирийската Богиня. И Ган-Жd-en (Едем) или Гандуния е бил Вавилон и Месопотамия. На асирийски Ак означава Създател, буквата к се произнася гърлено кх (ах). В мистичната система на Сведенборг Адам е бил не човек, а църква (?) на първичната Светлина. Във Ведите Ад-ити е Изначална светлина, Акаша на проявения Свят. |
