|
Твърде любопитно е, че Козма Индикопловт, живял в шести век след Христа, постоянно твърдял, че човекът се е родил и е обитавал отначало страна „зад Океана“, доказателство за което му било дадено в Индия от един учен халдеец. Той казва: „Земите, на които ние живеем, са заобиколени от Океан, но зад неговите граници съществува друга земя, която се докосва до стените на небето; именно в тази страна е бил създаден човекът и е живял в Рая. По времето на Потопа Ной е бил отнесен в своя ковчег към земя, която потомството му обитава и до днес.“1 Конят на Хушенк с дванайсетте крака е бил намерен на този материк, наричан „остров-суша“. „Християнската топография“ на Козма Индикопловт и нейните достойнства са добре известни; но тук добрият отец повтаря световното предание, което освен това е потвърдено и сега от фактите. Всеки арктически пътешественик подозира съществуването на „острова-суша“ зад линията на вечния сняг. Може би сега смисълът на следното място в един от Коментарите ще стане по-ясен: „При първото начало на (човешкия) живота, единствената суха земя се е намирала на десния край2 на Сферата, където тя (Глобусът) е неподвижна.3 Цялата Земя е била една огромна водна пустиня и водите били топли... 1 Козма Индикопловт в „Collect. Nova Patrum“, т. II, стр.188; вж. също „Journ. des Savants“, Suppl. 1707, стр. 20. 2 Тези два полюса се наричат „десен“ и „ляв край“ на нашата Планета – Десният е Северният Полюс – или главата и краката на Земята. Всяко благотворно (астрално и космическо) въздействие излиза от Севера; всяко пагубно влияние излиза от Южния Полюс. Те имат влияние и са силно свързани с „бялата“ и „черната“ магия. 3 Колкото повече се приближаваме към полюсите, толкова по-малко се чувства въртенето; на самите полюси дневното завъртане почти е неутрализирано. Оттук е и изразът, че „Сферата“ е неподвижна. Тук се родил човекът на седемте зони на безсмъртната, нерушима част през Манвантарата.4 В здрача царствала вечна пролет. (Но) това, което е здрач за човека на нашето време, било светлина за човека по времето на неговата зора. Там Боговете почивали и Фохат5 царствал оттогава... Мъдрите Отци говорят, че човек е роден в главата на своята Майка (Земята) и че нейните крака, от левия край, породили пагубни ветрове, които духат от пастта на долния Дракон... Между Първата и Втората (Раси) Вечната Централна (Земя) била разделена от Водата на Живота.1 4 В Окултизма се твърди, че страната или островът, който е на върха на Северния Полюс, подобно на шапка, е единственият, оставащ в течение на цялата Манвантара на нашия Кръг. Всички централни Материци и страни ще изплуват от морското дъно, редувайки се нееднократно, но тази земя никога няма да се промени. 5 Запомнете, че Апам-Напат е ведическо и авестично име на Фохат. В Авеста той е поместен в средата между Огнените Язати и Водните Язати. Буквалното значение е „Син на Водите“, но тези „Води“ не са течността, която ни е известна, а Ефир – Огнените Води на Пространството. Фохат е „Син на Ефира“ в неговия висш аспект на Акаша, Бащата-Майка на първосъздадените Седем, и Звука или Логоса. Фохат е Светлината на Логоса. 1 Тази „Вода“ е кръвта или флуидът на Живота, оживяващ земята, сравнена тук с живо тяло. Тя тече около нейното тяло (на Майката Земя) и го оживява. Един от нейните извори излиза от главата й; и става мътен в нейното подножие (Южния Полюс). Той се прочиства (при възвръщането) към сърцето, биещо в подножието на свещената Шамбала, която тогава (в началото) още не е била родена. Тъй като на пояса на човешкото обиталище (Земята) лежи скрит животът и здравето на всичко, което живее и диша.2 По време на Първата и Втората (Раси) поясът бил покрит с велики води, (но) Великата Майка работила под вълните и нова земя била присъединена към Първата, която нашите мъдреци наричат шапка. Тя още no-силно работила за третата Раса) и нейното тяло и пъп се издигали над вълните. Това бил поясът, свещеният Химават, простиращ се около Света.3 Тя се разкъсала по посока на залязващото Слънце от своята шия4 надолу (към югозапад) на много земи и острови, но Вечната Земя (шапката) не се разкъсала. Земята-Суша покрила повърхността на тихите води по посока към четирите страни на Света. Всички те загинали (на свой ред). Тогава се появила обителта на злобните (Атлантида). Вечната Земя сега се е скрила, тъй като водите станали твърди (замръзнали) под диханието на нейните ноздри и пагубни ветрове от пастта на Дракона и т. н.“ 2 Окултното учение потвърждава народното предание, което разказва за съществуването на Извор на Живота в лоното на Земята и в Северния Полюс. Това е кръвта на Земята, електромагнитен ток, който преминава през всички артерии и, както казват, се складира в „пъпа“ на Земята. 3 Окултизмът сочи Хималайската Верига като такъв „пояс“ и твърди, че независимо дали се намира под водата, или на повърхността, тя опасва планетата. Описано е, че „пъпът“ се намира в посока на залязващото Слънце, или на Запад от Химавата, в който са заложени корените на Меру, планина, намираща се на север от Хималаите. Меру не е „легендарната планина в пъпа или центъра на Земята“, но нейните корени и основи се намират в този пъп, а самата тя е в далечния Север. Това я свързва с „Централната страна, която никога не загива“; страната, където „денят на смъртния продължава шест месеца, а нощта му – другите шест“. Както е казано във Вишну Пурана: „На север от Меру винаги е нощ, когато в другите области е ден; тъй като Меру е Север на всички Двипа и Варша“ (острови и страни). (Книга II, гл. VIII.) Следователно, Меру не се намира нито в планината Атлас, както предполага Уилфорд, нито „абсолютно в центъра на Планетата“, както се старае да докаже Уилсън, единствено защото „това е така само по отношение на няколко страни, за които Изтокът е тази част, откъдето Слънцето се издига“. 4 Даже Коментарите не се въздържат от източните метафори. Планетата се наподобява на тяло на жена, „Майката-Земя“. „От шията Ј надолу“ означава от вътрешното море, днес намиращо се зад границите на непроходимите ледникови прегради. Както казва Парашара, „Земята е майка и кърмачка, умножена от всички твари и техните свойства, обхващаща всички светове“. |
