|
ДВАНАЙСЕТ СТАНСИ ОТ КНИГАТА ДЗИАН1 СТАНСА I 1. Лха, въртящ Четвъртото, Слугата Лха на Седемте, тези, които се въртят, устремявайки Колесниците си около своя Властелин, Единното Око на нашия Свят... Неговото Дихание дало живот на Седмината. То дало Живот на Първия. 2. Земята казала: „Властелине на Лика Блестящ, Домът ми е пуст... Изпрати твоите Синове да населят това Колело. Ти изпрати Седем свои синове при Властелина на Премъдростта. Седем пъти по-близо до себе си те вижда той, седем пъти повече те усеща. Ти си забранил на своите Слуги, малките Пръстени, да улавят твоята Светлина и Топлина, да прихващат твоята велика Щедрост по пътя на нейното преминаване. Изпрати ги сега на твоята Слугиня!“ 3. Властелина казал на Лика Блестящ: „Аз ще ти изпратя Огън, когато започне твоята работа. Издигни своя глас до другите Лока; обърни се към своя Отец, Властелина на Лотоса, моли Неговите Синове... Твоят народ ще се управлява от Отците. Твоите Хора ще са смъртни. Хората на Властелина на Премъдростта са безсмъртни, но не Синовете на Сома. Престани да роптаеш, Седемте Покрова са още на тебе... Ти не си готова. Твоите Хора не са готови.“ 4. След велика работа тя отхвърлила своите Три стари Покрова и се облякла със седем нови, и се появила в своя Първи. 1 Тук са приведени само четирийсет и девет от неколкостотин стиха и не всеки е преведен дословно, понякога там, където буквалният превод е бил съвършено неразбираем, се е налагало заради яснотата и убедителността да се ползват перифрази. СТАНСА II 5. Колелото се въртяло още триста милиона години. То построило Рупа (формите); меките Камъни, които се втвърдили; твърдите Растения, които станали меки. Видимо от невидимото, Насекомите и малките Животи. Тя ги отхвърляла от гърба си всеки път, когато те побеждавали Майката... След триста милиона години тя станала кръгла. Тя лежала на гръб; на хълбок... Тя не признавала Синовете на Небето, тя не искала да призове Синовете на Мъдростта. Тя създала от Своята Утроба, тя развила Водни Хора, ужасни и злобни. 6. От останките на другите тя сама създала Водни Хора, страшни и злобни. Тя ги образувала от отпадъците, от тинята на своите Първи, Втори и Трети. Дхианите дошли и огледали – Дхиани от светлия Баща-Майка; те дошли от Белите области, от Обителта на Безсмъртните Смъртни. 7. Те останали недоволни. „Тук няма наша Плът. Тези Рупа не са пригодени за нашите Братя на Петата. Няма Обиталище за Животи. Те трябва да пият Чисти Води, не мътни. Да ги изсушим.“ 8. Дошли Пламъците; Огньове и Искри; Огньове на Нощта и Огньове на Деня. Те изсушили тъмните мътни Води. Те ги укротили със своя жар. Дошли Лха Отгоре и Лхамаин Отдолу. Те изтребили Формите, двулики и четирилики. Те сразили Хората-Кози и Хората с Кучешки Глави, и Хората с рибешки тела. 9. Водата-Майка, Великото Море, заридала.Тя се издигнала, тя изчезнала в Луната, която я вдигнала, която я породила. 10. Когато те били изтребени, Земята-Майка останала опустошена. Тя молела да я изсушат. СТАНСА III 11. Превисшия Властелин дошъл. Той отделил Водите от нейното Тяло и това станало Небе отгоре, Първите Небеса. 12. Великите Когани повикали Властелините на Луната с въздушни тела: „Породете Хора, Хора от вашето естество. Дайте им техни вътрешни Форми. Тя ще построи външните Обвивки. Те ще бъдат Мъже-Жени. Властелини на пламъка също...“ 13. Те отишли, всеки в предназначената му Земя; Седем от тях, всеки в своята Част. Властелините на Пламъка останали назад. Те не поискали да отидат, те не пожелали да творят. СТАНСА IV 14. Седем Войнства, от Волята Родени Властелини, устремени от Духа Животодателя, отделили Хора от самите себе си, всеки в своята зона. 15. Били родени Седем пъти по Седем Сенки на бъдещите Хора, всеки със своя Цвят и Вид. Всеки на степен по-ниско от своя Баща. Безкостните бащи не могли да дадат Живот на Същества с Кости. Тяхното потомство били Бхута, лишени от Форма и Разум. Затова ги наричат Чхая-Раса. 16. Как се раждат Манушия? Ману, притежаващи разум, как се създали те? Бащите повикали на помощ своя собствен Огън, който е Огън, горящ в Земята. Духа на Земята повикал на помощ Слънчевия Огън. Тези Тримата създали с обединени усилия годна форма. Тя можела да стои, ходи, бяга, лежи или лети. Но все пак тя била само Чхая, Сянка, лишена от разум... 17. Диханието се нуждаело от Форма; Бащите я дали. Диханието се нуждаело от Плътно Тяло; Земята го формирала. Диханието се нуждаело от Дух на Живота; Слънчевите Лха го вдъхнали в нейната форма. Диханието се нуждаело от Огледало на своето Тяло; „Ние му дадохме нашето собствено!“ – казали Дхианите. Диханието се нуждаело от Носител на Желанията; „То го притежава!“ – казал Изсушителя на Водите. Но Диханието се нуждае от Разум, за да победи Вселената; „Ние не можем да го дадем!“ – казали Бащите. „Аз никога не съм го имал!“ — казал Духа на Земята. „Формата ще изгори, ако аз Ј дам своя!“ — казал Великия Огън... Човек останал празен, безсмислен Бхута. Така Безкостните дали Живот на тези, които станали Хора, укрепени с Кости в Третата. |
