|
Именно защото Есхил, подобно на Шекспир, е бил и завинаги ще остане интелектуален „Сфинкс“ на вековете. Между Зевс, Абстрактното Божество на гръцката мисъл, и Олимпийския Зевс е съществувала цяла пропаст. Вторият е олицетворявал в Мистериите принципи не по-високи от низшия аспект на човешкия физически разум – Манас в съчетание с Кама; докато Прометей – божественият аспект на Манас, сливащ се и устремен към Буддхи – бил Божествена Душа. Всеки път, когато е показан като отстъпващ пред своите низши страсти, Зевс не е нищо друго, освен Човешката Душа – ревнив Бог, отмъстителен и жесток в своя егоизъм. Оттук Зевс е представен във вид на Змей – умственият изкусител на човека, – който въпреки това поражда в течение на еволюцията Цикъла на „Човека-Спасител“, Слънчевият Вакх или Дионисий – повече от човек. Дионисий е един с Озирис, Кришна и Будда, небесен Мъдрец, и с идващия (десети) Аватара, Прославеният Духовен Христос (Christas), който ще освободи страдащия Крестос (Chrestos) – човечеството, или Прометей, от неговите страдания. Както казват браминските и буддистките легенди, които имат отзвук и в учението на Зороастър, и в християнството днес (в него само понякога), това ще стане в края на Кали Юга. И едва след появата на Калка Аватара, или Сошиох, човечеството ще се ражда от жена без грях. Тогава Брама – индуското Божество, Ахура Мазда (Ормазд) на зороастрианите, Зевс – гъркоолимпийският Дон Жуан, Йехова – ревнив, жесток племенен бог на израилтяните, и всичките им подобия в световния пантеон на човешката фантазия, ще изчезнат и ще се разтворят във въздуха. Заедно с тях ще изчезнат и сенките им, тъмните аспекти на всички тези Божества, изобразявани винаги като техни братя „близнаци“ и твари в екзотеричните легенди – Ариманите и Тифоните, Самаелите и Сатаните, всички ще бъдат свалени от техните престоли в деня, когато всяка тъмна злобна страст бъде укротена. Съществува единен Вечен Закон в Природата, който винаги се стреми към уравновесяване на противоречията, за да се установи крайната хармония. Именно благодарение на този Закон за духовното развитие, което ще замени физическото и чисто умственото, човечеството ще се освободи от своите лъжливи Богове и накрая ще види себе си Самоизкупено. В своето крайно откровение древният мит за Прометей, чиито прото- и антиобрази се срещат във всички архаични Теогонии, се намира във всяка от тях при самото зараждане на физическото зло, тъй като той стои на прага на човешкия живот. Кронос е „Времето“, чийто първи закон е: редът на последователните и хармоничните фази в процеса на еволюцията по време на развитието на цикъла да се спазва точно, под страха от сурово наказание за ненормален растеж, с всички произтичащи от това последствия. В програмата на естественото развитие не е влизало човекът – макар и да е висше животно – да стане веднага умствено, духовно и психически такъв полубог, какъвто е на Земята, докато неговият физически строеж остава слаб, безпомощен и ефирен, в сравнение с почти всяко млекопитаещо. Контрастът е твърде нелеп и груб; светилището е твърде недостойно за Бога, който обитава в него. По този начин дарът на Прометей станал Проклятие – въпреки че това е било известно предварително и предвидено от Войнството, олицетворено в тази външност, както ясно показва името му.1 Именно в това се съдържа едновременно неговият грях и неговото изкупление. Тъй като Войнството, което се въплътило в част от човечеството, макар и да е било насочено за това от Карма или Немезида, предпочело свободата на волята пред пасивното робство, разумното и съзнателно страдание и даже мъчение „в течение на мириад времена“, пред вроденото, безсмислено, инстинктивно блаженство. Като знаел, че такова въплътяване е било преждевременно и не е влизало в програмата на Природата, Небесното Войнство, „Прометей“ все пак пожертвал себе си, за да облагодетелства с това макар и част от човечеството.2 Но спасявайки човека от умствения мрак, те му възложили мъченията на съзнанието за неговата отговорност – резултатът на свободната му воля – освен всички останали страдания, наследство на всеки смъртен човек от плът. Това мъчение Прометей приел върху себе си, тъй като оттогава Войнството се сляло с приготвеното за него светилище, което още не било завършено в този период на образуването. 1 Вж. бележката под черта относно етимологията на ????????? или Предвиждането. Прометей признава в тази драма, като казва: Свещен ефир и ветрове развихрени! (Ст. 88) О, вижте как аз, богът, страдам от ръцете божии! (Ст. 91–92) Какво говоря? Зная предварително какво ще стане. (Ст. 101–102) А отреденото ще трябва да понасям леко. Зная аз – съдбата има непреодолима мощ. (Ст. 103–105) Тук „Съдба“ означава Карма или Немезида. 2 Човечеството ясно се разграничава на вдъхновени от Бога хора и на низши същества. Разликата между умствените способности на арийските и другите цивилизовани народи и такива диваци, като например островитяните на Южното море, е необяснима с никакви други причини. Никакво културно натрупване, никакъв брой поколения, възпитани сред цивилизацията, не биха могли да издигнат равнището на такива човешки образци, като бушмените и ведха от Цейлон и някои племена от Африка, до умственото равнище на което са арийците, семитите и така наречените туранци. В тях „Свещената Искра“ отсъства и те са единствените низши раси на тази Планета и за щастие бързо измират – благодарение на мъдрото уравновесяване на Природата, която постоянно работи в тази насока. Наистина, човечеството е „с една кръв“, но не е от едно естество. Ние сме парникови, изкуствени, ускорени в своето израстване растения в Природата, носещи в себе си искрата, която се намира в тях в латентно състояние. |
