|
Така Вишну става Слънце, видим символ на Безличното Божество. Вишну е описан като „крачещ през Седемте области на Вселената с три крачки“ (предвижвания). Но за индусите това представлява екзотерично описание, външна догма и алегория, докато кабалистите му придават езотеричен и краен смисъл. Но да продължим: „Както е показано, Светлината е 20612 и 6561, като точен израз на интегралното и числено отношение на диаметъра към окръжността на кръга. Бог (Алхим, т.е. 31415 към Един, изменена форма на казаното no-горе) е съкращение на това, за да се получи Единица – Един, като обща основа за всички изчисления и измервания. Но за създаването на животинския живот и на мерките на времето или лунната година на това въздействие, което предизвиква зараждане в ембрионално развитие, числата на мерките на Йехова (човек е подобен на мярката на Йехова), т.е. 113 към 355 трябва да се разгледат специално.1 Но последното отношение е само изменена форма на Светлината или 20612 към 6561, като величината ?, бидейки само изменение на този същия (т.е. 20612 към 6561 е 31415 към едно и 355 към 113 е 31415 или Алхим или Бог), и така, за да може едното да влиза и да произлиза от другото – това са трите крачки, чрез които Единството и тъждествеността на божествените имена могат да бъдат доказани. Т.е., тези двата са само изменение на същото отношение, именно отношението ?. Целта на това пояснение е да се докаже, че същите символични измерения се употребяват и в Кабала, и в Трите Завета на Библията, и в Масонството, както току-шо видяхме. И така, Сефиротите са описани преди всичко като Светлина, т.е. самите те са нейна функция, в действителност те са същото, което е и манифестацията на Еин-Соф; те са такива по силата на факта, че „Светлината“ представлява отношение на 20612 към 6561, само част от „Думата“ ДБРИМ, 41224 или Думата ДАБАР, 206 (=10 лакти). В Кабала Светлината дотолкова е главен аргумент за обяснението на Сефиротите, че най-знаменитата книга на Кабала се нарича Зохар или „Светлина“. В нея намираме следния израз: „Безкрайността е била съвършено непозната и не е разпространявала Светлина, докато блестящата точка със сила не пробила видимостта“. Когато Той отначало приел форма (Венеца или първата Сефирота), той проявил от нея девет блестящи светилника, които, излъчвайки чрез нея, „разпрострели ярка светлина във всички посоки“ – т.е. тези девет с неговата една (която е била начало като по-високо от деветте), заедно са изграждали 10, т.е. или , или свещените Десет (числа или Сефиротите) , или Jod — и тези числа били „Светлина“. Именно така, както и в Евангелието от Св.Йоан, Бог (Алхим 31415 към едно) е бил тази Светлина (20612 към 6561), „чрез която (Светлината) са били сътворени всички неща.“2 1 Вж. „Source of Measures“, стр. 11, 12. 2 Статията „Masonic Review“’, стр. 11, 12. В Книгата Сефер Йецира или „Числото на Творението“ целият процес на Еволюцията е показан в цифри. В „32-ата Пътя на Мъдростта“ на това съчинение числото 3 се повтаря четири пъти, а числото 4 – пет пъти. Затова Мъдростта на Бога се съдържа в числата (Сефрим или Сефирот), тъй като думата Сефер (или С-ф-р, когато е лишена от гласни) означава „да се пише с тайни знаци“. И затова ние срещаме у Платон твърдението, че „като строи Вселената, Божеството прилага законите на Геометрията“. Кабалистичната книга Сефер Йецира започва с твърдението за скритата мъдрост на Алхим в Сефрим, т.е. Елохим в Сефиротите. „В трийсет и два пътя скритата мъдрост утвърдила Jаh, IHVH, Тза-бао, Елохим на Израел, Алхим на Живота, Ел на Благодатта и Милосърдието – Висшия, най-висшия Пребиваващ в небесната Висота и Царя на Вечността и Неговото Име е Свято! в Три Сефрима, а именно: В – S’ph-r, V– S’ph-r, V– Siph-o-r.“ Ралстън Скинер продължава: „Това тълкуване показва „скритата мъдрост“ на първоначалния текст чрез същата скрита мъдрост, т.е. чрез употребяване на думи, обозначаващи особен ред от числа и особена фразеология, показващи твърде ясна система, която така точно е приложима за еврейската Библия... Развивайки своя план, за да го усили и за да завърши подробното си изложение в общ постулат, а именно, една дума „Сефрим“ (Сефирот), числото на Йецира, авторът пояснява разделянето на тази дума на три производни; игра с обикновената дума с-ф-р (s-ph-r) или число. Княз Ал-Казари1 казва на равина: „Аз искам сега да ми съобщиш няколко от най-главните или ръководещи принципа на Естествената Философия, които, както ти казваш, в миналите времена са били изградени от тях (мъдреците на древността)“. На това равинът отговаря: „Към подобни принципи принадлежи Числото на Творението на отеца на нашата раса Авраам“, т.е. Аврам и Авраам или числото 41224 и 41252. След това той казва, че тази книга на числата разглежда учението на „Алхим-ството и Един-ството именно чрез (ДБРИМ), числата на думата Думи“. Т. е., тя учи на употребата на отношението 31415 към едно чрез 41224. Последното число в описанието на Заветния Ковчег е било разделено на две части от два каменни скрижала, на които тези ДБРИМ или 41224 били написани или издълбани – или 20612 х 2. След това той пояснява тези три думи, взети като производни, като добавя по отношение на едната от тях – „и Алхим (31415 към Един) казал: „Да бъде Светлина (20612 към 6561)“. Приведените думи в текста са следните: 1 В книгата „Аl-Chazari“, написана от Jehuda-ha-Levi и преведена от д-р Д.Касел. |
