|
Това показва, че Северна Азия е съвременничка на втората раса. Даже може да се каже, че Азия е съвременна на човека, тъй като от самото първоначало на човешкия живот, неговият Коренен Материк, така да се каже, вече е съществувал, и тази част на света, известна сега под името Азия, е била едва в по-късно време откъсната от него и отделена от ледникови води. Затова, ако учението бъде правилно разбрано, Материкът, проявен пръв за живот, е покривал целия Северен Полюс, нещо като цялостна ненарушена кора, и остава такъв до днес, зад границите на това вътрешно море, което изглежда като недостижим мираж за малкото полярни пътешественици, които са го виждали. По време на втората раса от водните дълбини се издигнали и други нови земи, като продължение на „главата“ от „шията“. Започвайки на двете полукълба на линията над самата северна част на Шпицберген,1 по проекцията на Меркатор, на нашата страна, те са можели да включат на страната на Америка места, заети днес от Бафиновия залив и съседните острови и носове. Там земята едва достигала 70° ширина в южно направление; тук тя образувала материк във вид на конска подкова, за който говорят Коментарите; единият от двата му края е включвал Гренландия с израстък, пресичащ 50° малко на югозапад, а другият Камчатка; и тези два края са се събирали там, където днес е северната ивица на бреговете на Източен и Западен Сибир. Този материк се разделил и изчезнал. Лемурия се образувала в ранния период на третата раса. Когато тя на свой ред се разрушила, се появила Атлантида. 1 Тъй като Стансата нарича тази местност с термин, определен в Коментарите като място, което няма ширина (Ниракша), Обител на Боговете. Както казва един схоласт в „Суря Сидханта“ (XII, 42–44): „Над тях изгрява Слънцето, когато то се намира в точката на равноденствието; те нямат нито равноденствени сенки, нито издигане на полюса (Акшонати). „В двете посоки от Меру се намират две полярни звезди (Дхруватара), виждащи се в средата на небето от онези, които се намират на места без ширина (ниракша), двете имат свое място на хоризонта. Следователно в тези градове (в тази срана) няма издигане на полюсите, двете полярни звезди се намират на техния хоризонт; но градусите на ширината им (ламбака) са 90; градусите на ширината (акша) на Меру са същите.“ (Вж. Вишну Пурана, Уилсън, II, 208.) |
