|
Но заедно с изкуствата, полученият огън се превърнал в най-голямото проклятие; животинското начало и съзнанието за неговото притежаване променили временния инстинкт в хроничен анимализъм и чувственост.1 Именно това виси над човечеството като тежък надгробен покров. По този начин възникнала отговорността за свободата на волята; титаничните страсти, изобразяващи човечеството в неговия най-мрачен аспект: „Метежна ненаситност на ниските страсти и силни желания, когато те нагло хвърлили предизвикателство срещу ограниченията на закона.“2 1 Животинският Свят, ръководен само от инстинкта, има своите периоди на размножаване, а в останалото време на годината полът се неутрализира. Затова свободното животно познава болестта само веднъж в своя живот, именно преди смъртта. 2 Увод към „Прикованият Прометей“, стр. 340. В съчинението на Платон „Протагор“, Прометей дарил човека с тази „мъдрост, която дава физическо благосъстояние“, но тъй като низшият аспект на животинския Манас (Кама) останал непроменен, вместо „неопитен ум, първия дар на небесата“, бил създаден вечен орел на постоянно неудовлетвореното желание, съжаление и отчаяние, съединено с „мечтателната слабост, сковаваща сляпата раса на смъртните“ до деня, когато Прометей ще бъде освободен от Херкулес, назначеният му от Небето спасител. Християните – особено римокатолиците – се опитвали да установят пророческа връзка между тази драма и пришествието на Христа. По-голяма грешка не биха могли да направят. Истинският теософ, търсачът на Божествената Мъдрост и почитателят на Абсолютното Съвършенство – непознатото Божество, което не е нито Зевс, нито Йехова – ще отхвърли подобна идея. Основавайки се на древността, той ще докаже, че никога не е имало първороден грях, а само злоупотреба с физическия разум. Психиката на човека се е ръководела от животинския инстинкт и те заедно гасели в него светлината на Духовността. Той ще каже: всички, които можете да четете между редовете, изучавайте Древната Мъдрост и древните драми, индуските и гръцките; прочетете внимателно „Прикованият Прометей“, какъвто е бил представян в театъра в Атина преди 2400 години! Този мит не принадлежи нито на Хезиод, нито на Есхил, а както казва Бунзен, „той е по-древен от самите елини“, тъй като наистина той принадлежи на зората на човешкото съзнание. Разпънатият Титан е олицетворен символ на колективния Логос, „Войнството“ и „Властелините на Мъдростта“, или Небесния Човек, въплътили се в човечеството. Освен това, както показва неговото име (Pro-me-theus), „този, който вижда пред себе си“, или бъдещето1 – в изкуствата, които той изобретил и които преподал на човечеството, дълбокото психологическо провидение не е било някъде далече. Тъй като, както се оплаква на дъщерите на Океана: 1 От pro-mhtiV – „предвиждане“. Казват ни, че в гореспоменатите томове – Драмите на Есхил, Проф. Кун смята, че „името Титан произлиза от санскритската дума Прамантха, инструментът, употребяван за запалване на огъня. Коренът mand или manth предполага въртеливо движение и думата manthami, обикновено означаваща процес на запалване на огън, е придобила второ значение, втори смисъл – на похищение; оттук ние намираме друга дума със същия произход, pramatha, която означава кражба“. Това е много изобретателно, но може би не съвсем точно; то съдържа и доста прозаичен елемент. Без съмнение във физическата природа висшите форми могат да се развиват от низшите, но едва ли това е така в природата на мисълта. И тъй като ни казват, че думата manthami е проникнала в гръцкия език и станала в него думата manthanф – да се учиш, т.е. да усвояваш знание, откъдето е и prometheia, предзнание, предвиждане, ако потърсим, ние можем да намерим по-поетичен произход за „огнедателя“, отколкото това, което се определя от неговия санскритски произход. Свастиката, свещен знак и инструмент за запазване на свещения огън, може да обясни това по-добре. „Даващият огън Прометей е олицетворен Прамантха“ – продължава авторът и „намира свой прототип в арийския Матаришван, божествена... личност, тясно свързана с Агни, бог на огъня във Ведите“. На санскритски Matih означава разбиране, синоним е на Махат или Манаса и трябва да има някакво значение в произхода на името; Праматих е син на Фохат и също има своя история. Аз дадох много ясновидски способи, открих им пръв кои съновидения се сбъдват... (Ст. 484-486) ... и тъй напътствах смъртните към трудните умения... (Ст. 497-498) ... от Прометей са всичките умения! (Ст. 505) Да отложим с няколко страници главната тема и да видим какъв може да е скритият смисъл на това най-древно предание, тъй като то е най-образното сред всички алегорични легенди. Понеже то не се отнася непосредствено към Ранните Раси, в действителност няма да направим реално отклонение. Темата в трилогията на Есхил, две части от която са загубени, е позната на всички културни читатели. Полубогьт похищава от боговете (Елохимите) тяхната тайна – тайната на Творящия Огън. За този светотатствен опит той е сразен от Кронос1 и предаден на Зевс, бащата и Създателя на човечеството, който искал то да остане умствено сляпо и животноподобно; Зевс е лично Божество, което не желае да види човека като „подобен на един от нас“. Поради това Прометей, „Огън и Светлина-даващият“ е прикован към планината Кавказ и е осъден на страдание. Но триликата Съдба (Карма), чиито заповеди, както казва Титан: дори и самият Зевс – |
