|
1 Кронос означава време и по този начин алегорията става доста изразителна. И той не ще избегне от съдбата си. (Ст. 518) завещава, че тези страдания ще продължат само до деня, когато синът на Зевс бъде роден: Като роди – син, no-могъщ от татко му. (Ст. 678) Един от твоя род (на Ио) според вещаното. (Ст. 662) Този „Син“ ще освободи Прометей (страдащото Човечество) от неговия собствен съдбовен дар. Неговото име е „Този, който трябва да дойде“. И така, на основата на малкото редове – които подобно на всяко алегорично изречение, могат да се изтълкуват в почти всякакъв смисъл, – на основата на думите, произнесени от Прометей и отправени към Ио – дъщерята на Инахус (Инах), преследвана от Зевс – цялото пророчество е построено от някои католически автори. Говори разпънатият Титан: ... настана чудо – поклониха се дърветата, и ясно, недвусмислено ти беше поздравена като бъдеща жена на Зевс... (Ст. 832-835) ... и с кротка длан ще те погали ласкаво. Епафа черен ще родиш – на ласката на Зевс наречен. (Ст. 849-851) Това било изтълкувано от няколко фанатици, в това число и Дьо Mюce и Дьо Мирвил, като определено пророчество. Казват ни, че „Ио е майката на Бога, а „Тъмният Епафос“ е Христос. Но той не е свалил от престола своя Отец, освен метафорично – ако разглеждаме Йехова като този Баща; също така християнският Спасител не е свалил своя Баща в Хадес. Прометей казва, че Зевс ще бъде още повече унизен: Женитбата замислена от него, ще го свъргне от престола му, ще го срази. И ще се сбъдне бащино проклятие, което Кронос някога изрече... (Ст. 908-912) А пък той да властвува спокойно, седнал върху своите гръмове, разтърсвайки в ръце пламтяща мълния. Това не ще помогне – и ще падне той с позорно и неудържимо падане. (Ст. 915-919) Тъмният Епафос (или Епаф) бил Дионисий-Сабасий, син на Зевс и Деметра в Мистериите на сабеяните, по време на които „Бащата на Боговете“, приемайки образа на Змей, зародил от Деметра Дионисий, или Слънчевия Вакх. Ио е Луната и в същото време Ева на новата раса, както и Деметра – в дадения случай. Действително, митът за Прометей е пророчество, но той не се отнася до някой от определените циклични Спасители, появяващи се периодично в различни страни и сред различни народи в техните преходни условия на еволюцията. Той сочи последните тайни на цикличните преобразувания, благодарение на които човечеството, преминавайки от ефирно до плътно физическо състояние, от духовно до физиологично размножаване, се устремява напред към противоположната дъга на цикъла, към тази втора фаза на своето първоначално състояние, когато жената не е познавала мъжа и човешкото потомство се е създавало, а не е било зачевано. Това състояние ще се върне към целия свят въобще, когато той открие и действително оцени истините, лежащи в основата на великия проблем на пола. Това ще бъде като „светлина, която никога не е сияла нито над морето, нито над земята“ и трябва да дойде при хората чрез Теософското Общества. Тoзи светлина ще поведе напред и нагоре към истинската интуиция. Така, както беше изразено в писмото до един теософ: „Светът ще има Раса от хора, подобни на Будда и Христос, тъй като Светът ще открие, че човек притежава мощта да създава Буддоподобни деца – или Демони... Когато това знание дойде, всички догматични религии, и с тях всички Демони, ще измрат.“ Ако се замислим върху последователното развитие на алегорията и над характера на героите, тайната може да бъде разгадана. Кронос, разбира се, изобразява „Времето“ и неговото циклично течение. Той изяжда своите деца – включително и личните Богове на екзотеричните догми. Вместо Зевс, той изял неговия каменен идол; но символът растял и се развивал в човешкото въображение, с устремяването на човечеството по низходяща дъга в посока само на физическото и умственото – не духовното – усъвършенстване. Когато неговата духовна еволюция бъде също толкова развита, тогава Кронос няма вече да е излъган. Вместо каменното изображение, той ще погълне антропоморфната измислица. Тъй като Змеят на Мъдростта, представян в Мистериите на сабеяните като очовечен