|
И тъй като духовната еволюция не е била в състояние да следва ритмично физическата, след като нейната еднородност е била нарушена от примес, този дар станал главната причина за Злото, ако не и негово единно начало.1 Това е високофилософската алегория, която изобразява Кронос, проклинащ Зевс, заради свалянето му в примитивното време на Златния Век на Сатурн, когато всички хора са били Полу-богове, и заради създаването на физическа раса от хора, сравнително слаби и безпомощни; а след това ни показва как същият той предава виновния за отмъщение (на Зевс) поради похищението от Боговете на тяхното изключително право на творение, благодарение на което издигнал човека умствено и духовно до тяхното равнище. В случая с Прометей Зевс олицетворява Войнството на Първоначалните Прародители, Питара, „Отците“, които създали човека безчувствен и без разум; докато Божественият Титан представлява Духовните Творци, Девите, които „паднали“ в зараждане. Първите са по-ниско духовно от „Прометеевците“, но физически са по-силни; поради това последните се изобразяват като победени. „Низшето Войнство, чийто труд Титанът развил и така осуетил плановете на Зевс“, се е намирало на тази земя в своята собствена сфера и план на действие; докато висшето Войнство било изгнаник от Небето, което се оплело в мрежите на Материята. Низшето войнство притежавало всички космически и низши Титанични Сили; висшият Титан е притежавал само Огъня на Разума и Духа. Тази драма на борбата на Прометей с Олимпийския Тиранин и Деспот, чувствения Зевс, може да се наблюдава всеки ден сред нашето сегашно човечество; низшите страсти приковават висшите стремежи към скалата на Материята, за да породят в много случаи орела на мъката, страданията и разкаянието. Във всеки такъв случай ние още веднъж виждаме: 1 В индуската метафизика философската гледна точка установява корена на Злото в диференциацията на еднородното в разнородно, единството в множество. Това съм аз, злочестият разпънат бог! Неприятел на Зевс и намразен безкрай... (Ст. 119–120) Богът пострадал в подвига на саможертвата: ...зарад своята обич към людския род... (Ст. 121) Тъй като божественият Титан бил движен от алтруизма; но смъртният човек винаги и във всичко – само от егоизма. Съвременният Прометей е станал Epi-metheus, „този, който вижда едва след събитията“, понеже световната филантропия на първия отдавна се е изродила в себелюбие и самопоклонение. Човекът ще се превърне отново в свободния Титан на древните времена, но не преди еволюцията на Цикъла да възстанови нарушената хармония на двете естества – земното и божественото; след което той ще стане непроницаем за низшите Титанични Сили, неуязвим в своята личност и безсмъртен в своята Индивидуалност. Но това не може да се извърши преди да бъде унищожен всеки животински елемент от неговата природа. Когато човек разбере, че „Deus поп fecit mortem“,1 а че човекът сам е създал това, той отново ще стане Прометей преди неговото падение. 1 „Sap.“, I, 13. За пълното запознаване със символизма на Прометей и началото на произхода на този мит в Гърция насочваме вниманието на читателя към втората част на този том, към раздел XX, „Прометей, Титан и т. н.“. В спомената част, като своеобразно приложение към сегашните данни, се дават всички допълнителни информации относно тези постановки, които най-вече ще бъдат оспорвани и опровергавани. Този труд е толкова разнообразен, в сравнение с признатите стандарти на теологията и съвременната наука, че не бива да се пропусне нито едно доказателство, способно да установи как тези стандарти често се узурпират от незаконен авторитет. |
