|
Този Логос е върхът на Триъгълника на Питагор. Когато Триъгълникът е завършен, той става Тетрактис (квадрат) или Триъгълник в Квадрата и се явява двойнствен символ на четирибуквения Тетраграматон в проявения Космос и неговия основен троен Лъч в непроявения – неговия Ноумен. От гледна точка на метафизиката дадената тук класификация на Космическите Начала е приета no-скоро заради удобство, а не като отговаряща на абсолютната философска точност. В началото на великата Манвантара Парабраман се проявява като Мулапракрити, а след това като Логос. Този Логос е равнозначен на „Безсъзнателния Вселенски Разум“ и т.н. на западните пантеисти. Той изгражда основата на субективната страна на проявеното Битие и е източник на всички прояви на индивидуалното съзнание. Мулапракрити или Предвечната Космическа Субстанция е основа на обективната страна на нещата, основа на цялата обективна еволюция и целия космогенезис. Следователно Силата не възниква с Първозданната субстанция от Парабраманичната латентност. Това е превръщане в енергия на свръхсъзнателната мисъл на Логоса, вдъхновена, така да се каже, към обективизацията му от потенциалната латентност в Единната Реалност. Оттук възникват изумителните закони на Материята, оттук е „първичното запечатване“, толкова напразно обсъждано от епископ Темпъл. Така Силата не е синхронна с първата обективизация на Мулапракрити. Въпреки това, тъй като извън нея последната е съвършено и неизбежно инертна – чиста абстракция, напълно безполезно е да се занимаваме с твърде фините и хитроумни заплитания, отнасящи се до реда и последователността на Космическите Начала. Силата следва Мулапракрити, но Мулапракрити без Сила за всички практически приложения и цели няма съществуване1. „Небесния човек“ или Тетраграматон, който е и Протогонос, Тикун, Първенец на пасивното Божество и първото проявление на Сянката на Това Божество, е Вселенската Форма или Представяне, зараждащо проявения Логос; Адам Кадмон или четирибуквения символ на самата Вселена в Кабала, наричан също Втори Логос. Вторият излиза от Първия и развива Третия Триъгълник2; от последния от тях (низшите войнства на ангелите) се раждат Хората. Именно с този трети аспект ще се заемем сега. 1 За по-ясно разбиране на началата, както те се срещат в езотеризма на Бхагават Гита, вж. Бележки, публикувани в „Theosophist“, февруари, март и юни 1887 г. в Мадрас. 2 Вж. Дървото на Сефиротите. Читателят трябва да има предвид, че съществува голяма разлика между Логоса и Демиурга, тъй като единият е Дух, а другият Душа; или както казва д-р Уилдър: „Дианойа и Логос са синоними. Nous като висш и в тясно родство с То ‘A?????’, единият – висш, притежаващ понятие, другият – постигнал; единият е поетичен, другият е френетичен.“ Още повече, в няколко системи Човекът е бил разглеждан като Трети Логос. Езотеричният смисъл на думата Логос – Реч или Слово, Verbum – е предаване на скрита мисъл чрез обективен израз, както е във фотографията. Логоса е огледало, отразяващо БОЖЕСТВЕНИЯ РАЗУМ; Вселената е огледало на Логоса, въпреки че той е същност (Esse) на тази Вселена. Както Логоса отразява всичко във вселенската Плерома, така и човек отразява в себе си всичко, което вижда и намира в своята Вселена, Земята. Това са и Трите Глави на Кабала: „unum intra laterum, et alterum super alterum“1. „Всяка Вселена (Свят или Планета) има своя Логос“, твърди Доктрината. Слънцето винаги се е наричало от египтяните „Око на Озирис“ и самото е било Логос, Първороден или Светлина, проявена за Света, „която е Ум и божествен Разум на скритото“. И само чрез седмичния Лъч на тази Светлина ние можем да постигнем Логоса или Демиурга, разглеждайки последния като „Създателя“ на нашата Планета и всичко отнасящо се до нея, а първия като Сила, насочваща този „Създател“, добър и лош едновременно – като начало на доброто и злото. Този „Създател“ не е добър и не е лош per se, a неговите диференцирани аспекти в Природата го карат да приеме този или онзи характер. Нито един от слънчевите Богове няма отношение към невидимите и непознати Светове, разсеяни в Пространството. Тази мисъл много ясно е изразена в Книгите на Хермес и във всички древни народни сказания. Обикновено тя се символизира от Дракона и Змея — Дракон на Доброто и Змей на Злото, представени на Земята от Магията на Дясната и Лявата Ръка. Във финландската епична поема Калевала2 е представен произходът на Змея на Злото; той се е родил от слюнката на Сюойятер, а Принципа на Злото, Хизи, го дарил с душа. Описва се борбата между двамата – „създанието на Злото“, Змея или Магьосника, и Ахти-Дракона или белия Вълшебник Леминкейнен. Вторият е един от седемте сина на Илматар, дева, „дъщеря на въздуха“, тази, „която паднала от небето в морето“ преди Творението, т.