Логос, единство на духовните и физическите Сили, ще породи във Времето (в Кронос) потомство – на Дионисий-Вакх или „тъмният Епафос“, „Мощният“ – Раса, която ще го свали. Къде ще бъде роден той? В своето пророчество, отправено към Ио, Прометей посочва неговия произход и месторождение. Ио е Лунна Богиня на раждането, тъй като е Изида и Ева, Великата Майка.1 Той набелязва пътя на (расовите) блуждаенията толкова просто, колкото думите позволяват това. Тя трябва да напусне Европа и да се насочи към материка на Азия; когато стига там, до големите планини на Кавказ, Титан Ј казва: 1 Авторът на превода на „Прикованият Прометей“ е недоволен от това, че в описанията на странстванията на Ио „не е възможно да се проследи никакво съответствие с известната ни география“ (стр. 379). Може би съществуват основателни причини за това. Преди всичко, това пътешествие е странстване от място на място на Расата, от която „десетият“ или така нареченият Калки Аватар трябва да произлезе. Авторът нарича тази раса „царствена, зародена в Аргос“. Но тук Аргос няма отношение към Аргос в Гърция. То произлиза от arg или arka – женската зараждаща мощ, символизирана с Луната; Аргха – във формата на кораб, в Мистериите означава Царица на Небесата. Евстатий доказва, че на диалекта Арг-иан Ио означава Луна; докато Езотеризмът обяснява това като божествен Андрогин или мистичното десет (10). При евреите 10 е съвършеното число на Йехова. На санскритски Аргхия означава Чашата за възливане, съд във формата на свод, или на лодка, в който се предлагат цветове и плодове на Божествата. Аргиянатх е титла на Маха-Коган, която означава „Властелин на Жертвоприношението“, и Аргияварша, „Страна на Жертвоприношенията“, това е тайно наименование на областта, която се простира от планината Кайлас до самата пустиня Шамо, откъдето се очаква Калки Аватара. Айряна Варседия ((?) Айряна Ваеджо) на зороастрианите, като местност е тъждествена с нея. Днес казват, че тя се намира между Аралското езеро, Балтистан и Малък Тибет, но в древни времена е била много по-голяма, тъй като е била месторождение на физическото човечество, символ и майка на което е Ио. Когато минеш границата, протока, тръгни към изток, дето свети слънцето. (Ст. 790-791) Тя трябва да се отправи на изток, да премине „Босфора Кимерийски“ и да премине това, което изглежда е Волга в днешен Астрахан на Каспийско море. След което тя ще срещне „свирепи северни ветрове“ и оттам ще се насочи към земята на „Аримаспийското Войнство“ (Изтока на Скития на Херодот) по посока към: ... златните Плутонови води. (Ст. 806-807) Професор Нюман правилно предполага, че това означава реката Урал, тъй като Аримаспите на Херодот били „познатите жители на тази златоносна област“. След това се срещаме със загадката на всички европейски тълкуватели. Титанът казва: Не приближавай (Аримасий и Хрипес). Ще достигнеш далеч, сред черни люде, обитаващи край слънчевите извори, където е реката Етиоп. По бреговете Ј пълзи, додето стигнеш водопадите – и ето, там, от библоските върхове, струи на Нил свещеното течение. (Ст. 807-813) Тук било заповядано на Ио да основе селище за себе си и своите синове. Сега ще видим как тълкуват това място. На Ио е казано да върви в посока на Изток, докато достигне реката на Етиопия, покрай която трябва да продължи, докато водата не се влее в Нил – оттук е и цялото недоумение. „Според географските теории на ранните гърци“ , преводачът на „Прикованият Прометей“ ни съобщава, че: „На това условие е отговаряла реката Инд. Ариан (VI, 1) споменава, че Александър Велики, готвейки се да се спусне с кораба по Инд (и виждайки крокодили в реката, без да ги е срещал дотогава в никоя друга река, освен в Нил), решил, че е открил изворите на Нил; сякаш Нил, получавайки началото си в някаква област на Индия и протичайки през много пустини, е загубил поради това името си, след което... пресичайки населени земи, той е наричан Нил вече от обитаващите тези места етиопци и по-късно – египтяни. В IV от „Георгики“ Вергилий повтаря това остаряло заблуждение.“1 1 Оp. cit., стр. 385, забележка. |
