|
Може би именно този глас на душата говори на онези, които вярват в преданията повече, отколкото в написаната история, че всичко дадено по-долу е истина и се отнася към доисторически факти. Ето какво е написано на едно място: „Царете на Светлината се оттеглили гневни. Греховете на хората станали така черни, че Земята трепери в своята велика агония... Лазурните Престоли останали празни. Кой от Кафявата, кой от Червената, или даже от Черните (Раси) може да седне на Престолите на Благословените, Престоли на Знанието и Милосърдието? Кой може да се облече в Цветето на Мощта, Растение на Златното Стъбло и Лазурното Цвете?“ „Царете на Светлината“ е име, дадено във всички древни писания на Властелините от Божествените Династии. В някои документи „Лазурните Седалища“ са преведени като „Небесни Престоли“, „Цветето на Мощта“ означава сега Лотоса, но кой може да каже какво е било то в онзи период? Подобно на по-късния Йеремия, авторът продължава да оплаква съдбата на народа си. Те се оказали лишени от своите „Лазурни (Небесни) Царе“; и „те с цвeта на девите“, лунен цвят на кожата, и „те с блестящия (златен) лик“ се оттеглили в страната на Блаженството, „Страната на Огъня и Метала“ – или според правилата на символизма, в земите, лежащи на Север и Изток, откъдето „Великите Води били отнесени, всмукани в Земята и разпръснати във Въздуха“. Мъдрите раси видели „Черните Дракони на Бурите, свалени от Драконите на Мъдростта“ и „бягали, ръководени от блестящите Покровители на най-великата Страна“ – по всяка вероятност, от великите древни Адепти, тези, които индусите наричат Ману и Риши. Един от тях е бил Вайвасвата Ману. Тези „с жълт цвят“ са предците на хората, които днес етнологията поставя сред туранците, монголците, китайците и други древни народности; и земята, към която те бягали, била именно Централна Азия. Тук се зародили съвършено нови раси, тук те живели и умрели преди разделянето на народите. Но „това разделяне“ не е станало нито в местностите, определени от съвременната наука, нито по начина, по който според проф. Макс Мюлер и подобни арианисти, е станало това разделяне на арийците. От времето на този период са изминали около две трети от милион години. Следствие на насилственото затваряне в една част на света, със същата расова кръв и без никакво ново вливане на примес в нея, жълтоликите великани на следатлантическите времена в течение на 700 000 години са имали достатъчно време да се развият и да породят най-разнообразни и различни типове. Същото е станало и в Африка; никъде не съществува по-необикновено разнообразие на типове, от черни почти до бели, от хора с гигантски ръст до раси на джуджета; и това е само поради тяхното принудително обособяване. Африканците не са напускали своя материк в течение на няколко стотици хилядолетия. Ако утре материкът на Европа изчезне и на негово място се появят други земи, и ако африканските племена трябва да се разделят и разпръснат по лицето на Земята, точно те, приблизително след хиляда години от този момент, биха съставяли голямата част от цивилизованите народности. Потомците на нашите висококултурни нации, които биха преживели катастрофата и биха се спасили на някой остров, без да имат възможността да преплуват по някакъв начин до новите морета, ще се изродят в състояние на относителна дивост. Така изтъкваната причина за деленето на човечеството на висши и низши раси се унищожава сама и става заблуждение. Такива са фактите, представени в Архаичните Документи. Ако ги съпоставим и сравним с някои съвременни теории на Еволюцията, минус Естествения подбор,1 тези твърдения изглеждат напълно разумни и логични. Докато арийците са потомци на жълтия Адам, гигантската висококултурна Атлантоарийска раса, семитите – и заедно с тях евреите – произлизат от червения Адам, и по този начин както Дьо Катрефаж, така и авторите на Мойсеевата Книга Битие са прави. Тъй като, ако петата глава от първата книга на Мойсей би могла да се сравни с генеалогиите, намиращи се в нашата Архаична Библия, тогава периодът от Адам чак до Ной би бил открит отбелязан в нея, макар, разбира се, под други имена, а съответните години на Патриарсите биха се оказали превърнати в периоди и всичко би било символично и алегорично. В разглеждания сега Манускрипт се съдържат много и чести указания за голямото значение на цивилизацията на народите на Атлантида, които ни дават представа за начина им на управление и за характера на техните науки и изкуства. Ако за третата коренна раса на лемуро-атлантите се говори като за потънала „заедно с тяхната висока цивилизация и богове“, 1 то колко повече основание има да се каже същото за атлантите! 1 „Physiological Selection“, G. J. Romanes, чл. на Кралското Общество. 1 „Езотеричен Буддизъм“, стр. 65. Именно от четвъртата раса първите арийци са получили своето знание и „маса забележителни неща“; Сабха и Маясабха, споменати в Махабхарата, са дар от Маясурите на Пандавите. От тях те са се научили на въздухоплаване, Вимана Видиа, „изкуството да се лети във въздушни коли“, а поради това също и на великите науки метеорография и метеорология. Пак от тях арийците са наследили своите най-ценни науки за скритите свойства на скъпоценните и други камъни, също така химията, или по-точно, алхимията, минералогията, геологията, физиката и астрономията. Авторката много пъти си е задавала въпроса: дали сказанието в Книгата Изход е самостоятелно – поне в неговите детайли, – както то е разказано във Вехтия Завет. Или то, като сказанието за самия Мойсей и много други, е просто още една от версиите на легендите за атлантите? Тъй като, кой от чулите сказанието за атлантите, няма да забележи голямата прилика в основните черти? Да си спомним „гнева Божий“ заради упоритостта на фараона и неговата заповед към „избраните“, преди да си отидат да похитят от египтяните техните „скъпоценности от злато и скъпоценности от сребро“2 и накрая, потъването на египтяните и самия фараон в Червено море. След това да прочетем в Коментарите следния откъс от по-ранното сказание: 2 Книга Изход, XI. |
