|
„Думата Адам, която в тези предания се дава на първото човешко същество, явно не е собствено име, а се употребява само като термин за обозначение на човечеството. Като собствено име Адам се появява в Книгата Битие, но разбира се, на някои места се употребява само в същия смисъл, както и асирийската дума.“1 1 Стр. 86. Още повече, нито халдейският, нито библейският Потоп с техните сказания за Ксизуфрус и Пой, не са основани на всемирния Потоп или даже на потопа на Атлантида, запечатан в индуската алегория на Вайвасват Ману. Те са езотерични алегории, основани на Езотеричните Мистерии на Самотракия. Ако древните халдеи са знаели Езотеричната Истина, скрита в Пураничните легенди, други народи само са чували за Самотракийската Мистерия и са я изобразявали в алегория. Те са я добавили към своите астрономически и антропологически, или no-скоро фалически понятия. Исторически Самотракия е била известна в древността от потопа, залял цялата страна и достигнал върховете на най-високите планини; това произшествие е станало преди времената на Аргонавтите. Тя е била потопена внезапно от водите на Евксин, което дотогава се е смятало за езеро.1 Но освен това, израилтяните са имали и друга легенда, на която са можели да основават своята алегория, легендата за Потопа, преобразил днешната пустиня Гоби в море за последен път преди 10 000 или 12 000 години и прогонил много Ноевци с техните семейства към околните планини. Тъй като вавилонските писания едва сега се възстановяват от стотици хиляди разбити парчета – един хълм от Куюнджик дал при разкопките на Лайард двайсет хиляди фрагмента с надписи – приведените тук доказателства са сравнително бедни, но дори и такива, те потвърждават почти всяко от нашите учения, или поне три от тях несъмнено, а именно: 1. Расата, която първа е паднала в зараждане, е била тъмна раса (Zalmat-qaqadi), наричана от тях Раса на Адам или Тъмна, докато Сарку, или Светлата Раса, е оставала още чиста в течение на дълго време. 2. В епохата на Падането вавилонците са признавали съществуването на две главни Раси, като Расата на Боговете, Ефирните двойници на Питрите, е предшествала тези двете. Такова е мнението на сър Раулинсън. Тези Раси са нашите Втора и Трета раса. 3. Тези седем Бога, всеки от които е създал човека или група от хора, били „Богове, затворени или въплътени“. Тези Богове са били: Бог Зи; Бог Зи-ку, Благороден Живот, Наставник на Чистотата; Бог Мир-ку, Благороден Венец, „Спасител от смърт на затворените (по-късно) Богове“ и създател „на тъмните раси, сътворени от неговата ръка“; Бог Лизбу, „мъдър сред Боговете“; Бог Ниси; Бог Сухаб и Хеа или Са – техен синтез, Бог на Мъдростта и Бездната, отъждествяван с Оан-Дагон в епохата на Падане и наричан в събирателен смисъл Демиург или Създател.2 1 Вж. Плиний, IV, с. 12; Страбон, 10; Херодот, VII, с. 109; Павзаний, VII, с. 4 и пр. 2 „Chaldean Account of Genesis“, стр.82. Във вавилонските фрагменти има така наречените две „Творения“ и понеже Книгата Битие е приела това, ние срещаме в нейните първи две глави споменаването на две творения, отличавани едното като Елохическо, а другото като Йеховическо. Но техният истински ред не е запазен в тези и във всички други екзотерични писания. Сега, според Окултните Учения, тези „Творения“ се отнасят съответно към образуването от Прародители, Питри или Елохими на първоначалните седем човека, както и към човешките групи след Падането. Всичко това, по реда на изложението, ще бъде разгледано в светлината на науката и сравненията, почерпани от писанията на всички древни народи, включително и от Библията. А засега , преди да пристъпим към Антропогенезиса на доисторическите раси, може би ще е полезно да постигнем съгласие относно имената, давани на Материците, на които четирите велики Раси, предшествали нашата Адамическа раса, са се родили, живели и умрели. Техните архаични и езотерични имена са били многобройни и са се изменяли в съответствие с наречието на народа, който ги споменава в своите летописи и писания. Например материкът, който във Вендидад се среща като Аиряна Веджо,1 където е бил роден първоначалният Зороастьр,2 се нарича в Пураничната литература Швета Двипа, Планината Меру, обител на Вишну и т.