|
ЧАСТ II АРХАИЧНИЯТ СИМВОЛИЗЪМ НА РЕЛИГИИТЕ В СВЕТА РАЗДЕЛ I / 577 Езотеричните догми, потвърдени от всички писания. Ведите са написани от посветени. РАЗДЕЛ II / 581 Адам – Адами. Агрикултурата на набатеяните. Небо – бог на мъдростта. Четиримата Адама на Кабала. РАЗДЕЛ III / 590 „Светая светих“, нейното унижение. Какво означава хорото? Християнският символизъм. Бог Иао. Етимология на думата „sacrament“. „Аз съм това, което аз съм.“ Кои в действителност са били евреите? Йехова е заместник. Кой е бил Абраксас? РАЗДЕЛ IV / 612 Митът за падналите анагели в неговите различни аспекти. Духът на злото: кой е той и какво е? „Маймуната на Бога“. Произход на дявола. Ангел на лика. Погрешният превод на Библията. Ведите са били световно учение. Боговете на светлината произлизат от боговете на мрака. Синове на вичността. Сенки на сенките. Кои са били Адитя? Зохар по повод на „падналите“. Многото значения на „война в небесата“. Припомняне за съдбата на атлантите. Различните имена на посветените. Символът на „дървото“. Войната на Тарака. Войната на титаните. Сарапа-змейове – наги. Началото на езотеричните религии. Свещеността на Змея. РАЗДЕЛ V / 655 Не е ли плеромата леговище на Сатаната? Живите дяволи. Йехова – дух-заместник. Акаша – Misterium Magnum. Душата и сърцето на великата Майка. Логосът и Сатаната са единни. Седмата тайна на творението. Числото 888. РАЗДЕЛ VI / 673 Прометей е титан, родом от древна Индия. Аш Игра-зил. Поезията на съвременните изтоковеди. Дарът, принесен от Прометей. Гръцките представи са неразбрани. Шестте братя на Кришна. РАЗДЕЛ VII / 687 Enochion-Henoch. Адептът умира, за да живее. Какво е Енох езотерично? Тойната мощ на Сатаната. РАЗДЕЛ VIII / 697 Символизмът на тайните имена Иао и Йехова и тяхното отношение към кръста и кръга. Само евреите са притежание на Йехова. Обяснение на нелепия стих. Древността на кръста. Личният бог е ограничен бог. Плагиатството на Паскал. Кръстът и кръгът. Разнообразието на символа на кръста. Небесният делфин. Ришите и Плеядите. Deus enim et Circulus est. Падението на кръста в материята. Висшето добро на Платон. Загадката на кръста. Сънят на Силоам. Смисълът на разпятието. Истинският Paternoster. РАЗДЕЛ IХ / 734 Упанишадите в литературата на гностиците. Седемте гърма. Pistis Sophia. Истината между двата контраста. Мъдростта на Божественото Аз. Древността на Камила. РАЗДЕЛ Х / 748 Кръстът и декадата на Питагор. Трите науки. Мистичното значение на Макара. Петимата свещенослужители на Посейдон. Загадките на символизма. „Златният свещник“. Коренът на мъдростта. Войнството на благословените. Утроба, която никога не умира. Човекът е поругател на Бога. РАЗДЕЛ ХI / 772 Тайната на числото седем. Саптаварна, йероглифното шест. Духовните и физическите съответствия. Теогоничният ключ. Ной в нови одежди. Тетраксисът по отношение на хептагона. Началото на нещата. Гласът на природата. Седмичността е доказана. Доказателства от евангелието на гностиците. Седмичният елемент във Ведите. Ведическите учения. Седмичността сред последователите на Зороастър. „Дихания“ от „единното дихание“. Числото седем в екзотеричните трудове. Числото седем в Пураните. Марутите – кои са те? Осъждане на постоянно превъплътяване. Персийската символика. Числото седем в астрономията, науката и магията. Цикълът на Нарос. Различните изчисления на циклите. Числото седем във физиологията. Символът на косите. Числото седем в химията. Седемте жреци при зуните. Седемте души на египтолозите. Числото седем в Египет. „Принципите“ в египетската метафизика. Водните хора в Бундахиш. Транс – и предхималайската доктрина. Алегория от „Анугита“. Търсенията на истината са безкрайни. ЧАСТ III ADDENDA СЪПОСТАВКА НА НАУКАТА С ТАЙНАТА ДОКТРИНА РАЗДЕЛ I / 845 Архаичната или съвременната антропология? Физиологичният versus: естественият подбор. Окултните и съвременните доктрини. Testimonium Paupertatis на естествената наука. „Всемогъщата еволюция“. Физическата и духовната еволюция са съгласувани. РАЗДЕЛ II / 860 Предците, предложени на човека от науката. Необоснованите обвинения срещу древните. Различните начини на размножаване. Готовите материали на речта. Учените нарушители. Какво използва Хъксли? Питекоидният човек е само теория. Созура, неизвестното на науката същество. Пластидуалните души и съзнателните нервни клетки. Внимателното напредване към магията. Значението на душата според Хекел. РАЗДЕЛ III / 887 Изкопаемите останки на човека и на антропоидната маймуна. Геоложките