|
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Мястото не ни позволява да кажем повече и тази част на Тайната Доктрина трябва да бъде завършена. Приведените тук четирийсет и девет Станси и няколко откъса от Коментарите изграждат всичко, което може да бъде публикувано в тези томове. Данните, заедно с няколко още по-древни Писания – достъп до които имат само висшите Посветени – цяла библиотека от коментари, тълкувания и обяснения, съставят обзор на произхода на Човека. Именно от тези Коментари ние досега цитирахме извадки и се опитвахме чрез тях да обясним скрития смисъл на някои алегории, показвайки истинските възгледи на Езотеричната Древност относно геологията, антропологията и даже етнологията. В следващата част ще се опитаме да установим още по-тясната метафизична връзка между най-ранните Раси и техните Създатели, Божествените Хора от други Светове; съпровождайки изложените твърдения с най-важни доказателства от Езотеричната астрономия и символизма. Продължителността на „периодите“, които отделят в пространството и времето четвъртата раса от петата – в историческото1 или даже легендарното зараждане на последната – е твърде огромна, за да можем подробно да ги представим, дори и на теософа. В течение на времето на следдилувиалните векове, отбелязани в известни периодични епохи с ужасни катаклизми, твърде много народности и раси се зародили и изчезнали почти безследно, за да може някой да им даде описание, което да има някаква стойност. Имат ли Владиците пълната и последователна история на нашата Раса от самото Ј зараждане до наши дни, притежават ли те документи за човека, започвайки с неговото развитие в завършено физическо същество, благодарение на което той станал цар на животните и властелин на тази земя – не е работа на авторката да говори за това. Личното ни убеждение е, че несъмнено те ги притежават. Но ако е така, тогава това знание се пази само за висшите Посветени, които не го поверяват на своите ученици. Затова авторката може да представи само онова, на което са я учили, и не повече, и даже това ще изглежда на непосветения читател по-скоро диво и фантастичен сън, отколкото възможна действителност. 1 Тук се употребява думата „исторически“, защото – въпреки че историците са намалили почти до нелепост сроковете, определящи някои събития от нашето време, – след като те са известни и приети, принадлежат на историята. По този начин Троянската война е историческо събитие, което, макар и да му се приписва давност по-малка от 1000 години пр. Хр., в действителност е станало по-скоро 6000, отколкото 5000 години пр. Хр. Това е естествено и така трябва да бъде, тъй като в течение на няколко години такова беше впечатлението и на скромната авторка на тези страници. Родена и възпитана в европейски, материалистични и смятащи се за цивилизовани страни, тя с огромен труд е усвоила казаното по-горе. Но съществуват известен ред доказателства, които с течение на времето стават неопровержими и неоспорими за всеки сериозен и непредубеден ум. По време на редица години Ј бяха предложени такива доказателства и сега тя е напълно убедена, че нашата сегашна Планета и нейните човешки Раси е трябвало да се родят, да растат и да се развиват по този и по никой друг път. Но това е лична гледна точка на авторката и нейната ортодоксалност не може да има повече тежест, от която и да е „доксалност“ – в очите на тези, за които всяка нова теория е ерес, докато не бъде доказано обратното. Поради това ние, окултистите, напълно сме готови за въпроси като следния: „Как можем да знаем, че авторката не е измислила цялата тази схема? И ако предположим, че не я е измислила, кой може да каже, че всичко предшестващо, както е дадено в Стансите, не е продукт на въображението на древните хора? Как са можели те да запазят писмени документи с такава огромна, невероятна древност?“ Надали съмняващите се ще бъдат удовлетворени от отговора, че историята на този Свят, от времето на неговото образуване до края му, „е запечатана в съзвездията“, т. е., начертана в Зодиака и универсалния символизъм, чиито ключове се пазят от Посветените. Силно се съмняват и в древността на Зодиака на Египет и абсолютно отричат древността на Индийския Зодиак. Веднъж един непосветен приятел каза на авторката: „Вашите изводи често са прекрасни, но предпоставките ви са винаги съмнителни“. На това беше даден такъв отговор, че поне една точка относно научните силогизми беше спечелена, тъй като, с изключение на няколко проблема от областта на чисто физическите науки, предпоставките и изводите на учените са толкова хипотетични, колкото и почти винаги лъжливи. И ако не изглеждат такива на незнаещите хора, причината за това е просто, че тези профани, приемайки на вяра