|
Това е било преди епохата на Великата Пирамида и когато Египет едва се е издигал от водите. Обаче: „Те притежавали йероглифното писмо, което е било особеност на Египет и е трябвало значително да са напреднали в цивилизацията.“ Както казва Ленорман: „Това е била страна на велики предисторически светилища, местонахождение на владичеството на жреческата каста, която е играла най-значителна роля при основаването на цивилизацията.“ Каква давност се приписва на този народ? Ние чуваме за 4 000 или най-много за 5 000 години пр. Хр. (Масперо). Сега се твърди, че само чрез изчисление на цикъла от 25 868 години (Звездната Година) може да се открие приблизителната година на построяването на Великата Пирамида. „Предполагайки, че дългият, тесен и спускащ се проход, водещ от входа, е бил насочен от строителите на пирамидата към Полярната Звезда, астрономите са доказали, че в 2 170 година пр. Хр. този проход сочел Алфа Драконис, която тогава е била полярна звезда... Астрономът Ричард А. Проктор, след като заявил, че Полярната звезда се е намирала в това положение около 3 350 години пр. Хр., както и в 2 170 г. пр. Хр., казва: „Всяко едно от тези положения ще съответства на положението на спускащия се проход във Великата Пирамида; но египтолозите ни казват, че не може да има никакво съмнение, че последната епоха е твърде късна.“1 Казват ни и следното: „Това относително положение на Алфа Драконис и Алцион, бидейки съвършено необикновено..., не е можело да стане отново, преди да изтече цялата Звездна Година.“2 1 Станиленд Уек, op. cit., стр. 6, 7. 2 Пак там. Това ни показва, че след като Дендерският Зодиак сочи произхода на три Звездни Години, Великата Пирамида е била построена преди 78000 години или във всеки случай тази възможност заслужава да бъде приета поне със същото основание, както и последното време, отнасящо се към 3 350 г. пр. Хр. Сега на Зодиака в един от храмовете далеч в Северна Индия се срещат същите характерни знаци, каквито има и на Дендерския Зодиак. Тези, които добре познават индуските символи и съзвездия, ще бъдат в състояние от описанието на египетския Зодиак да направят извод, дали са правилни или не посочванията на времето. На Дендерския Зодиак, какъвто е запазен сега от съвременните Адепти, жреците на Египет и гръцките адепти, но обяснен малко по друг начин от г. Маккей, съзвездието на Лъва стои над Хидрата и неговата опашка сочи почти право надолу, под ъгъл от четирийсет или петдесет градуса, положението му съответства на първоначалното изграждане на тези съзвездия. Но Маккей добавя: „На много места виждаме съзвездието на Лъва (Синха) с неговата опашка, вдигната над гърба му и завършваща с главата на Змея; това е указание, че съзвездието на Лъва е стояло в обратно положение; така несъмнено е трябвало да бъде и с целия Зодиак и всички други Съзвездия, когато Полюсът се е намирал в обърнато положение.“ Говорейки за пояса на Зодиака, който също така се привежда от Денон, той заявява: „Там... съзвездието на Лъва стои над Змея и неговата опашка образува извивка надолу, от което ние заключаваме, че макар да е трябвало да изминат между тези две положения шестстотин или седемстотин хиляди години, те са оказали малко влияние, ако въобще са оказали върху положението в съзвездията на Лъва и Хидрата; докато в двете Девата е показана твърде различно – в пояса на Зодиака Девата държи своя младенец; но явно те не са били така представяни, когато Полюсът се е намирал за първи път в плана на еклиптиката; тъй като в този Зодиак, както е даден от Денон, виждаме три Деви между съзвездията на Лъва и Везните, като при това последната от тях държи в ръката си клас пшеница. Твърде жалко е, че в този Зодиак, в последната част на съзвездието на Лъва и в началото на съзвездието на Девата, във фигурите има дупка, отнела една десета от всеки знак.“1 1 „Митологичната астрономия на древните е доказана“, стр. 4, 5. Въпреки това, смисълът е ясен, тъй като трите Зодиака принадлежат на три различни епохи; именно, на трите последни родствени раси на четвъртата суб-раса на пета коренна раса, всяка от които е трябвало да живее приблизително от 25 000 до 30 000 години. Първите от тях, „Арийските Азиатци“, са били свидетели на съда над последните народи – гигантите на Атлантида2 (Рут и Даитя – Острови-Материци), които загинали преди около 850 000 години, към края на Миоценския век.1 Четвъртата суб-раса е била свидетелка на разрушенията на последните останали атланти, арио-атлантите, на последния остров на Атлантида, преди около 11 000 години. За да се разбере това, на читателя се предлага да погледне диаграмата на Генеалогичното Дърво на пета коренна раса и обясненията към нея. 2 Терминът „Атланти“ не трябва да заблуждава читателя и да го кара да предполага, че е приложим към дадена Раса и даже към народ. Това е все едно да се каже „Азиатци“. Атлантите са били многобройни и разнообразни и те са представяли няколко „човечества“ и почти безкраен брой раси и народности, повече различни в действителност, отколкото биха били „европейците“, ако това наименование са даваше безразборно на петте съществуващи части на света, което именно ще стане, при бързия успех на колонизацията, може би преди да изминат двеста или триста години. Съществували са кафяви, червени, жълти, бели и черни атланти, гиганти и джуджета, приблизително каквито са и днес някои африкански племена. 1 В „Езотеричен Буддизъм“ един от Махатмите казва (стр. 64): „В Еоценския Период, даже в неговата първа част, великият цикъл на хората на четвъртата раса (Лемуро) Атлантите вече е достигнал своята висша точка (цивилизация) и Великият Материк, баща на почти всички сегашни материци, е проявил първите признаци на потъване“. На стр. 70 е посочено, че Атлантида е загинала изцяло по времето на Миоценския период. За да се покаже по какъв начин материците, расите, народите и циклите се припокриват, трябва само да се помисли за Лемурия, чиято последна земя загинала 700 000 години преди началото на Третичния Период (стр. 65), а последната земя на Атлантида едва преди 11 000 години и по този начин е припокрила другата; едната е Периодът на Атлантида, а другата е Арийският Период. |
