|
IV. Атлантида. Така наричаме четвъртия Материк.Той би бил първата историческа страна, ако на преданията на Древните се обръщаше повече внимание, отколкото това се е правило досега. Знаменитият остров с това име, споменаван от Платон, е бил само остатък от този обширен Материк.3 1 „Mythical Monsters“, стр. 47. 2 Но трябва да се отбележи, че Уолъс не приема идеята на Склетер и даже въстава против нея. Склетер предполага страна или материк, който преди е съединявал Африка, Мадагаскар и Индия, а не Австралия и Индия, но Уолъс доказва в своя труд „Geographical Distribution of Animals and Island Life“, че хипотезата за съществуване на подобна страна съвършено не се оправдава от основите на зоологическите данни. Но той признава, че несъмнено е съществувала много по-тясна връзка между Индия и Австралия, и то в толкова далечно време, че се е отнасяло „несъмнено към дотретичния век“; добавяйки в едно частно писмо, че „никакво име не е било дадено на тази предполагаема земя. Но земята е съществувала и е принадлежала, разбира се, към дотретичния век“, тъй като Лемурия (ако приемем това название за Третия Материк) е загинала преди Атлантида да успее напълно да се развие; Атлантида вече се е потопила и нейните главни части са изчезнали преди завършека на Миоценския Период. 3 Вж. „Езотеричен Буддизъм“ на Синет. V. Европа. Петият Материк е бил Америка, но тъй като тя се намира в противоположното полукълбо, обикновено почти съвременните Ј Европа и Азия се имат предвид от индо-арийските окултисти като пети. Ако тяхното учение разглеждаше появата на Материците в геоложкия и географския им ред, тази класификация би трябвало да се измени. Но тъй като последователността на Материците се разглежда в реда на еволюцията на Расите, от Първа до Пета – нашата Арийска Коренна Раса, Европа трябва да се нарече пети голям Материк. Тайната Доктрина не взема под внимание островите и полуостровите, също така не следва съвременното географско разпределение на сушата и моретата. От времената на най-ранните учения и гибелта на великата Атлантида очертанията на Земята са се изменяли неведнъж. Било е време, когато делтата на Египет и Северна Африка е принадлежала към Европа, преди образуването на Гибралтарския пролив, и по-нататъшното издигане на Материка никак не е изменило очертанията на картата на Европа. Последното значително изменение е станало преди 12 000 години,1 след което е потънал малкият остров, споменат от Платон и наречен от него Атлантида – по основния му Материк. В древността географията е била част от Мистериите. Зохар гласи: „Тези тайни (за сушата и моретата) са се откривали на хората, принадлежащи към тайната наука, а не на географите.“2 1 Още една „случайност“: „Сега е доказано, че в неотдавнашни геоложки времена тази област на Северна Африка (сегашната) е била в действителност полуостров на Испания и че нейната връзка с Африка е станала на север след пробива на Гибралтар, а на юг – благодарение на издигането. Бреговете на предишното море на Сахара и досега са обозначени с раковини от същата тази Гастропорода, която живее на бреговете на Средиземно море.“ (Prof. Oscar Schmidt, Deszendenzlehre und Darwinismus“, стр. 207.) 2 III том, 10a. Твърдението, че физическият човек първоначално е бил колосален гигант на дотретичния период и че той е съществувал преди 18 000 000 години, разбира се, би трябвало да изглежда нелепо на всички покланящи се на съвременната ученост и вярващи в нея. Целият posse comitatus на биолозите би се отвратил от представите за този Титан на Третата раса на Вторичния век, същество приспособено за успешна борба с гигантските чудовища на въздуха, моретата и сушата на онова време; така и неговите прадеди, ефирните прототипи на Атлантите, не са могли да се страхуват от онова, което не би могло да им навреди. Съвременният антрополог може да се смее, колкото си иска над нашите Титани, както се смее над библейския Адам и както биолозите се смеят над маймунообразния праотец на първия. Окултистите и техните строги критици могат да се убедят, че в днешно време достатъчно добре са си разчистили взаимно сметките. Във всеки случай