|
Нека читателят добре да запомни вече казаното в този труд за разделенията на Коренните Раси и за еволюцията на Човечеството, което ясно и кратко е изложено и в книгата на Синет „Езотеричен Буддизъм”, 1. Във всяка Манвантара има седем Кръга; този Кръг е Пети и ние сега се намираме в Пета Коренна Раса. 2. Всяка Коренна Раса има седем суб-раси. 3. На свой ред, всяка суб-раса има седем разклонения, които могат да бъдат наречени „клон“ или „родствена“ раса. 4. Малките племена, клоновете и разклоненията на последните, са безкрайни и зависят от действията на Карма. Изследвайте приложеното тук Генеалогично Дърво и ще ви стане ясно. Илюстрацията е чисто диаграмна и е приведена само с цел да помогне на читателя да се ориентира в този въпрос, в бъркотията сред термините, употребявани в различни времена за подразделяне на човечеството. Също така, тук се прави опит да се изрази в цифри – но само в приблизителни граници, заради сравнението – продължителността на времето, благодарение на което е възможно определено да се отличи едно подразделение от друго. Ако беше направен опит да се дадат определени срокове за няколко от тях, това би довело до неизбежно объркване, тъй като расите, суб-расите и т.н., до най-малките им разклонения, се припокриват и преплитат помежду си до такава степен, че почти няма възможност да бъдат разделени. ГЕНЕАЛОГИЧНО ДЪРВО НА ПЕТА КОРЕННА РАСА Човешката Раса е била сравнявана с дърво и това прекрасно служи за илюстрация. Главният ствол на дървото може да се сравни с Коренната Раса (А). Неговите големи клони - с различните суб-раси, чието число е седем (B1, B2, B3 и т.н.). На всеки от тези клони има седем „клонки“, или „роднински“ раси (с). Кактусоподобното растение е най-добрата илюстрация, тъй като неговите „месести“ листа са покрити с остри игли, всяка от които може да бъде сравнена с една народност или племе от човешки същества. И така, нашата пета коренна раса вече е съществувала – като Раса sui generis и съвършено самостоятелно от своя основен ствол – около 1 000 000 години; поради това следва да се отбележи, че всяка от предшествалите суб-раси е живяла приблизително 210 000 години; по този начин всяка родствена раса има средно съществуване около 30 000 години и така европейската „родствена раса“ има достатъчно хилядолетия пред себе си, въпреки че народите, или безбройните игли върху нея, се изменят с всеки следващ „сезон“ от три или четири хиляди години. Твърде любопитно е да се отбележи сравнителната приблизителност в продължителността между животите на „расовото семейство“ и Звездната Година. Познаването на предишното и абсолютно правилното подразделяне на времето са били неотделима част от Мистериите, където тези науки са се преподавали на учениците и където те са били предавани от един Йерофант на друг. Всеки знае, че европейските астрономи приписват – доста самоволно – давност на изобретяването на египетския Зодиак 2000 или 2400 години пр. Хр. (Проктор); и твърдят, че времето на това изобретяване съвпада с построяването на Великата Пирамида. За окултиста и източния астроном това трябва да изглежда като пълна нелепост. Казано е, че Цикълът на Кали Юга е започнал между 17-и и 18-и февруари през 3102 г. пр. Хр. Но индусите твърдят, че през 20 400 г. преди Кали Юга началото на техния Зодиак е съвпадало с пролетното равноденствие, като в същото време е станало съчетаване на Слънцето и Луната; и по пътя на дълго и задълбочено изчисление на този срок, Баии доказал, че даже и той да беше измислен, все пак епохата, от която те установили началото на своята Кали Юга, е била напълно реална. Тази „епоха представя 3102-а година до нашата ера“, пише той.1 Лунното затъмнение настъпило веднага след изтичането на две седмици от началото на Черния Век – то станало в точка, намираща се между Класа Пшеница на Девата, и звездата ? на същото съзвездие. Един от техните най-езотерични Цикли е основан на някои определени съчетания и съответни положения на съзвездията на Девата и Плеядите (Критика). Следователно, ако египтяните са пренесли своя Зодиак от Южна Индия и Ланка,2 очевидно и езотеричният смисъл е бил тъждествен. „Трите Деви“, или съзвездието на Девата, в три различни положения, означавало, както при едните, така и при другите, запис, документ за първите три – „Божествени или Астрономични Династии“, които поучавали третата коренна раса; и след като оставили атлантите да загинат, те се върнали, или по-точно се спуснали по времето на третата суб-раса на пета раса, за да открият на спасеното човечество тайната на тяхното местонахождение – Звездните Небеса. Същият символичен запис на човешките Раси и Трите Династии (Богове, Манес – полубожествени астрали на трета и четвърта раса – и Герои на петата раса), предшествали чисто човешките царе, бил намерен в галериите и проходите на египетския лабиринт. Тъй като трите инверсии на Полюсите изменяли, без съмнение, вида на Зодиака, всеки път е трябвало да бъде изграждан нов. В труда на Маккей „Сфинксиада“ теориите на смелия автор е трябвало да ужасят правоверната част от населението на Норвич, тъй като той се е изразявал достатъчно фантастично: 1 Вж. „Traitй de l’Astronomie Indienne et Orientale“, част III. 2 Цейлон. „Но в края на краищата, голямата продължителност на времето, записано в тези паметници (Лабиринта, Пирамидите и Зодиаците), не надвишава пет милиона години,1 което остава много далеч от писанията, дадени ни (езотерично) от китайците и индусите; като при това вторият народ е отбелязал знания за време от седем или осем милиона години,2 което аз съм виждал на порцеланов талисман.“3 Египетските жреци са използвали Зодиаци, принадлежали на атланта Асура Мая, използват ги и до днес съвременните индуси. Както е казано в „Езотеричен Буддизъм“, египтяните, гърците и „римляните“ преди няколко хилядолетия били „останалите атланто-арийци“; първите – от най-старите или от Рут-Атлантите, последните – потомци на последната раса от острова, чието внезапно изчезване било разказано на Солон от египетските Посветени. Човешката династия на най-древните египтяни, започваща с Менес, е притежавала всички познания на атлантите, макар че в тях не течала вече атлантската кръв. Въпреки това те запазили всички свои древни документи. Всичко това беше доказано отдавна.4 Именно защото давността на египетския Зодиак се простира от 75 до 80 000 години, Зодиакът на гърците е много по-млад. Волни правилно е посочил, че неговата давност не е повече от 16 984 години или, вземайки предвид сегашното време, той се изчислява на 17 082 години.1 1 Това не е вярно. Предците на арийските брамини получили своя Зодиак и неговите изчисления от „Синовете на Йога“, родени чрез силата Крияшакти. А египтяните – от атлантите от материка Рут. 2 Поради това първите са можели да отбележат време в течение на седем или осем милиона години, но египтяните не са могли да направят това. 3 Оp. cit., стр. 6. 4 Този въпрос много пъти се е повдигал, бил е широко обсъждан и е получавал отговор. Вж. „Пет години Теософия“, статията „Езотеричният Буддизъм на Синет“, стр. 325–346. 1 „Развалините на Империята“, стр. 360. Волни твърди, че понеже знакът на Овена се е намирал в своя 15o през 1447 г. пр. Хр., следва, че първият градус на Везните не е можел да съвпада с пролетното равноденствие по-късно от 15 194 г. пр. Хр. Ако прибавите и 1790 години от времето на Христа, времето, когато Волни е писал това, тогава ще се получи, че от времето на началото на гръцкия или по-точно елинския Зодиак са изминали 16 984 години. |
