|
„Затова човек не може да познава no-висши Същества от своите собствени Прародители.“ „Също така той няма да им се покланя“, но трябва да научи как се е появил на света. Числото Седем, основното число сред всички в религиозната система на всеки народ от Космогонията и до човека, трябва да има своя основна причина. У древните американци се среща толкова често, колкото сред архаичните арийци и египтяни. Този въпрос ще бъде по-пълно разгледан във втората част на настоящия том, а засега тук могат да се изложат няколко факта. Авторът на „Sacred Mysteries among the Mayas and the Quiches, 11 500 years ago“1 казва: „Явно числото седем е било par excellence свещено число сред всички цивилизовани народи от древността. Защо? На този въпрос никога не е бил даден удовлетворителен отговор. Всеки народ е давал различно обяснение, според характерните догми на своята (екзотерична) религия. Не може да има съмнение, че за посветените в съкровените Мистерии то е било число на числата. Питагор... го нарича „Носител на Живота“, съдържащ в себе си тяло и душа, тъй като се състои от четворица, т.е. на Мъдростта и Разума; и Троица или действие и материя. В Matrem и в Oratio2 император Юлиан се изразява така: „Ако аз се бях докоснал до върха на посвещението в нашите съкровени Мистерии, които халдейците са посветили на Вакх, почитайки бога със седемте лъча, посвещавайки им душата си, аз бих казал неизвестни неща – съвършено неизвестни на тълпата, но добре познати на благословените Теурги“3. 1 Авторът на този труд е Огюст ле Плонжон. Той и неговата жена са добре известни в Съединените щати със своите неуморни изследвания на Централна Америка. Те са намерили гробницата на царствения Кан-Кох в Сичин-Итза. Явно авторът мисли и се опитва да докаже, че езотеричното знание на арийците и египтяните е било заимствано от маите. Но въпреки че несъмнено маите са били съвременници на Атлантида, споменавана от Платон, те са принадлежали на петия Материк, преди който са били Атлантида и Лемурия. 2 По-точно „In Matrem Deorum, Oratio V.“ 3 Стр. 143. И кой от познаващите Пураните, Книга на Мъртвите, Зенд Авеста, асирийските таблички и накрая Библията, от наблюдавалите постоянното повторение на числото Седем в тези народни записи от най-отдалечени и от по-близки времена, идващи от несвързани и раздалечени от огромни разстояния народи, кой, повтаряме ние, може да разглежда като съвпадение или случайност следващия факт, приведен от същия този изследовател на древните Мистерии? Говорейки за преобладаването на числото Седем като мистично сред обитателите на „Западния Материк“ на Америка, той добавя, че това е не по-малко забележително, тъй като: „То често се среща в Попол Вух. Освен това го намираме в седемте семейства, които според Сахагун и Клавигеро са съпровождали мистичната личност с име Вотан, прославения основател на великия град Начан, отъждествяван от някои с Паленка. В седем пещери1, от чиито дълбини според преданието са излезли предците Нахуалти. В седемте града на Сибола, описани от Коронадо и Низа... в седемте Антилски острова, в седем герои, които, както казват, се спасили от Потопа.“ Освен това – и в изобразяването на Героите, чийто брой във всяко предание за Потопа винаги е един и същ – започвайки от седемте Риши, спасени с Вайвасват Ману, чак до Ноевия ковчег, в който са били взети животни и птици и всичките живи твари по „седем“ двойки. Така виждаме, че 1, 3, 5, 7 са съвършени, понеже са напълно мистични, като числа с преобладаваща роля във всяка Космогония и еволюция на живеещите същества. В Китай, в каноничната „Книга на Смените“ – И-Цзин или преобразяване в смисъл на „еволюция“ – 1,3,5,7 се наричат „небесни числа“. Това обяснение става очевидно, ако разгледаме древните Символи – всички те са основани и започват от числата, съдържащи се в Древния Манускрипт, представен в предговора на първи том. , Символ на еволюцията или преминаването в зараждане или Материята, е запечатан на древни мексикански скулптури или рисунки, както и в кабалистичния Сефирот и египетския Тау. Изследвайте мексиканските манускрипти (Add. MSS. Британски музей, 9789)2 и вие ще намерите този символ в дървото, чийто ствол носи десет Плода, готови да бъдат откъснати от мъж и жена, които стоят от двете му страни, а от върха на дървото в хоризонтална посока надясно и наляво се простират два клона, образуващи съвършено (Тау); освен това на краищата на тези два клона виси по един троен грозд, а птицата – птицата на безсмъртието, Атма или божествения Дух – се намира между тези клони, проявявайки по такъв начин числото седем. Чрез това се предава същата мисъл, както и чрез дървото на Сефиротите – десет като цяло, но когато е отделено от горната си триада, то остава седем. Това са небесните плодове, на брой десет или ,10, родени от две невидими семена, мъжко и женско, образуват 12 или Додекаедър на Вселената. Мистичната система съдържа •, централна точка; 3 или ; 5, ; и 7 или ; или отново ; триъгълник в квадрата и точката на синтеза в два преплетени триъгълника. Така е положението в Света на Прообразите. Феноменалният свят достига своята кулминация и отражение на всичко съществуващо у ЧОВЕКА. Затова той е мистичен квадрат – в своя метафизичен аспект – Тетраксис; и става Куб на плана на съзиданието. Неговият символ е разгърнат куб1 и 6 става 7 или , 3 хоризонтални (женско начало) и 4 вертикални; и това е човек, кулминация на Божеството на Земята, чието тяло е кръст от плът, в който, чрез който и на който той постоянно разпъва и предава на смърт божествения Логос или своето ВИСШЕ A3. Всяка Космогония и Философия твърдят: 1 Тези седем пещери, седем града и т.н. във всички случаи означават седем центъра или зони, в които са били родени седемте първични групи на Първа Коренна Раса. 2 Това изображение е възпроизведено в „Sacred Mysteries of the Mayas and the Quiches“, стр. 134. 1 Вж. „Source of Measures“, стр. 50-53. |
