|
2. ЗЕМЯТА КАЗАЛА: „ВЛАСТЕЛИНЕ НА ЛИКА БЛЕСТЯЩ3, ДОМЪТ МИ Е ПУСТ... ИЗПРАТИ ТВОИТЕ СИНОВЕ ДА НАСЕЛЯТ ТОВА КОЛЕЛО4. ТИ ИЗПРАТИ СЕДЕМ СВОИ СИНОВЕ ПРИ ВЛАСТЕЛИНА НА ПРЕМЪДРОСТТА (а). СЕДЕМ ПЪТИ ПО-БЛИЗО ДО СЕБЕ СИ ТЕ ВИЖДА ТОЙ, СЕДЕМ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ТЕ УСЕЩА (b). ТИ СИ ЗАБРАНИЛ НА СВОИТЕ СЛУГИ, МАЛКИТЕ ПРЪСТЕНИ, ДА УЛАВЯТ ТВОЯТА СВЕТЛИНА И ТОПЛИНА, ДА ПРИХВАЩАТ ТВОЯТА ВЕЛИКА ЩЕДРОСТ ПО ПЪТЯ НА НЕЙНОТО ПРЕМИНАВАНЕ. ИЗПРАТИ ГИ СЕГА НА ТВОЯТА СЛУГИНЯ!“ 3 Слънце. 4 Земя. (a) „Властелин на Мъдростта“ е Меркурий или Будха. (b) Съвременните коментари обясняват тези думи като намек за добре известния астрономичен факт, че Меркурий получава седем пъти повече светлина и топлина от Слънцето, отколкото Земята и даже от прекрасната Венера, получаваща два пъти повече от количеството за нашето незначително земно кълбо. Че този факт е бил известен в древността, може да се види от молбата на „Духа на Земята“ към Слънцето, която е приведена в текста.1 Слънцето обаче отказва да насели земното кълбо, тъй като то още не е готово да приеме живота. Като астрологична планета Меркурий е още по-окултна и тайнствена от Венера. Меркурий е тъждествена с Митра на маздеите, Гений или Бог, и пребивава между Слънцето и Луната като вечен спътник на „Слънцето на Мъдростта“. Павзаний (Кн. 5) го описва като имащ общ олтар с Юпитер. Той бил снабден с криле, за да се изрази грижата му за Слънцето в неговия бяг, и го наричали Nuntius или Слънчев Вълк, „Solaris luminis particeps“. Той бил водещ и призоваващ душите, велик вълшебник и Йерофант. Вергилий го описва като въоръжаващ се със своя жезъл за призоваването от Оркус на хвърлените там души – Turn virgam capit, hac animas ille evocat Orco2. 1 Коперник е изложил своите теории за „Въртенето на Небесните Тела“ в шестнайсетото столетие, а Зохар, дори и да е бил съставен от Мойсей дьо Леон в тринадесетото столетие, твърди: „От Старата (или Древната) Книга на Хаманун... ние научаваме, че земята се върти около себе си, образувайки кръг: така че някои се намират на върха, а други долу... и че има някои страни на земята, които са осветени, докато други се намират в мрак; при първите е ден, когато за другите настъпва нощ; също има и страни, където винаги е ден или нощта продължава само няколко мига.“ (Зохар, III, фол. 10а, това място е приведено в Кабала на Майер, стр. 139.) 2 Вж. също 21-и Фаргард във „Вендидад“ за небесната милиция. Той е златоцветният Меркурий, ??????????????, този когото Йерофантите са забранявали да се назовава. В гръцката митология той е символизиран като едно от пазещите „кучета“ (наблюдателност) на небесното паство (Окултната Мъдрост); той е Хермес, Анубис, или Агатодемон. Той е Аргус, пазещ Земята, при което тя го приема за самото Слънце. Именно чрез посредничеството на Меркурий император Юлиан се е обръщал всяка нощ към Окултното Слънце; тъй като, както казва Восий: „Всички теолози са съгласни, че Меркурий и Слънцето са единни. Той е бил най-красноречивият и мъдрият сред всички Богове, на което не бива да се учудваме, тъй като Меркурий се намира в такъв тесен допир с Мъдростта и Словото на Бога (Слънцето), че често са го бъркали и с двете.“1 Тук Восий изразява голяма окултна истина и надали сам подозира това. Хермес на гърците има голям допир до Сарама и Сарамея на индусите и до божествения страж, „който пази златните стада на звездите и слънчевите лъчи“. Според по-ясното определение на Коментарите: „Земното кълбо, устремено от Духа на Земята и неговите шест Помощници, получава всичките си жизнени сили, живот и мощ от Духа на Слънцето чрез посредничеството на Планетните Дхиани... те са неговите пратеници на Светлината и Живота“. Подобно на това, както всяка от Седемте Области на Земята, всеки от седмината2 Първородени (Първоначални Човешки Групи) получава своя светлина и живот от свой специален Дхиани – духовно, а от Двореца (Дома, Планетите) на този Дхиани – физически. Същото става и по отношение на седемте велики Раси, които се раждат на нея. Първата се ражда под Слънцето; Втората под Брихаспати (Юпитер); Третата под Лохитанга (Марс с „Огнено тяло“, а също и Венера или Шукра); Четвъртата под Сома (Луната, така както и нашата Земя – Четвъртата Сфера, родена от Луната и намираща се под нейно влияние) и Шани, Сатурн3, Крура-лочана (притежава лошо око) и Азита (Тъмен); Петата е под въздействието на Будха (Меркурий). 1 „Идолатр.“, II, 373. 2 Науката твърди, че Венера получава от Слънцето два пъти повече светлина и топлина, отколкото Земята. Така тази планета, предвестница на изгрева и залеза, най-лъчезарната от всички планети, отдава на Земята, според това твърдение, една трета от запаса, който тя получава, и оставя за себе си две части. Това има както окултно, така и астрономическо значение. 3 „Както горе, така и долу“ е основната аксиома на окултната философия. Тъй като Лотоса е седмичен, т.