окултните науки твърдят по-малко и дават повече , отколкото антропологията на Дарвин или библейската теология. Също така Езотеричната Хронология не бива да плаши никого, понеже относно числата най-великите съвременни авторитети са така непостоянни и променливи, както вълните на Средиземно море. Що се отнася до продължителността само на геологическите периоди, всички учени на Кралското общество безнадеждно се намират в открито море и прескачат с необикновена лекота от един милион години на петстотин милиона, както нееднократно ще стане очевидно по време на това сравнение. Вземете за нашата сегашна цел като пример изчисленията на Крол. Дали 2 500 000 години, според този авторитет, е времето от началото на Третичния век или Еоценския период, както привежда неговите думи един американски геолог1 или както г-н Крол „допуска 15 милиона от началото на Еоценския период“, цитирано от друг английски геолог,2 не е толкова важно, но и двата реда цифри се покриват с твърденията, направени от Тайната Доктрина.3 Тъй като, ако отделим, както това прави тя, от четири до пет милиона години между началната и крайната еволюция на четвъртата Коренна Раса на Лемуро-Атлантическите Материци, милион години за Петата или Арийската Раса чак до наши дни и около 850 000 от времето на потъването на последния голям полуостров на великата Атлантида – всичко това е можело лесно да стане в границите на 15 000 000 години, отпуснати от Крол за Третичния век. Но говорейки хронологично, продължителността на периода има второстепенно значение, въпреки че все пак някои американски учени се връщат към него. Те не са разколебани от факта, че твърденията им са наречени не само съмнителни, но и нелепи, и продължават да твърдят, че човекът вече е съществувал във Вторичния Век. Тези учени са открили отпечатъци от човешки стъпки в скали от онази формация и освен това Катрефаж не намира съществени научни причини, за да не се приеме съществуването на човек през Вторичния Век. 1 A. Уинчел, проф. по геология, „World Life“, стр. 369. 2 Чарлз Гулд, покоен инспектор по геология в Тасмания, в своя труд „Митични Чудовища“, стр. 84. 3 Сър Чарлз Лайел, на когото приписват „щастливото изобретяване“ на термините Еоценски, Миоценски и Плиоценски за обозначаването на трите подразделения на Третичната Епоха, действително е трябвало да определи, макар и приблизително, продължителността на „плода на своето въображение“. Предоставяйки обаче определянето на продължителността на периодите на специалистите, тази щастлива мисъл е имала като следствие велико объркване и недоумение. Явно е съвършено безнадеждно да се приведе ред цифри от едно съчинение без риск той да бъде срещнат опроверган от същия автор в предишния или следващ труд. Сър Уилям Томсън, един от най-изтъкнатите сред съвременните авторитети, е променил около половин дузина пъти своето мнение относно века на Слънцето и продължителността от време за уплътняване на земната кора. В „Natural Philosophy“ на Томсън и Тет намираме допускане само от десет милиона години от времето, когато температурата на Земята е позволила появяването на растителен живот! (App. II et seq.; също така „Trans. Royal Soc. Edin.“ XXIII. P. I., 157, 1862, където 847 e унищожена.) Дарвин привежда изчислението на сър Уилям Томсън като „минимум от 98 и максимум от 200 милиона години от времето на уплътнение на кората“. (Вж. Ч. Гулд, op. cit., стр. 83.) В същия труд („Natural Philosophy“) 80 милиона се броят от времето на началното втвърдяване до сегашното състояние на света. И в своята последна лекция, както е показано на друго място, сър Уилям Томсън заявява (1887), че Слънцето е по-старо от 15 милиона години!! В същото време Крол, основавайки своите разсъждения на границите на възрастта на слънчевата топлина върху цифри, по-рано установени от сър Уилям Томсън, наброява 60 милиона години от началото на Кембрийския период. Това е пълно с надежди за любителите на точното знание. По този начин каквито и числа да се кажат от Окултната Наука, те несъмнено ще бъдат потвърдени от числата на един от съвременните учени, от тези, които сега признават за авторитети. Говорейки