|
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОТКЪСИ ОТ КОМЕНТАРИТЕ НА СТИХОВЕТЕ В СТАНСА XII Манускриптът, от който са взети тези допълнителни обяснения, принадлежи към групата, наричана Тун-шаг-ки сан-ге со-нга, или „Записи на трийсет и пет Освобождаващи Будди“, както езотерично ги наричат. Тези личности обаче, макар и в религията на северните буддисти да се наричат Будди, със същото основание могат да се нарекат Риши, Аватари и т.н., тъй като те са „Будди, предшествали Шакямуни“ само за северните последователи на Етиката, проповядвана от Гуатама. Тези велики Махатми или Будди са световно и общо достояние; те са исторически Мъдреци – във всеки случай за окултистите, вярващи в такава Йерархия на Мъдреците, и на които от последните членове на това Братство било доказано нейното съществуване. Те са избрани в една група от деветдесет и седем Будди и от петдесет и трима в друга,1 в повечето случаи на въображаеми образи, които в действителност са олицетворение на първонаречените сили.2 Тези „Конници“ на древните писания от „палмови листа“ се пазят в голяма тайна. Всеки Манускрипт има в допълнение кратък обзор на историята на суб-расата, към която определен Будда-Лха е принадлежал. Този специален Манускрипт, от който са извадени следващите откъси и са предадени на по-разбираем език, е бил преписан, както казват, от каменните таблици, принадлежали на един Будда от най-първите дни на петата раса, който е бил свидетел на Потопа и потъването на главните Материци на Расата на Атлантите. Денят, когато повечето, ако не и всичко от това, което е дадено тук от Архаичните Писания, ще бъде признато за точно, не е така далече. Тогава съвременните символисти ще се убедят, че даже и Один, или Бог Водин, Висшият Бог в германската и скандинавската митология, е един от тези трийсет и пет Будди; и наистина, един от най-ранните, тъй като Материкът, на който той и неговата Раса са принадлежали, също е един от най-древните – действително толкова ранен, че в онези дни тропическата природа се е срещала там, където сега лежат вечни ледове, и е можело да се премине почти по суша от Норвегия via Исландия и Гренландия в земи, които днес заобикалят Худсоновия пролив.1 По този начин, в дните на славата на гигантите на Атлантида, синове на „Великаните от Изток“, странникът е можел да извърши пътешествие от мястото, което в наши дни се нарича пустинята Сахара, по посока на земи, днес почиващи в дълбок сън под водите на Мексиканския залив в Карибско море. Събитията, които никога не са били записвани, освен в човешката памет, но които свещено са се предавали от едно поколение на друго и от една раса на следващата, са успели да бъдат запазени, благодарение на постоянното предаване, „в голямата книга на мозъка“ през неизброими векове, с по-голяма достоверност и точност, отколкото в който и да е написан или друг материален документ. „Това, което съставя част от нашите души, е вечно“, казва Текери; и какво може да е по-близко до Душите ни от това, което е ставало в зората на нашия живот? Тези животи са безкрайни, но Душата или Духът, оживяващи ни в течения на мириадите съществувания, са едни и същи; въпреки че „голямата книга“ на физическия мозък може да забрави събития в границите на един земен живот, общата сума от спомени никога не може да напусне Божествената Душа вътре в нас. Нейният шепот може да е много нежен, звукът на думите Ј твърде далеч от плана, който ние улавяме с нашите физически чувства, и въпреки това сянката на събитията, които са се случили, както и сянката на бъдещите събития, се намира в границите на познавателните Ј способности и вечно стои пред нейния умствен поглед. 1 Гуатама Будда, наречен Шакя Т’уб-па, е двайсет и седмият от последната група, тъй като повечето от тези Будди принадлежат на Божествените Династии, обучавали човечеството. 2 От тези Будди или „Озарени“ – далечните предшественици на Гуатама Будда, представляващи, както ни учат, вече веднъж живели хора, велики Адепти и Светци, в които „Синовете на Мъдростта“ са се въплътявали и които поради това били, така да се каже, по-млади Аватари на Небесните Същества, само единайсет принадлежат към расата на Атлантите и двайсет и четири към петата раса от нейното начало. Те са тъждествени с Тиртханкарите на сектата Джайна. 1 Това може да обясни приликата между изкуствените насипи в Американските щати и могилите в Норвегия. Тази тъждественост е накарала някои американски археолози да предположат, че норвежките мореплаватели са открили Америка преди около хиляда години (вж. „Следи на Буддизма в Норвегия“, стр. 23, Холмбое). Без съмнение, Америка е „тази далечна страна, в която благочестивите хора през тежките бури са пренасяли свещената доктрина“, както със своето описание един китайски автор е подсказал на Нейман. Но нито проф. Холмбое от Стокхолм, нито американските археолози са отгатнали истинския век на тези насипи или могили. Фактът, че норвежците отново са могли да открият страната, която техните отдавна забравени предци са смятали за загинала от общо наводнение, не противоречи на другия факт, а именно, че Съкровеното Учение на страната, която е била люлка на физическия човек и петата раса, е намирало своя път в така наречения Нов Свят хилядолетия преди появата на „Свещената Доктрина“ на Буддизма. |
