|
„Вселената има Управник (Управници колективно) над себе си, който се нарича СЛОВО (Логос), Произвеждащия Дух е негова Царица. Двамата проявяват Първичната Мощ след ЕДИННИЯ.“ Това са Дух и Природа, образуващи заедно нашата илюзорна Вселена. Тези неразделни двама пребивават във Вселената на Представите дотогава, докато тя продължава, а след това отново се потапят в Парабраман, Единния, вечно неизменния. „Духа, чиято същност е вечна, единна и самосьщна, проявява чистата ефирна Светлина – двойнствена Светлина, неуловима от елементарните чувства – според Пураните, Библията, Сефер Йецира, гръцките и латинските Химни, Книгата на Хермес, халдейската Книга на Числата, езотеризма на Лао-цзи и всички останали. В Кабала, която обяснява тайния смисъл на Книгата Битие, тази Светлина се явява Двойнствен Човек или андрогинни (no-скоро безполови) Ангели, с родово име Адам Кадмон. Именно те завършват човека, чиято ефирообразна форма е проявена от други божества, но много по-ниски същества, които уплътняват тялото с глина или с „прах на земята“ – всъщност това е алегория, но толкова научна, колкото и всяка Дарвинова еволюция, само че по-вярна. Авторът на „Source of Measures“ казва, че основата на Кабала и всичките й мистични книги почива на десетте Сефироти; че има основна Истина. Той изобразява тези десет Сефироти или 10 числа по следния начин: „Кръгът е нулата: неговият вертикален диаметър е първият или първоначалният Единен (Слово или Логос), от който произлизат 2, 3 и т.н. до 9, границата на единиците. 10 е първото Божествено Проявление1, съдържащо в себе си всяка мощ на точното изразяване на пропорциите – свещеното Jod. Същата тази Кабала ни учи, че Сефиротите са били числа или еманации на небесната Светлина (20612 към 6561); те са десет Думи, ДБРИМ, 41224; светлина, чиято проява са били, и се явил Небесния Човек – Адам – КДМ (144 – 144); Светлината, според Новия завет, (41224) създал Бог; точно така е, както по Вехтия завет, Бог (Алхим, 31415) създава Светлината (20612 към 6561) “.2 1 Вж. „Разбудената Изида“, II, стр. 300 et seq., за доказателство на древността на десетичната система на числата. 2 Вж. „Masonic Review“, Цинцинати, юни, 1886. Статията „Кабала“, номер VI, стр. 10. И така, в Окултизма, както и в Кабала, има три вида Светлина: 1) Абстрактна и Абсолютна Светлина, която е Мрак; 2) Светлината на Проявеното-Непроявеното, наричана от някои Логос; и 3) Светлината на последния, отразена в Дхиан-Коганите, по-малките Логоси – Елохим колективно, които на свой ред го изливат в Обективната Вселена. Но в Кабала – преиздадена и внимателно прегледана от кабалистите на тринадесети век, за да я съгласуват с християнските догми – трите Светлини са описани така: 1) ясна и проникваща светлина на Йехова; 2) отразена Светлина; и 3) Светлината в Абстрактното. „Тази Светлина, взета абстрактно (в метафизичен и символичен смисъл), е Елхим (Елохим, Бог), докато ясната, проникваща Светлина е Йехова. Светлината на Алхим принадлежи на света въобще, но Светлината на Йехова има отношение към главното създание, човека, когото тя е проникнала и създала.“1 Авторът на „Source of Measures“ правилно насочва вниманието на читателя към съчинението на Инман „Ancient Faiths Embodied in Ancient Names“, II, 648.Там една гравюра изобразява Vesica piscis, Мария и Емблемата на Женското начало, изкопирана от изображение в Псалтира, посветен на Благословената Дева Мария, отпечатан във Венеция през 1542. И поради това, както забелязва Инман, „тази гравюра, притежаваща разрешението на Инквизицията и следователно – ортодоксална“, ще покаже на читателя какво именно е разбирала латинската църква под „проникваща мощ на светлината и нейните следствия“. Как ужасно са били изопачени от християнските тълкуватели и най-благородните, най-величествените и най-възвишените представи на Източната Философия за Божеството, приложили ги в най-грубите антропоморфни представи! На Изток окултистите наричат това Светлина на Дайвипракрити, а на Запад Светлина на Христа. Това е Светлина на Логоса, непосредствено отражение на вечно Непознатия на плана на Вселенското проявление. Привеждаме тълкуването на това, дадено от съвременните християни от Кабала. Както се твърди от току-що споменатия автор: „Терминът Елохим-Йехова се прилага към съвкупността на света въобще, с неговия главен фактор – човека. В извадки от Зохар, за доказателство, че Кабала изтъква доктрината за Троицата, негово преподобие д-р Касел (кабалист) между другото казва: „Йехова е Елохим (Алхим)“... Посредством три крачки Бог (Алхим) и Йехова стават тъждествени и въпреки че са разделени, поотделно и заедно те произлизат от същия Единен.“2 1 Пак там, loc. cit. 2 Пак там, стр. 11. |