факти, отнасящи се до въпроса за тяхното родство. Непреодолимите трудности. „Неясни копия“ на животинските си прародители. Западният еволюционизъм. Хануман, маймуната-бог. Обръщението на горилата към еволюционистите. Дарвинистите и техните противници. Дарвинизмът и древността на човека. Антропоидите и техните предци. Смелите теории на Хъксли. Генеалогията на човекоподобните маймуни. РАЗДЕЛ IV / 908 Продължителността на геоложките периоди, цикли, раси и древността на човека. Вавилонските срокове. Противоречиви хипотези. Теориите на съвременната наука за древността на земното кълбо. Животинската еволюция и човекът. Материалистите се сражават. Планетарните жизнени импулси. За планетните вериги и техните множества. За другите светове освен нашия. Състояния на съзнанието. Световете, споменати в Библията. Царете на Едом. Какво ни казва Фламарион? Науката и окултизмът все пак могат да стигнат до съгласие. Допълнителни забележки към езотеричната геоложка хронология. Отстъпниците от дарвинизма. Двете науки са съпоставени. Самодоволството на „анималистите“. Единственото спасение за науката. Между двете празноти. Едвин Ландшир* и вековете на палеолита. Подемът и падението на цивилизациите. Любопитни признания на науката. Някога тропически полюс. Човек на палеолита – калиграф. Хербърт Спенсър по повод на специалното Творение. * Сър Едуин Хенри Ландшир – художник анималист. РАЗДЕЛ V / 966 Органичната еволюция и творческите центрове. „Основният план“ и „чертожниците“. Мегантропус. Произход и еволюция на млекопитаещите. Диаграма на Шмит. Фактори в произхода на видовете. Европейските раси на полеолита, откъде са дошли и как са се разпределили. Африка и Европа. Закъсняло допускане. РАЗДЕЛ VI / 981 Великаните, цивилизациите и потъналите материци, срещани в историята. Тайнственият народ. Съучастниците на маймуните и ангелите. Окултното тълкуване на Библията. Символите на душегубната църковност. Древността на Епигет. Могилите на великаните. Расите на великаните. Кои са били друидите? Разбирането на маздейците за седемте земи. Вярването на друидите в превъплътяването. Някои твърдения за свещените острови и материците при класиците, обяснени езотерично. Хората, чийто сън никога не е бил нарушаван от сънища. Притежанието на Атлантида. Висшите богове на Олимп. Мощта на имената. Синовете на Небето и Земята. Децата на Ниоба. Островът на божествените царе. Кои са били нефилимите? Митологията е построена върху историята. РАЗДЕЛ VII / 1029 Научните и геоложки доказателства за съществуването на няколко потънали материка. Теологията потвърждава окултизма. Преданиоята са така истинни, както и историята. Атлантида е необходима на етнологията. Астреа пада на главата си. Хитроумни обяснения. Хекел накрая е прав в едно. Крайното и неопровержимо доказателство. Достатъчно беше казано. Изслушайте и двете страни. Пролог към езотеричната истина. СЪВРЕМЕННАТА НАУКА приема Доктрината на еволюцията, също както прави това човешкият разум и Тайната Доктрина, и тази мисъл се потвърждава от древните легенди и митове, а даже и от самата Библия, ако може да се чете между редовете. Ние виждаме как цветето бавно се развива от пъпката, а пъпката от неговото семе. Но откъде произлиза семето, с цялата му предначертана програма за физическо превръщане и с невидимите му и поради това духовни сили, които постепенно развиват неговата форма, цвят и мирис? Думата еволюция говори сама за себе си. Зародишът на сегашната човешка раса е трябвало да предсъществува в расата, от която тя е произлязла, така както семето, в което лежи скритото цвете на бъдещото лято, се е развило в чашката на цвета, дал му рождение. Родителят може съвсем малко да се отличава, но въпреки това той е различен от своето бъдещо потомство. Допотопните предци на слона и гущера на нашето време са били може би мамонтът и плезиозавърът. Защо прародителите на нашата човешка раса не биха могли да бъдат великаните, споменати във Ведите, във Волуспа и в Книгата Битие! И докато е явно нелепо да се мисли, че „превръщането на видовете“ е станало в съответствие с някои най-материалистични теории на еволюционистите, много е естествено да си представим, че всеки от видовете, започвайки от мекотелите и завършвайки с човека-маймуна, се е изменил с времето от своята първоначална и определена форма. („РАЗБУЛЕНАТА ИЗИДА“, I, 152–3.) ????????????????????????????????????????????????? Моето учение не е мое, а на оногова, който ме е пратил. Евангелие от Йоан, VII, 16. |