е. в целия Космос той се проявява като седем Лотоса под седем различни форми, или както казват учените брамини „всеки от тях е централна фигура на едно от седемте главни разклонения на Религията на мъдростта“; и тъй като седем принципа, отговарящи на седемте принципа, които съответстват на седемте състояния на Праджна или Слънцето, са свързани със седемте състояния на Материята и седемте вида енергии, делението трябва да е еднакво по отношение на всичко, засягащо земята. Същото е по отношение на човека и всеки „човек“ (всеки принцип) в човека. Всеки човек получава свое специално свойство от своя Глава (Планетарен Дух) и затова всеки човек представлява чрез себе си и седмичност (или комбинация от принципи, всеки от които има начало в свойство на определен Дхиани). Земята получава всяка действена мощ или сила от един от Седемте Властелини. Светлината излиза от Шукра (Венера), която получава тройно количество и една трета отдава на Земята. Затова те двете се наричат „Сестри-близначки“, но Духа на Земята е подвластен на „Властелина“ на Венера. Нашите мъдреци изобразяват тези два глобуса, при което единият се поставя над Двоен Знак, а другият под него (първоначалната Свастика, лишена от своите четири ръце, или кръст +).1 Както всеки ученик на Окултизма знае, „Двойният Знак“ е символ на мъжкия и женския принцип в Природата, положителното и отрицателното, тъй като Свастиката или означава именно всичко това и много повече. От самото начало на зараждането на астрономията – предадена на Четвъртата раса от един от Царете на Божествената Династия – цялата древност, а също и Астрологията, е изобразявала в своите астрономически таблици Венера като Кълбо, поставено над Кръста, а Земята като Кълбо под Кръста. Езотерически това означава преминаване в зараждане на Земята или възпроизвеждане на нейните видове чрез полово съчетаване. Но по-късните западни народи не са пропуснали да дадат на това друго, съвременно тълкуване. Те са обяснявали този знак с помощта на своите мистици – ръководени от светлината на латинската църква – като означаващ, че нашата Земя и всичко съществуващо на нея е било изкупено от Кръста, докато Венера – иначе казано Луцифер или Сатана – го погазва. Венера е най-окултната, мощна и тайнствена сред всичките Планети, чието влияние и връзка със Земята са особено силни. В екзотеричния браманизъм Венера или Шукра – Мъжко Божество2 – е син на Бхригу, един от Праджапати и ведически Мъдрец, а също така Даитя-Гуру или свещенослужител и наставник на първобитните гиганти. Цялата история на Шукра в Пураните се отнася към Трета и Четвърта Раса. Както казва Коментара: 1 По този начин Венера се изобразява , Земята – . 2 В езотеричната философия това божество е с мъже-женствен род, или хермафродит: оттук е и „брадатата“ Венера в митологията. „Именно чрез посредничеството на Шукра „двойните“ (хермафродитите) на Трета (Коренна Раса) произлезли от първите „Послеродени“. Ето защо това се изобразява със символа (кръг и диаметър) по време на Третата (Раса) и по време на Четвъртата.“ Това се нуждае от обяснение. Когато диаметърът се среща като един в кръга, означава женствена Природа; първия идеален Свят, самороден и самозаченат от вселенския всепроникващ Дух на Живота – така това също се отнася до първоначалната Коренна Раса. Той става андрогинен с развитието на Расите и всичко останало на Земята в своите физически форми и символът се превръща в кръг с диаметър, от който върви вертикална линия, изобразяваща мъжкото и женското начало, още неразделени – първото и най-ранно египетско Тау: , след което той става , което означава, че мъжкият и женският пол са се разделили1 и се е извършило преминаването в зараждане. Венера (Планетата) се символизира със знака на кълбо над кръста, като чрез това показва, че тя оглавява естественото раждане на човека. Египтяните са символизирали Анкх – „Живота“ със знака на кръга над кръста или което е друга форма на Венера (Изида) и езотерически означавало, че човечеството и целият животински живот са произлезли от божествения духовен кръг и е станало преминаване във физическото мъжко и женско зараждане. Този знак от края на Третата раса има също и фалическо значение, както и „Дървото на Живота“ в градината Едем. Ануки, форма на Изида, се явява Богиня на Живота; и евреите са заимствали Анкх от египтяните. Задно с много други мистически думи и тази е била въведена в тайния език от Мойсей, посветен в мъдростта на жреците на Египет. В еврейския език думата Анкх с личен суфикс означава „мой живот“ – мое битие, – което е „личното местоимение Анохи“, от името на египетската богиня Ануки.2 1 Затова кръстът на християните, ако се отхвърли неговия религиозно-метафизичен аспект, като символ е много по-фаличен, отколкото Свастиката на езичниците. Сравни том I, стр. 51. 2 Египетският кръст е астрономическият планетен знак на Венера, „означаващ съществуване на зараждаща енергия в полов смисъл; той е бил един от атрибутите на Изида, Майката, Ева, Havah, Майката на земята и се признавал за такъв от всички древни народи в една или друга форма на изразяване“. (От съвременен кабалистичен манускрипт.) |