е. Дух, преобразен в материята на съзнателния живот. Цял свят от значения и окултна мисъл се съдържа в следващите редове, прекрасно предадени от д-р Дж. М. Крауфорд от Цинцинати. Героят Леминкейнен: 1 Зохар, Идра Зута, отд. VII. 2 J. В. Alden; Ню Йорк, 1888; II, 432, 434. Руши стени със заклинание, Сече оградата на части, Седем пръта негови високи; Удря змея в стенните отломки. Предпазливостта презирайки, Изведнъж чудовището се надигнало, С отровата на свойта паст заплашва Главата на Каукомел. Тук промълвил Леминкейнен Дума пророческа, Дума с дълбока древност, Която от предците той е чул. (d) B Китай хората на Фоха или „Небесния човек“ се наричат дванайсет Тян-Хуан, дванайсет Йерархии Дхиани или Ангели с човешки Ликове и туловища на Дракони. Драконът обозначава Божествената Мъдрост или Дух;1 и те създали хората, които сами са се въплътили в седем фигури от глина – земя и вода, направени по подобие на тези Тян-Хуан; това е третата алегория1. Така постъпват Дванайсетте Азри на скандинавските Еди. В съкровения Катехизис на друзите в Сирия, в легендата, която се повтаря дословно от най-старите племена, населяващи околностите на Ефрат, е посочено, че хората са били създадени от „Синовете на Бога“, спуснали се на земята и събирайки там седем Мандрагори, оживили тези корени, които впоследствие станали хора.2 Всички тези алегории показват един и същ произход – на двойнствената и троична природа на човека; двойнствена като мъж и жена; троична като духовна и психическа същност вътре и материална обвивка отвън. 1 Нееднократно се е повтаряло, че Змеят е символ на Мъдростта и Окултното знание. „Змеят се съединявал с Бога на Мъдростта от най-ранните времена, за които ние имаме исторически данни“, пише С. Станиленд Уек. „Това животно е било особен символ на Тот... и всички Богове като Хермес (?) и Сет или Сетх, които могат да бъдат свързани с него. Това е еднакво вярно и по отношение на примитивната троица на халдейците, Хеа или Хоа.“ Според сър Хенри Раулинсън цай-главните титли на това божество се отнасят към „неговите функции като източници на всички знания и науки“. Той не само се явява „разумна риба“, но името му може да се чете като означаващо едновременно „живот“ и „змия“ (за посветения Адепт); и той може да се разглежда като „изобразяващ великия змей, който заема такова важно място сред символите на боговете върху черните камъни, където са записани доблестните дела на Вавилон“ („Великата пирамида“, стр. 75). Ескулап, Серапис, Плутон, Есмун и Кнут – всички те са божества с атрибути на змея, казва Дюпи. Всички те са лечители, дарители на духовно и физическо здраве, а също така и на озарение. Венецът, направен във формата на усойница, Термутис, принадлежи на Изида, Богиня на Живота и Лечението. В Упанишадите има трактат за Науката на Змея – с други думи, за окултната Наука. И Нагите на екзотеричния Буддизъм не са, както предполага Шлагинтвейт „баснословни твари от природата на змиите... превъзхождащи човека и поради това смятани за покровители на закона на Будда“, а те са истински живи хора, като някои от тях наистина превъзхождат другите благодарение на своето Окултно Знание и са пазители на Закона на Будда, защото правилно обясняват неговите метафизични постановки“ ; други, понеже са морално по-ниско, са „черни магьосници“. Затова с голямо основание се твърди, че Гуатама Будда „им е преподавал повече философската религиозна система, отколкото на хората, които не са били достатъчно напреднали, за да я разберат по времето на неговото появяване“ (пак там, стр. 72). 1 Сравнете „Символа на Бонза“. 2 Мандрагората не е нищо друго освен срещания в Библията Мандрек, принадлежащ на Рахил и Лея. Корените на това растение са месести, покрити с влакънца, раздвоени и грубо наподобяват крайниците, тялото и даже главата на човека. Неговите магични и тайнствени свойства са се въплътявали в легендите от древни времена чак до Шекспир, който казва за „ридаещите“: „като изтръгнати мандреки от земята, за да станат безумни онези, които ги усетят“. Мандрагората винаги е била най-вече магическо растение par excellence. Тези корени нямат видимо стъбло, широките листа растат от главата на корена като огромни кичури коса. Тези, които се срещат в Испания, Италия, Мала Азия или Сирия, малко приличат на човека, но на остров Кандия и в Карамания, близо до град Адан, те имат забележителна човешка форма и се ценят много високо за амулети. Жените ги носят против безплодие, а и за други цели. Те имат особено приложение в „черната магия“. |
