|
Асбурдж или Азбурдж, независимо дали е бил върхът на Тенерит или не, е бил вулкан, когато е започнало потъването на „Западна Атала“ или Ада, и тези, които се спасили, предали това на децата си. Атлантида на Платон загинала от водите отдолу и от огъня отгоре. Великата планина не преставала да изригва пламък. „Огнеизригващото Чудовище“ останало самотно сред развалините на нещастния остров.“ Нима гърците, които са обвинявани, че са заимствали от индусите легендите (за Атала) и че са измислили друга (Атлантида), се обвиняват и в това, че са взели техните географски представи и числото седем? „Прочутата Атлантида не съществува вече, но едва ли можем да се съмняваме, че някога тя е съществувала – казва Прокъл, – тъй като Марцел, който е написал историята на древна Етиопия, твърди, че подобен и толкова обширен остров е съществувал и това е засвидетелствано от тези, които са писали повествования за външното море. Така те предават, че в онова време в Атлантическия Океан е имало седем острова, посветени на Прозерпина; и освен това още три, с огромен размер, посветени на Плутон... Юпитер... и Нептун. Но освен това, жителите на последния остров (Посейдонис), благодарение на разказите на своите предци, са запазили спомена за чудовищните размери на Атлантическия остров, управлявал в течение на много години всички острови в Атлантическия Океан. От този остров е можело да се премине на другите големи острови, разположени недалеч от сушата, около която се намира сегашното море. Според мнението на Марцел, тези седем Двипа (не точно означени като острови) са съставяли тялото на прочутата Атлантида.. Това нагледно показва, че Атлантида е древен материк... Атлантида била унищожена след ужасна буря (?); това е добре известно на авторите на Пураните, някои от които твърдят, че следствие на тази страшна конвулсия на Природата шест Двипа изчезнали.“1 1 „Asiatic Researches“, XI, 27. И така, приведени са достатъчно доказателства, за да бъде убеден и най-големият скептик. Въпреки това ще бъдат добавени непосредствени доказателства, основани на точната наука. И все пак, дори и цели томове да бъдат написани, това би било безпредметно за тези, които не искат нито да виждат, нито да чуват, освен чрез очите и ушите на своите съотечествени авторитети. Оттук е и учението на римокатолическите схоластици, че Гермон, върхът в земята Мизпетх – означаваща „анатема“, „разрушение“ – е един и същи с върха Ермон. За доказателство на това често се представят извадки от трудовете на Йосиф Флавий, който твърди, че по негово време там всекидневно били намирани огромни кости от великани. Но това е била земята на пророка Валаам, когото „Господ възлюбил“. И в умовете на споменатите схоластици фактите и личностите са така объркани, че когато Зохар обяснява как „Птиците“, вдъхновяващи Валаам, са означавали „Змейове“, т. е. Мъдреци и Адепти, в чиято школа той научил тайните на пророчеството, схоластиците отново се възползват от случая, за да докажат, че планината Гермон била населена „с крилати дракони на Злото, чиято глава бил Самаел“ – Сатаната на евреите. Както казва Спенсър: „Именно на тези нечисти духове, приковани към върха Гермон в пустинята, била изпратена изкупителната жертва на Израил, който приел името на един от тях (Азаз(и)ел).“ Ние твърдим, че това не е така. Зохар съдържа следното обяснение по повод заниманията с магия, което на еврейски се нарича Нехашим или „Работа на Змейовете“. Както е казано (част трета, колонка 302): „Това се нарича Нехашим, защото магьосниците (практикуващите кабалисти) работят върху обкръжението със светлината на Първичния Змей, когото те виждат в Небето, като бляскава зона, съставена от мириад малки звезди.“ Това означава просто Астралната Светлина, наричана така от мартинистите, от Елифас Леви, а сега от всички съвременни окултисти. |
