|
ЧАСТ I ДВАНАЙСЕТ СТАНСИ ОТ КНИГАТА „ДЗИАН“ С КОМЕНТАРИ От най-древни времена Девата, Дъщеря прекрасна на Ефира, Прекарала своя живот В безграничната шир на небето. ......................................................... Седем века тя блуждаела, Трудила се седем века, Когато първенеца се родил. ........................................................... Ето, патица тича красиво Стреми се към Водата-Майка. ............................................................ Подпряна леко на коляно, Намира опора за гнездо, Сигурно място за снасяне. ............................................................. И в него струпала яйца, Снесла шест яйца от злато, А седмото – желязно. КАЛЕВАЛА |
