|
И тъй като срещаме известно затруднение в предположението, че египетските жреци, Платон и даже Омир, са изграждали представите си за Атлантида на основата на Атала – долната област, намираща се на Южния Полюс – ние предпочитаме да се придържаме към твърденията, дадени в Съкровените Книги. Ние вярваме в седемте Материка, четири от които вече са изживели своето време, петият все още съществува и два трябва да се появят в бъдеще. Ние смятаме, че всеки от тях не е материк в съвременното значение на тази дума, но всяко наименование от Джамбу до Пушкара1 се отнася до географските названия, дадени (1) въобще на земите-суши, покриващи повърхността на цялата Земя по време на Основната, или Коренната Раса; (2) и до това, което е останало от тях след геологичната Расова Пралайа, както например Джамбу; и (3) до тези местности, които ще влязат след бъдещите катаклизми във формирането на нови световни материи, полуострови или Двипа2 – всеки материк, в известен смисъл като по-голяма или по-малка част от сушата, е заобиколен от вода. И така, каквато и „бъркотия“ да изглежда тази номенклатура в очите на непосветените, в действителност тя не е такава за този, който има ключ към нея. Така ние знаем, че макар двата острова в Пураните – Шестият и Седмият Материк – трябва тепърва да се появят, имало е или съществуват земи, които ще влязат в състава на бъдещите материци на новите земи, чиито географски очертания ще бъдат напълно променени, както е ставало в миналото. Поради това в Пураните намираме, че Шака-Двипа е (или ще бъде) Материк и че Шанкха-Двипа, както е показано във Ваю Пурана, е само „малък остров“, едно от деветте подразделения (към които Ваю добавя още шест) Бхарата-Варши. Защото Шанкха-Двипа била населена с „Mlechchha“ (нечисти чуждоземци), които почитали индуските божества, за което те били свързани с Индия.3 Това се отнася до Шанкхасура, до царя в една от частите на Шанкха-Двипа, убит от Кришна; този цар обитавал дворец, „представляващ океанска раковина, и неговите поданици също живеели в раковини“, казва Уилфорд. 1 Джамбу, Плакша, Шалмали, Куша, Краунча, Шака и Пушкара. 2 Такива например, като Шака и Пушкара, още несъществуващи, но в които ще влязат земи, като части от Америка, Африка и Централна Азия с пустинята Гоби. Да запомним, че Упадвипа означава „коренни“ острови или въобще суша. 3 Поради тяхната порочност те били наричани демони, асури, великани и чудовища и така страната им се оприличавала на Атала – Ада. „На брега на Нил1 често ставали състезания между Деваmume (Божествени Същества, Полубогове) и Даитите (Великаните); но второто племе победило и техният вожд и цар Шанкхасура, пребиваващ в океана, извършвал чести набези... нощно време.“2 Не на бреговете на Нил са ставали тези битки, както предполага това Уилфорд, а на бреговете на Западна Африка, на юг от мястото, където сега се намира Мароко. Било е време, когато цялата пустиня Сахара е била море, после материк, толкова плодороден, колкото и делтата, и едва след още едно временно потъване тя станала пустиня, приличаща на друга пустиня, Шамо или Гоби. Това е изложено в преданията на Пураните, тъй като на споменатата no-горе страница е казано: „Хората се намирали между два огъня; понеже докато Шанкхасура опустошил едната страна на материка, Краката (или Краунча), царят Краунча-двип (Краунча-двипа) унищожавал другата: двете армии... обърнали по този начин най-плодородната от земите в безплодна пустиня.“ Несъмнено, Европа е представяна не само от последния остров на Атлантида, споменат от Платон, а и от по-обширен Материк, който отначало се разделил, а след това се разкъсал на седем полуострова и острова (наричани Двипа). Този материк е включвал всички Северни и Южно-Атлантически области, както и части от Северния и Южен Тихи Океан и е имал острови даже в Индийския Океан (остатъци от Лемурия). Това твърдение се потвърждава от индуските Пурани, гръцките писатели и азиатските, персийските и мохамеданските предания. Уилфорд, който смесва индуските и мюсюлманските легенди, въпреки това ясно го показва.3 Цитираните от него извадки и факти от Пураните дават пряко и убедително доказателство за това, че индусите-арийци и други древни народи са изпреварили в корабоплаването финикийците, които сега са смятани за първите мореплаватели, появили се в след-потопните времена. Ето какво четем в „Asiatic Researches“: 1 Разбира се, не на реката Нил, а близо до планината Нил, Атласката верига. 2 „Asiatic Researches“, III, 225. 3 Вж. томовете VIII, X и XI на „Asiatic Researches“. |