научните данни, както им е свойствено, твърде слабо съзнават, че както предпоставките, така и заключенията обикновено са продукт на същите мозъци, които, независимо от своята ученост, все пак не са непогрешими – труизъм, всекидневно доказван с постоянната смяна на научните теории и спекулации. Както и да е, но документите на древните храмове, зодиакът и преданията, също и идеографските анали на Изтока, четени от Адептите на свещената наука Видиа, не са по-съмнителни, отколкото е така наречената древна история на европейските народи, днес издадена, поправена и обогатена с археологически открития в течение на половин век, както и твърде проблематичното четене на асирийските таблички, фрагменти на клинописа и египетските йероглифи. И нашите данни са основани на същите „четения“ – без да говорим за почти неизчерпаемото количество тайни трудове, за които Европа нищо не знае – в допълнение към съвършеното познаване от Посветените на символизма на всяка дума, записана по този начин. Някои от тези документи принадлежат на дълбоката древност. Всеки археолог и палеонтолог е запознат с идеографичните произведения на някои полудиви племена, които от незапомнени времена се опитват да изразят своите мисли в символи. Това е бил най-древният начин за записване на събитията и мислите. Доколко древно е това знание, може да се види от някои знаци, несъмнено идеографични и намерени върху брадвички от периода на Палеолита. Племената на червенокожите индианци в Америка едва преди няколко години, относително казано, подали молба до президента на Съединените щати да им предостави във владение четири неголеми езера, като тя е била написана върху тънката повърхност на парче плат, покрито с дузина изображения на животни и птици. Американските диваци притежават много такива различни видове писменост, но все още никой от нашите учени не се e запознал и дори не знае нищо за ранния йероглифен шрифт, все още пазен в някои Братства и наричан в Окултизма „Сензар“. Освен това всички, които са решили да разглеждат подобен начин на писменост – т.е. идеографите на червенокожите индианци и даже китайските знаци – като „опити на ранните раси на човечеството да изрази своите неразвити мисли“, разбира се, ще възразят на нашето твърдение, че писмеността е била изобретена от атлантите, а съвсем не от финикийците. Действително, твърдението, че писмото е било известно на човечеството преди много стотици хилядолетия, докато филолозите заявяват, че то не е било известно в Индия в дните на Панини, както и на гърците във времената на Омир, такова твърдение ще бъде посрещнато с всеобщо неодобрение, ако не и с мълчаливо презрение. Независимо от всички отрицания и насмешки, окултистите ще поддържат това твърдение на следното естествено основание: от Бейкън до съвременното ни Кралско Дружество има твърде дълъг период, пълен с най-забавни грешки на науката, за да можем да повярваме в съвременните научни предположения, а не на нашите Учители. Учените казват, че писмото не е било известно на Панини; и въпреки това, този мъдрец е съставил граматика, която съдържа 3996 правила и е най-съвършената от всички съставяни някога граматики. Най-щедрите допускат, че Панини е живял едва няколко хилядолетия пр. Хр.; но скалите на Иран и Централна Азия – откъдето според филолозите и историците са дошли в Индия брамините, предците на същия този Панини – са покрити с писменост, отнасяща се поне до времето преди две или три хиляди години, или двайсет хиляди, по мнението на някои безстрашни палеонтолози. Според Грот писмеността била ars incognita в дните на Хезиод и Омир и още не е била известна на гърците в 770 година пр. Хр.; в същото време финикийците, които я изобретили и познавали писмеността още през 1500 година пр. Хр.,1 са живели сред гърците и постоянно контактували с тях! Всички тези научни и противоречиви изводи се изпарили във въздуха веднага, когато Шлиман открил (а) местоположението на древна Троя, чието реално съществуване така дълго се е разглеждало като мит, и (b) когато изкопал от това място глинени съдове н надписи на език, неизвестен на палеонтолозите и всеотричащите санскритолози. Кой днес ще отрече Троя или тези архаични надписи? Както свидетелства проф. Вирхов: „Аз сам бях свидетел на две подобни открития и помолих да се съберат парчетата от тези предмети. От този момент клеветниците, които не се засрамиха да обвиняват изследователя в лъжа,2 отдавна са замлъкнали.“ 1 Исторически факт е, че Санхуниатон събрал пълна документация за финикийската религия от аналите и държавните архиви на още по-древни финикийски градове и написал труд за финикийските писмености през 1250 г. пр. Хр. 2 Проф. Вирхов в Приложение I към труда на Шлиман „Ilios“, Мюрей, 1880. |