точно, Вековете и Периодите в геологията са чисто условни термини, тъй като засега те едва са разграничени; още повече – няма двама геолози или натуралисти, които да са съгласни помежду си относно числата. Така това учено братство предоставя на окултиста широко поле за избор. Дали да не вземем като потвърждение мнението на Т. Мелард Рид? В брошурата „Варовика като указател на геоложкото време“, прочетена от него през 1878 г. в Кралското общество, този учен твърди, че минималното време, което се изисква за образуването на утаечни слоеве и унищожаването на горивната материя, се равнява на кръглото число 600 милиона години.1 Или дали да не потърсим поддръжка за нашата хронология в трудовете на Дарвин, в които според своята теория той определя за органичните образувания от 300 до 500 милиона години? Сър Чарлз Лайел и проф. Хаутьн са се задоволили, отнасяйки съответно началото на Камбрийския век 200 и 240 милиона години назад. Геолозите и зоолозите установяват максимална продължителност, въпреки че Хъксли едно време е определял началото на образуването на кората на нашата Земя преди един милион години и не е искал да отстъпи и на една хилядна от това число. 1 Вж. „Proceedings“, Royal Society, Лондон, XXVIII, 281. Но главната точка за нас не е в съгласието или разминаването на натуралистите относно продължителността на геоложките периоди, а в тяхното съвършено, за учудване, единомислие в един пункт, и при това много важен. Всички те се съгласяват, че по време на Миоценския Век – преди милион или десет милиона години – Гренландия или даже Шпицберген, остатъци от нашия втори, или Хиперборейски Материк, „са притежавали почти тропически климат“. Именно гърците от доомировските времена са запазили ярко предание за тази „Страна на Вечното Слънце“, където всяка година е пътешествал техният Аполон. Науката ни казва: „Във времената на Миоценския период Гренландия (на 70° северна ширина) развила разкошна растителност, дървета подобни на тис, на червената sequoia, близки на видовете в Калифорния бук, платан, върба, дъб, топола, леска, а също така магнолия и замия.“1 1 Гулд, „Митични Чудовища“, стр. 91. Казано накратко, Гренландия е имала южни растения, непознати в северните зони. Появява се следният естествен въпрос: ако гърците в дните на Омир са знаели за Хиперборейската страна, т.е. за благословената земя извън границите, достъпни за Борей, Бога на зимата и вихрите, за идеалната област, която по-късните елини и писатели напразно са се мъчели да поставят зад границите на Скития, страна, където нощите са били кратки, а дните дълги, а след нея страна, където Слънцето никога не е залязвало и палмите са растели в изобилие – ако те са знаели всичко това, кой им го е казал? В техните дни и даже векове преди тях Гренландия, разбира се, вече е трябвало да бъде покрита с вечни снегове и неразтапящи се ледове точно както в наше време. Всичко клони към това да се докаже, че земята на кратките нощи и дългите дни е била Норвегия или Скандинавия, зад която се е намирала благословената страна на вечната светлина и лято. За да стане това известно на гърците, преданието трябва да е дошло до тях от друг, по-древен народ, на когото са били известни тези климатични подробности, за които елините сами нищо не са могли да знаят. Даже и в наше време науката предполага, че и зад полярните морета, в самия кръг на Арктическия Полюс съществува море, което никога не замръзва, и вечнозелен материк. За онзи, който разбира техните алегории, древните учения и Пураншпе съдържат същото твърдение. Затова на нас ни е достатъчна тази убедителна вероятност, че по времето на Миоценския Период на съвременната наука, когато Гренландия е била почти тропическа страна, в нея е живял народ, неизвестен днес на историята. Забележка Молим читателя да има предвид, че следващите раздели не са строго последователни в реда на времето. В първата част са дадени Станси, изграждащи основата на изложението, а някои важни пунктове са обяснени и коментирани. В следващите раздели на II и III част са събрани различни допълнителни подробности и е направен опит нашата тема да бъде по-пълно осветлена. |