н.; в Тайната Доктрина той се нарича просто „Страна на Боговете“, управлявана от техните Глави, „Духовете на тази Планета“. 1 Вж. „Bun-Debesch“, 79, 12. 2 Под „първоначален“ ние подразбираме Амешаспенда, наричан „Заратустра“, Властелин и Управник на Вара, утвърден от Иима в тази страна. Имало е няколко Заратустра или Зертуст, само Дабистан ги брои около тринайсет, но всички те са били превъплъщения на първия. Последният Зороастьр е бил основател на Храма на Огъня в Азарекши и автор на трудовете за първата свещена религия на Маговете, унищожена от Александър. Ето защо, поради възможната и даже много вероятна бъркотия, която може да възникне, смятаме за по-удобно да приемем за всеки от четирите постоянно споменавани Материци по-обичайни за културния читател имена. Предложено е първият Материк, или по-точно първата твърд, на която божествените Прародители са развили Първата Раса, да се нарече: I. Несъкрушима Свещена Страна. Причината за такова наименование се съдържа в твърдението, че тази „Несъкрушима Свещена Страна“ никога не е споделяла съдбата на останалите материци, тъй като тя е единствената, която пребивава от началото до края на Манвантарата, в течение на всеки Кръг. Това е люлката на първия човек и обител на последния божествен смъртен, избран, като Шишта, за бъдещото семе на човечеството. За тази тайнствена и свещена Страна може да се каже много малко, освен че по поетичното описание в един от Коментарите, „Полярната Звезда като бдящо око стои над нея от изгрева до края на здрача на Деня на Великото Дихание“.1 II. Хиперборейски. Това ще бъде наименованието, избрано за втория Материк; страна, която е простряла своите географски носове в южната и западната посока от Северния Полюс, за да приеме Втората Раса и да побере всичко, известно сега като Северна Азия. Такова е било името, дадено от древните гърци на далечната и тайнствена област, където по тяхното предание всяка година пътешества Аполон Хиперборейски. Разбира се, астрономически Аполон е Слънцето. Напускайки своите елински светилища, той е обичал всяка година да посещава далечната си страна, където, както се говорело, „Слънцето никога не залязва в продължение на половин година“. „????????????????????????????????????????????“ – гласи стих в „Одисея“.2 Но историческият, или може би по-точно етнографският и геоложкият смисъл е друг. Страната на хиперборейците, простираща се зад Борей, Бог на замръзналото слънце, Бог на снеговете и вихрите, обичащ да дреме на планинската верига Рипеус, не е била идеална, въображаема страна, както се е предполагало от митолозите, не е била и съседна на Скития и Дунав.3 Това е бил истински континент – страната bona fide, непознаващ зимата в онези ранни дни, а нейните печални останки дори и днес нямат повече от един ден и една нощ в годината. Гърците казвали, че нощните сенки никога не се спускат над нея, тъй като това е „Страна на Боговете“, любима обител на Аполон, Бог на Светлината, и нейните жители са най-любимите му свещенослужители и слуги. Сега това може да се разглежда като опоетизирана измислица, но тогава е било опоетизирана Истина. 1 В Индия това се нарича „Ден на Брама“. 2 Х, 86. 3 Вж. Volcker, „Mythological Geographi“, стр. 145–170. III. Лемурия. Ние предлагаме Третия Материк да бъде наречен Лемурия. Това наименование е изобретение или мисъл на Р.Л.Склетер, който между 1850 и 1860 г. на основата на данни от зоологията е твърдял, че в доисторическите времена реално е съществувал континент, простиращ се според негови доказателства от Мадагаскар до Цейлон и Суматра. Този Материк е включвал някои части на онова, което сега представлява Африка, но останалите части на гигантския континент, простиращ се от Индийския океан до Австралия, сега изцяло са изчезнали под водите на Тихия океан, като са оставили тук-там няколко върха от своите планини, образуващи днес острови. Чарлз Гулд пише, че натуралистът А.Р.Уолъс: „Ситуира Австралия на Третичния Период до Нова Гвинея и Соломоновите острови, и дори даже до Фиджи, и на основанието на торбестите видове, срещащи се на нея, прави връзка със северния континент по времето на Вторичния период.“1 Тази тема се обсъжда подробно на друго място.2 |
