|
КОМЕНТАРИ НА ДВАНАЙСЕТ СТАНСИ И ТЕРМИНИТЕ ИМ ПО ТЯХНАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНА НОМЕРАЦИЯ В СТАНСИТЕ И СТИХОВЕТЕ СТАНСА I НАЧАЛО НА СЪЗНАТЕЛНИЯ ЖИВОТ 1. Лха или Дух на Земята. 2. Призив на Земята към Слънцето. 3. Какво отговаря Слънцето. 4. Трансформация на Земята. 1. ЛХА (а), ВЪРТЯЩ ЧЕТВЪРТОТО1, СЛУГАТА ЛХА НА СЕДЕМТЕ2 (b), ТЕЗИ, КОИТО СЕ ВЪРТЯТ, УСТРЕМЯВАЙКИ КОЛЕСНИЦИТЕ СИ ОКОЛО СВОЯ ВЛАСТЕЛИН, ЕДИННОТО ОКО3 НА НАШИЯ СВЯТ... НЕГОВОТО ДИХАНИЕ ДАЛО ЖИВОТ НА СЕДМИНАТА4. ТО ДАЛО ЖИВОТ НА ПЪРВИЯ (с). 1 Четвърти глобус или нашата Земя. Всички тълкувания на превода на текста на Стансите и Коментарите принадлежат на автора. На някои места те може да не са пълни и даже от индийска гледна точка неудовлетворителни, но са правилни по смисъла, който им се предава в Транс-Хималайския Езотеризъм. Във всеки случай авторката поема върху себе си всички упреци. И тъй като тя никога не е настоявала за лична непогрешимост, към всичко, което е дадено тук, би могло още много да се желае, особено в твърде сложни случаи, съдържащи много дълбока метафизика. Учението се предлага така, както е разбрано; и предвид на това, че съществуват седем ключа за тълкуване на всеки символ или алегория, смисълът, който може да изглежда непригоден в психологически или астрономически аспект, въпреки това ще е напълно правилен във физически и метафизически. 2 Планетарен дух. 3 Лока-Чакшус. 4 Планетите. „Всички те са древни Дракони на Мъдростта“ – допълват Коментарите (d). (а) „Лха“ е древна дума, обозначаваща в Транс-Хималайските области „Дух“ или небесно, или свръхчовешко Същество и то покрива цялата серия от небесни Йерархии от Архангела или Дхиана в низходящ ред до Ангела на тъмнината или земния Дух. (b) Този израз ясно показва, че Духа-Пазител на нашето земно кълбо, което е четвърто във веригата, е подчинен на главния Дух (или Бог) от Седемте Планетни Гении или Духове. Както вече беше обяснено, древните са имали свой Свод на Боговете, Седем главни Съкровени Богове, чиято глава екзотерично е било видимото Слънце, или осмият, а езотерично – Вторият Логос, Демиург. Седем – които днес в християнската религия са станали „Седемте Очи на Господа“ – са били Управители на седемте главни планети, но броят им бил друг, а не според броенето, изобретено по-късно от народите, забравили или нямащи достатъчно знания за истинските Мистерии и нито Слънцето, нито Земята и Луната са били включвани в броя на тези планети. Екзотерически Слънцето е представлявало главата на дванайсет велики Богове или съзвездията на Зодиака, но езотерически то е означавало Месия, Христос – същество, „помазано“ от Великото Дихание на Единния – обкръжен от подвластните му дванадесет сили, на свой ред подчинени на всеки от седемте „Съкровени Богове“ на планетите. „Седемте Висши карат Седемте Лха да създават света“, твърдят Коментарите, което означава, че нашата Земя – оставяйки другите настрана – била „създадена“ или оформена (построена) от Земните Духове; управниците са били просто надзиратели. Това е бил първият зародиш на онова, което по-късно израснало като дърво на Астрологията и Астролатрията. Висшите Духове били Космократори, леяри на нашата Слънчева система. Това казват всички древни Космогонии, като Космогонията на Хермес или на халдейците, арийците, египтяните и даже на евреите. Знаците на Зодиака – „Свещените животни“ или „Небесния пояс“ – в такава степен са Б’не-Алхим – Синове на Боговете или Елохими, както и Духовете на Земята, но са преди тях. Сома и Син, Изида и Диана, всички те са лунни Богове и Богини, наричани „Бащи“ и „Майки“ на нашата Земя, която им е подчинена. Но те пък са подчинени на своите „Бащи“ и „Майки“ – като последните са се заменяли един с друг и са се различавали у всеки народ – на Боговете и техните Планети, като Юпитер, Сатурн, иначе Брихаспати и Бел и т.н. (с) „Неговото дихание дало живот на Седмината“ се отнася колкото към Слънцето, даващо живот на Планетите, толкова и към „Висшето“ Духовно Слънце, даващо живот на целия Космос. Астрономическите и астрологическите ключове, които отварят вратата към тайните на теогонията, могат да бъдат намерени само в по-късните тълкувания, съпровождащи Стансите. В апокалиптичните стихове на Архаичните Писания езикът е също толкова символичен, въпреки че в тях има по-малко баснословност, отколкото в Пураните. Без помощта на по-късните Коментари, съставени от цели поколения Адепти, би било невъзможно смисълът да бъде разбран правилно. В древните Космогонии видимите и невидимите светове са двойни звена на една и съща верига. Както невидимия Логос с неговите Седем Йерархии – при това всяка представена и олицетворена от своя главен Ангел или Управник – образува единна МОЩ, вътрешна и невидима, така и в света на Формите Слънцето и седемте главни Планети са видимата и действена сила; като при това последната „Йерархия“ представлява, така да се каже, видимият и обективен Логос на Невидимото и – изключвайки низшите степени – вечно субективните Ангели. И така – отивайки малко напред за пояснение – твърди се, че в своята еволюция всяка Раса се ражда под непосредственото влияние на една от Планетите; Първата раса, както това ще се види по-нататък, получила своето дихание на живота от Слънцето; а Третата раса, тези, които са преминали в зараждане или от андрогини са станали отделни особи, едната от мъжки род, другата от женски – както е казано, са се намирали под непосредственото въздействие на Венера, „малко слънце, в което слънчевото тяло трупа запаса от своята Светлина“. В заключителната глава на първи том беше разгледан генезисът на Боговете1 и хората, получили начало от една и в една и съща Точка, която е Единното Вселенско, Неизменно, Вечно и Абсолютно ЕДИНСТВО. В неговия първичен проявен аспект виждаме, че то е станало: 1) в сферата на обективността и физиката ПЪРВОБИТНА СУБСТАНЦИЯ и СИЛА – центростремителна и центробежна, положителна и отрицателна, мъжка и женска и т.н.; 2) в света на Метафизиката – ДУХ НА ВСЕЛЕНАТА или Космическата Мисле-основа, наричана от някои ЛОГОС. 1 Според твърде научното определение на д-р Уилдър, Генезиса, ??????? не е зараждане, а „проявяване от Вечното в Космоса и Времето“: „проявяване от esse в exisiere“ или от „Битийност“ в „Битие“ – както би казал теософът. |
