|
„Сред тези бедствия, малко от останалите живи туземци (във войната между Деватите и Даитите) вдигнали ръце, и възнасяйки сърцето си към Бхагавана, възкликнали: „Нека този, който може да ни освободи... да стане наш цар“; като произнесли при това думата ИТ (очевидно магичен термин, неразбран от Уилфорд), което се разнесло по цялата страна.“1 След това се разразила страшна буря, водите на Кали странно се развълнували, „когато от дълбините на водите се появил... мъж, наречен после ИТ, начело на многобройно войнство, казвайки „абхаян“, или „не се страхувайте“, и разпръснал врага“. „Царят ИТ – пояснява Уилфорд – е низшето въплъщение на Мрира“ – Мрида, вероятно една от формите на Рудра, – който възстановил мира и благоденствието на целия Шанкха-Двипа в течение на Барбарадез, Мизра-ст’хан и Арва-ст’хан или Арабия2 и т. н. Разбира се, ако индуските Пурани дават описание на войните върху материците и островите, разположени зад границите на Западна Африка и Атлантическия океан, ако техните автори говорят за варвари и друг народ, подобно на арабите, които, както е известно, не са били мореплаватели по времето на корабоплаването на финикийците и никога не са пресичали Калапани, Черните Води на Океана, тогава Пураните трябва да са по-древни от финикийците, живели, както се предполага, от 2000 до 3000 години пр. Хр. Във всеки случай, техните предания трябва да са по-древни,3 тъй като един от Адептите пише: 1 Op. cit., III, 326. 2 Пак там. 3 Така твърди Уилфорд за разделянето на Атлантида и Бхарата или Индия, смесвайки двете изложения и Прияврата с Медхатитхи: „Това разделяне било направено от Прияврата... той имал десет сина и намерението му е било да раздели целия свят на равни части... точно така Нептун поделил Атлантида между своите десет сина, единият от които получил... граничната част на Атлантида“ – което „по всяка вероятност е древен материк, на чиято граница се намира Хадес... Тази Атлантида потънала и явно под Атлантида трябва да разбираме допотопната земя, на която били родени десет царе, за да управляват, според митологията на Запада, а и на Изтока), но само седем от тях се възкачили на престола.“ (Оp. cit., VIII, 286.) Някои смятат, че от седемте Двипа шест са били унищожени от наводнението. Според Уилфорд това е бил „Хадес, включващ Испания“, но по-точно, това е бил островът, за който говори Платон. „В приведените описания индусите говорят за този остров като за съществуващ и много могъщ; следователно, това трябва да е било преди повече от единайсет хиляди години.“ Но има и друго доказателство за дълбоката древност на тези индуски арийци, описали последния от останалите острови на Атлантида, или по-точно – този остатък от източната част на Материка, който загинал наскоро след издигането на двете Америки,1 двете Рарша Пушкара. И те са описали това, което са знаели, тъй като вече са го обитавали. Още, същото може да бъде доказано на основата на астрономическото изчисление, направено от един Адепт, критикуващ Уилфорд. Спомняйки си каква теория е развил този изтоковед относно планината Ашбурдж, „в чието подножие залязва Слънцето“, където е станала войната между Деватите и Даитите,2 той казва: 1 По този начин Америка, „новият“ свят, ако не и много древен, то във всеки случай е по-стар от Европа, „стария свят“. 2 Ако обителта на Див или Дев-сефида (Тарадаити) се е намирала на седмото стъпало, това е защото той е дошъл от Пушкара, Патала (антипода) на Индия, или от Америка. Америка почти се е допирала тогава до Атлантида, преди тя накрая да потъне в морето. Патала означава едновременно противоположни страни и адски области и тези думи станали накрая синоними във всички отношения, както по значение и свойства, така и по название. „И така, ние ще разглеждаме ширината и дължината на загиналия остров и останалата планина Ашбурдж. Той се е намирал на седмото стъпало на света, т. е. в седмия климат (който е бил между 24° и 28° северна ширина)... Този остров, дъщеря на океана, често се описва като лежащ на запад; и Слънцето се изобразява като залязващо в подножието на неговата планина (Ашбурдж, Атлас, Тенерит или Нила, наименованието няма значение) и сражаващо се с Белия Дявол от „Белия Остров“. Сега, ако ние разгледаме това твърдение в неговия астрономичен аспект, тъй като Кришна е въплъщение на Слънцето (Вишну), слънчев Бог, и тъй като е казано, че той е убил Див-сефид, Белия Дявол – напълно възможно олицетворение на древните обитатели в подножието на Атлас, – тогава може би той е само представяне на вертикалните лъчи на Слънцето. Също така, тези жители, атлантите, както видяхме, са били обвинявани от Диодор в това, че всекидневно са проклинали Слънцето и постоянно са се борили срещу неговото влияние. Това обаче е само астрономично тълкуване. Сега ще бъде доказано, че Шан-кхасура и Шанкха-Двипа и цялата им история, географски и етиологично, е същата тази Атлантида на Платон, но в индуска дреха. Току-що беше отбелязано, че ако в сказанието на Пураните този остров е описан като още съществуващ, летописите трябва да са по-древни от 11 000 години, изминали от времето, когато е изчезнал Шанкха-Двипа или Посейдонис на Атлантида. Но не може ли да се допусне, че индусите са познавали този остров от по-рано? Да се върнем отново към астрономичните доказателства, които напълно обясняват въпроса, ако се съгласим със споменатия Адепт, че: „В епохата, когато летният „колурий“ на тропиците преминал през Плеядите, когато Сърцето на Лъва било на екватора и когато Лъвът при залез се намирал във вертикално положение по отношение на Цейлон, тогава Телецът на пладне е стоял вертикално над острова Атлантида.“ Това обяснява може би защо сингалците, наследници на Ракшаса и Великаните на Ланка и преки потомци на Синха, или Лъва, започнали да ги свързват с Шанкха-Двипа или Посейдонис (Атлантида на Платон). Но както е доказано в „Сфинксиада“ на Макей, астрономически това е трябвало да стане преди 23 000 години, в епохата, когато наклонът на еклиптиката трябва да е бил повече от 27° и следователно съзвездието на Телеца трябва да е преминавало над Атлантида или Шанкха-Двипа. Ясно е доказано, че това е било именно така, тъй като Коментарите гласят: „Свещеният Бик Нанди всяка Калпа е бил довеждан от Бхарата в Шанкха, за да срещне Ришабха (Съзвездието Телец). Но когато тези от Белия Остров (първоначално дошли от Швета-Двипа)1 се смесили с Даитите (Великаните} от страната на беззаконието и станали черни от греха, тогава Нанди завинаги останал в Белия Остров (или Швета-Двипа)... Принадлежащите на Четвъртия Свят (Раса) загубили АУМ.“ 1 Нито Атлантида, нито даже Шанкха-Двипа, никога не са се наричали „Белия Остров“. Когато преданието разказва, че „Белият Остров“ станал черен вследствие на греховността на народа“, това означава само, че обитателите на Белия Остров или Сидхапура, или Швета-Двипа, са се спуснали в Атлантида на трета и четвърта раси, „за да я просветят; и въплъщавайки се, станали черни от греха“ – според образния израз. Всички Аватари на Вишну, както е казано, идват от Белия Остров. Според тибетските предания Белият Остров е единственото място, което избягва общата съдба на всички Двипа; той не може да бъде унищожен нито от огън, нито от вода, тъй като е „Вечната Земя“. |
