|
„И опечалил се „Великият Цар на Блестящия Лик“, глава на всички Жълтолики, виждайки греховете на черноликите. И той изпратил своите въздушни кораби (Вимана), с благочестиви хора в тях, към всички свои братя-управници (глави на други народи и племена), казвайки: „Гответе се. Въстанете вие, хора на Добрия Закон, и се отправете към земята, докато тя (все още) е суха. Властелините на бурите са близо. Колесниците им се приближават към земята. Само една нощ и два дни ще преживеят Властелините на Тъмния Лик (Вещарите) на тази търпелива земя. Тя е осъдена и те трябва да бъдат свалени заедно с нея. Властелините на Огньовете на недрата (Гномите и стихийните Духове на Огъня) приготвят своите магически Агниастра (огнени доспехи, приготвяни чрез магия). Но Властелините на Тъмното Око („Злото Око“) са no-силни, отколкото са те (Стихийните Духове) и те са роби на могъщите. Те са познавачи в Астра (Видиа, висшето магическо изкуство).1 Възстановете и употребете вашите (т. е. вашите магически сили, за да противостоите на силите на Вещарите). Нека всеки Властелин на Блестящия Лик (Адепт на Бялата Магия) застави Вимана на всеки Властелин на Тъмния Лик да попадне в неговите ръце (или владение), за да не може нито един (от Вещарите), благодарение на него да се спаси от водите, да избегне Жезъла на Четирите (Кармични Божества) и да спаси своите зли (последователи или народ). Нека всеки Жълтолик прати сън (хипнотичен?) на всеки Чернолик. Нека даже те (Вещарите) да избегнат болката на страданието. Нека всеки човек, верен на Слънчевите Богове, да свърже (парализира) всеки човек, верен на Лунните Богове, за да не страда той и да не избегне своята участ. И нека всеки на Жълтия Лик даде своята вода на живота (кръв) на говорещите животни, принадлежащи на Черния Лик, за да не събудят те своя стопанин.2 1 Покойният Брамачари Бава, Йога с голяма известност и святост, е писал: „Многобройните трудове на „Аштар Видя“ и други подобни науки в различните времена са били преписани на съвременните езици от санскритски оригинали. Но, заедно с тези оригинали, те били изгубени по времето на частичното потъване на нашата страна.“ („The Theosophist“, юни, 1880 г., „Някои неща, които са били известни на Арийците“). Относно Агниастрия вж. „Specimens of the Hindu Theatre“, I, 297, Уилсън. 2 Изумително изкусно направено животно, в известна степен сходно със създанието на Франкенщайн, което говорело и предупреждавало своя стопанин за всяка приближаваща опасност. Стопанинът е бил „чернокнижник“ и, според описанията, механичното животно се е одушевявало от Джин, Елементал. Само кръвта на чистия човек е можела да го унищожи. Вж. Част II, разд. XX, „Числото Седем в Астрономията, Науката и Магията“. Часът е ударил, Черната Нощ е готова. ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... „Нека се сбъдне съдбата им. Ние сме Слуги на Великите Четири.3 Нека се върнат Царете на Светлината.“ Великият Цар паднал на Своя Блестящ Лик и заридал... 3 Четиримата Кармични Богове, наричани в Стансите Четиримата Махараджи. Когато царете се събрали, водите вече тръгнали... (Но) народите вече пресекли сухите земи. Те били зад границата на нивото на водите. Царете ги настигнали в своите Вимана и ги повели в земите на Огъня и Метала (Изток и Север).“ На друго място е казано още: „Звездите (метеорите) падали като дъжд върху земята на Черноликите; но те спели. Говорещите животни (магическите стражи) били спокойни. Властелините на недрата чакали заповеди, но те не дошли, тъй като владетелите им спели. Водите се издигнали и покрили долините от единия край на Земята до другия. Планетата останала, дъното на Земята (земите на антиподите) останало сухо. Там обитавали тези, които се спасили: хората на Жълтия Лик и на искреното око (открити и откровени хора). Когато Властелините на Тъмния Лик се събудили и си спомнили за своите Вимана, за да се спасят от надигащите се води, те видели, че са изчезнали.