След това може да се отнесем с голямо доверие към думите на един от Учителите, писал няколко години преди публикуването на тези разсъждения на Гулд: „Четвъртата Раса е имала своите периоди на висша цивилизация. Гръцката, римската и даже египетската цивилизация са нищо в сравнение с цивилизациите, които започнали в Третата Раса (след нейното разделяне).“ Но ако на Третата и Четвъртата Раса била отказана такава цивилизация и майсторство в изкуствата и науката, никой няма да отрече, че между великите цивилизации на древността, като цивилизациите на Египет и Индия, се простира тъмна епоха на дълбоко невежество и варварство, от самото начало на християнската ера чак до нашата съвременна цивилизация, в течение на която епоха всякакъв спомен за тези предания бил загубен. Както е казано в „Разбулената Изида“: „Защо трябва да забравяме, че векове преди времето, когато морските съдове на предприемчивия генуезец са цепели Западните води, финикийските кораби вече са плавали около Света и са разпространявали цивилизацията в области, днес напуснати и потънали в мълчание? Кой от археолозите ще се осмели да твърди, че същата ръка, която е планирала Пирамидите на Египет, Карнак и хилядите развалини, днес разрушили се и потъващи в забрава на пясъчните брегове на Нил, не е построила и монументалния Нагкон-Ват в Камбоджа; или не е изписала йероглифите на обелиските и вратите на изоставените индуски селища, неотдавна открити в Британска Колумбия от лорд Дюферин; или знаците, които се намират в развалините на Паленка и Уксмал в Централна Америка? Нима реликвите, които пазим в нашите музеи – последни напомняния за отдавна „загубени изкуства“ – не свидетелстват гръмогласно в полза на древната цивилизация? И нима те не показват, отново и отново, че изчезналите народи и материци са погребали със себе си изкуствата и науките, които нито първата noma, нажежена в средновековния манастир, нито последната, разбита от съвременния химик, са можели да възкресят и няма да могат – във всеки случай, не в това столетие.“ И сега може да се зададе същият въпрос, както тогава; може още веднъж да се попита: „Как е станало така, че най-високото равнище, достигнато в наше време, само ни позволява да виждаме в смътната далечина планинската пътека на Знанието и монументалните доказателства, оставени от ранните изследователи за обозначаване на платата, достигнати и заети от тях? Ако съвременните майстори толкова са изпреварили старите, защо те не възстановят за нас загубените изкуства на следпотопните ни предци? Защо не ни дадат неувяхващите бои на Луксор – пурпурът, блестящият вермилион и ослепяващото синьо, които украсяват стените на този дворец и са така ярки, както в деня, когато са положени; неразрушимия цимент на пирамидите и древните канализационни и мостови конструкции; остриетата на Дамаск, които могат да се сгънат като тирбушон в своите ножници, без да се счупят; великолепните несравними оттенъци на цветните стъкла, намирани сред прахта на развалините и гредите, в прозорците на древните катедрали; и тайната на истинското ковано стъкло? Ако химията е толкова неспособна да се сравни в някои изкуства даже и с ранното средновековие, защо да се хвали със своите постижения, които, вероятно, са били познати до съвършенство преди хилядолетия. Колкото повече напредват археологията и философията, толкова no-унизителни за нашата гордост са тези всекидневни открития и толкова no-блестящи са доказателствата, доставяни от тях в полза на онези, които, може би поради далечната им древност, са били разглеждани досега като невежи, потопени и затънали в тинята на суеверието.“ Сред другите изкуства и науки древните народи получили – като наследство от атлантите – астрономията и символизма, които включили в знанието за Зодиака. Както вече беше обяснено, целият древен свят напълно основателно е вярвал, че човечеството и неговите раси са тясно свързани с Планетите, а те пък със знаците на Зодиака. В него е записана цялата история на света. В древните храмове на Египет има пример за това в Зодиака на Дендер; но с изключение на арабски труд, принадлежащ на един суфия, авторката не е срещала нито едно вярно копие на тези забележителни документи на миналата – а също така и на бъдещата – история на нашата Земя. Въпреки това, първоначалните писмени документи съществуват, без всякакво съмнение. Тъй като европейците не са запознати с истинските Зодиаци на Индия, а с тези, които им попадат, те не могат да разберат това, както свидетелства Бентли; за да се провери това твърдение, съветваме читателя да се обърне към труда на Денон,1 в който могат да се намерят и изследват двата прочути египетски Зодиака. Тъй като авторката ги е виждала лично, на нея не Ј се налага да се доверява на това, което различни изследователи – изучаващи много старателно както единия, така и другия – ще говорят за тях. Твърдението на египетските жреци пред Херодот, че земният полюс и полюсът на еклиптиката преди са съвпадали, е било потвърдено от Маккей, който заявил, че полюсите са представени в Зодиаците в двете положения. 1 „Travels in Egypt“, том II. „И в този, който показва полюсите (полярните оси) под прави ъгли, има знаци, сочещи, че те са се намирали в такова положение не за последен, а за първи път (след като е бил начертан Зодиакът). На него съзвездието на Козирога е представено при Северния Полюс, а съзвездието на Рака е разделено близо от средата си при Южния Полюс; което е потвърждение на това, че първоначално те са имали своите зими, когато слънцето се е намирало в съзвездието на Рака. Но главните признаци, сочещи, че това е бил паметник, който трябва да увековечи времето, когато за първи път полюсът е бил в това положение, са съзвездията на Лъва и Девата.“1 Приблизителните изчисления на египтолозите сочат, че Великата Пирамида била построена 3 350 години пр. Хр.2; и че Менес и неговата Династия са съществували 750 години преди появата на Четвъртата Династия – по времето на която, както се предполага, били построени Пирамидите. По този начин 4 100 години пр. Хр. е епохата, приписвана на Менес. Сега твърдението на сър Гарднер Уилкинсън, че всички факти водят до извода, че египтяните вече: „Са достигнали доста голямо съвършенство в изкуствата и цивилизацията преди времето на Менес, а е възможно, още преди тяхното преселване в долината на Нил“,3 е твърде показателно като разрушаващо хипотезата за сравнителната младост на цивилизацията на Египет. То сочи велика цивилизация в доисторическите времена и в още по-голяма древност. Шесу-Хор, „слуги на Хор“, са били хора, които са спрели в Египет; и както твърди Масперо, именно на тази „доисторическа раса“ „принадлежи честта за създаването на Египет такъв, какъвто го познаваме от началото на историческия период.“ И Станиленд Уек добавя: „Те основали най-големите градове на Египет и установили най-значителните светилища. “4 1 „Митологичната Астрономия на Древните е доказана“ (стр. 3), труд на необикновено интуитивния символист и астроном, своеобразен адепт-самодеец от Норвич, живял в първата четвърт на нашето столетие (деветнайсетото). 2 Вж. Проктор, „Знание“, I, стр. 242–400. 3 Раулинсън, „Херодот“, II, 345. 4 „Великата Пирамида“, стр. 36, 37. |