|
Както Александър, така и Вергилий са можели значително да се заблуждават в своите географски представи; но пророчеството на Прометей въобще не е грешало – във всеки случай не в неговия езотеричен смисъл. Когато известна Раса е представена в символ и събитията, отнасящи се до нейната история, са предадени алегорично, не бива да се очаква топографска точност, що се отнася до пътя, набелязан за нейното олицетворение. Оказва се обаче, че реката Етиопс, без съмнение, е Инд и тя е Нил или Нила. Тази река получила началото си в небесната планина Кайласа, Обител на Боговете – 22 000 фута над морското равнище. Инд била реката Етиопс и така Ј казвали гърците много преди времето на Александър, тъй като нейните брегове от Аток до Синд били заселени с племена, наричани обикновено източни етиопци. Индия и Египет били две родствени народности и източните етиопци – мощни строители – дошли от Индия, както това, надяваме се, добре е доказано в „Разбулената Изида“.1 Защо тогава Александър и даже ученият Вергилий не са могли да се възползват от думата Нил или Нейлос, говорейки за Инд, след като това е било едно от неговите имена? До днес Инд, в местностите около Калабагха, се нарича Нил, което означава „син“, и Нила – „синя река“. Там водата е с толкова дълбок син цвят, че това наименование Ј е било дадено от незапомнени времена; малко градче на нейните брегове се нарича със същото име и съществува и днес. Очевидно Ариан, който е писал много по-късно от времето на Александър и не е знаел древното име на Инд, не е оклеветил нарочно гръцкия завоевател. Така и нашите съвременни историци не са по-мъдри, съдейки по постъпките им, тъй като те често правят най-неопровержими заявления на основата на простата видимост, със същата лекота, с която са го правели и техните древни колеги в епохата, когато не са имали на помощ никакви енциклопедии. По този начин расата на Ио, „деви с кравешки рога“, просто е първата раса на пионерите-етиопци, доведена от нея от Инд към Нил, получил своето име за спомен за реката от родината на индийските колонисти.2 Поради това Прометей казва на Ио,3 че свещеният Нейлос – не река, а Бог – ще я насочи към „земята с три края“, именно към Делта, където на нейните синове е заповядано да основат „това далечно селище“. 1 I, 569–570. 2 Александър Велики, който бил по-добре запознат с Аток, отколкото с Индия – тъй като никога не е стъпвал в Индия, – не е възможно да не е чувал, че около самия си извор Инд се наричал Нил или Нила. Така грешката, ако това е грешка, лесно се обяснява. 3 Доказателство за това, че алегорически Ио е тъждествена с Изида, Луната, служи нейното изображение, на което тя е с „кравешки рога“. Тази алегория несъмнено е проникнала в Гърция от Индия, където Вакх – „Мелодичната Крава“ от Риг-Веда, „от която произлязло човечеството“ (Бхагавата Пурана), в Айтерея Брахмана е показана като преследвана от своя Баща Брама; той изгарял от незаконна страст към нея и я превърнал в сърна. Оттук Ио, отказвайки да отстъпи пред страстите на Юпитер, става „рогата“. Във всички страни кравата е била символ на пасивната зараждаща мощ и на природата; Изида, Вакх, Венера – всяка е майка на плодовития Бог на любовта Купидон, но в същото време е и Майка на Логоса, чийто символ при индусите и египтяните станал бикът, което се доказва от Апис и индуските бикове в най-древните храмове. В езотеричната философия Кравата е символ на Творческата Природа, а бикът (нейното теленце) е Духът, който твори живот, или „Светия Духг, както доказва д-р Кинили. Оттук е и символът на рогата. Рогата са се смятали за свещени при евреите, които поставяли върху олтара рога от дървото Шитим; хванат за тях, престъпникът утвърждавал своята неприкосновеност. Именно тук новата раса (египтяни) е трябвало да започне и „женствената раса“, която ще се яви „пето поколение“ от тъмния Епафос: А неговото пето поколение от петдесет сестри ще дойде, гонено във Аргос... (Ст. 853–855) Тогава една от петдесетте девственици ще съгреши от любов и: От нея в Аргос ще започне царски род. (Ст. 869) От този род ще произлезе смелият юнак с прославен лък. И той от злото ми ще ме спаси... (Ст. 871–873) Титан не разкрива кога ще въстанат тези герои, понеже, както отбелязва: Кога и как – да кажа туй, потребно е премного време, пък и безполезно е. (Ст. 875–876) Но „Аргос“ е Аргхиаварша, Земята на жертвоприношенията на древните Йерофанти, откъдето ще дойде Освободителят на Човечеството, в по-късни времена това наименование станало име на нейната съседка Индия – Ариаварта на древните времена. От няколко древни автори, сред които и Цицерон1 и Климент Александрийски,2 ние знаем, че тази тема е била част от Мистериите на сабеяните. Двамата са единствените, които приписват като истинска причина факта, че Есхил е бил обвинен от атиняните в светотатство и бил осъден да бъде пребит с камъни до смърт. Те казват, че понеже не е посветен, Есхил е профанирал Мистериите, издавайки ги в своята Трилогия, представяна на публични сцени.1 Но той би бил подложен на същата присъда, дори и да беше посветен; това, по всяка вероятност, е било в дадения случай, тъй като иначе, подобно на Сократ, той би трябвало да има Демон, който да му открие тайната и съкровена алегорична Драма на Посвещението. Във всеки случай, не „бащата на гръцката трагедия“ е изобретил пророчеството на Прометей, а той само е повторил в драматургична форма това, което е било откривано на жреците по време на Мистериите на Сабасий.2 Тази мистерия е била едно от най-древните празненства и нейното начало и до днес не е известно на историята. Митолозите я свързват с Юпитер и Вакх чрез Митра, Слънцето, наричано Сабасий върху някои древни паметници. Но тя никога не е била изключителна собственост на гърците, а води началото си от незапомнени времена. 1 „Tuscul. Quaest.“, I, 11, 20. 2 „Strom.“, I, 11, „Opera“, I, 467. Изд. на Потер. 1 Херодот и Павзаний са предполагали причината за осъждането в това, че приемайки теогонията на египтяните, Есхил направил Диана дъщеря на Церера, а не на Латона (Вж. Елиан, „Var. Hist“., I, V, XVIII; I, 433. Изд. на Гронов). Но Есхил е бил Посветен. 2 Сабасия е било периодично празненство с Мистерии, извършвани в чест на някои Богове, вариант на Митраичните Мистерии. В тези Мистерии била представяна цялата еволюция на расите. Преводачът на драмата изразява учудване как Есхил е можел да стане виновен за такова: „Противоречие в характера на Зевс, какъвто той е изобразен в „Прикованият Прометей“ и по начина, по който е представен в другите драми.“3 3 Анна Суонуик, op. cit. |