“ След това на друго място се разказва как някои от най-могъщите магьосници, „Тъмните Ликове“, събудили се по-рано от другите, преследват тези, които ги „ограбили“ и които се намирали в последните редове, „тъй като водените народи били така многобройни, както и звездите на Млечния път“ – казва един от най-съвременните Коментари, написан само на санскритски език. „Подобно на това, как змеят-дракон бавно разгръща своето тяло, и Синовете на Хората, водени от Синовете на Мъдростта, разгърнали своите редици и се разпрострели и разширили като носещ се поток прясна вода... Сред тях много, уплашили се, загинали по пътя. Но мнозинството било спасено.“ Обаче преследвачите, „чиито глава и гърди се издигали високо над водата“, ги гонели „в течение на три лунни периода“, докато накрая не ги настигнали издигащите се води и те не загинали до последния човек; почвата се отпуснала под краката им и Земята погълнала тези, които я осквернили. В това има много прилика с първоначалния материал, на чиято основа, много стотици хилядолетия по-късно, е бил построен подобният разказ в Книгата Изход. В биографията на Мойсей разказите за неговото раждане, детство и спасение от Нил от дъщерята на Фараона били заимствани, както сега е доказано, от халдейското предание за Саргон. И ако това е така, тъй като асирийските таблички, намиращи се в Британския музей, са добро доказателство за това, защо да не е същото и по отношение на разказа за евреите, похитили от египтяните техните скъпоценности, за гибелта на Фараона и неговата войска и т. н.? Гигантите-магьосници от Рут и Даитя, „Властелините на Тъмния Лик“, е можело в по-късните разкази да станат египетските магьосници, а жълтоликите народи на петата раса – добродетелните синове на Яков, „избрания народ“! Трябва да се изрази още едно твърдение. Съществували са няколко Божествени Династии – цял ред за всяка Коренна Раса, започвайки от Третата, като при това всеки такъв ред е бил приспособен и в пълно съответствие с даденото Човечество. Последните седем Династии, споменати в египетските и халдейските писания, принадлежали на петата раса, която, макар и обикновено да се нарича арийска, не е била изцяло такава, тъй като винаги е била силно примесена с расите, на които етнографията дава други наименования. Би било невъзможно, предвид на ограничената територия, с която разполагаме, да продължаваме с по-нататъшното описание на атлантите, в които целият Изток толкова вярва, колкото вярваме в древните египтяни, но чието съществуване се отрича от повечето западни учени, както преди това са били отричани и много истини, започвайки от съществуването на Омир до пощенските гълъби. Цивилизацията на атлантите била даже по-висока, отколкото на египтяните. Именно техните изродили се потомци, народът на Атлантида на Платон, построили първите пирамиди в тази страна, разбира се, още преди идването на „Източните Етиопци“, както Херодот нарича египтяните. Това може напълно да се изведе от твърдението, направено от Амиан Марцел, който пише за пирамидите: „Съществуват също така подземни пътища и криволичещи убежища, които, както казват, били построени от изкусни в древните мистерии хора, благодарение на това знаещи за приближаващото наводнение; те били построени на различни места, за да не изчезне споменът за свещените ритуали.“ Тези „знаещи за приближаващото наводнение“ хора не са били египтяните, които никога не са виждали други наводнения, освен периодичното издигане и разливане на Нил. Кои са били те? Последните от атлантите, твърдим ние; расите, чието съществуване смътно се подозира от науката и за които известният геолог Чарлз Гулд казва: „Можем ли да предположим, че напълно сме изчерпали великия музей на Природата? В действителност, проникнали ли сме вече зад границите на нейното преддверие? Побира ли написаната история на човека, обхващаща само няколко хилядолетия, цялото течение на неговото разумно съществуване? Или в дълги митични ери, простиращи се на много стотици хилядолетия и записани в хронологията на Халдея и Китай, ние имаме мъгляви напомняния за доисторическия човек, предадени от традицията и може би донесени в съществуващите земи от няколко оцелели хора от други страни, които, подобно на митичната (?) Атлантида на Платон, е можело да са потънали или да са били арена на някаква катастрофа, която ги е унищожила заедно с цялата им цивилизация.’“1 1 „Митологични Чудовища“, стр. 19. |
