|
НАЙ-ДРЕВНИТЕ ПЕРСИЙСКИ ПРЕДАНИЯ ЗА ПОТЪНАЛИТЕ МАТЕРИЦИ И ЗА ПОЛЯРНИЯ МАТЕРИК Легендарните предания не са можели толкова да изопачат фактите, че да ги направят неузнаваеми. Между преданията на Египет и Гърция, от една страна, и Персия, от друга – постоянно във война с предната – има твърде голямо сходство в цифрите и числата, за да се допусне, че такова съвпадение се дължи на простата случайност. Баии прекрасно е доказал това. Да се спрем за малко и да разгледаме тези предания, почерпани от всички достъпни източници, за да сравним по-добре преданията на Магьосниците с така наречените гръцки „басни“. Тези легенди сега са влезли в народните приказки, в преданията на Персия, както много истински измислици са проникнали в нашата всеобща история. Разказите за Крал Артур и неговите Рицари на Кръглата Маса също изглеждат като вълшебни приказки, но въпреки това те са основани на факти и принадлежат към историята на Англия. Защо тогава легендите на Иран да не могат да са неразделна част от историята и доисторическите събития в Атлантида? Тези предания гласят следното. Преди раждането на Адам две раси последователно са живели на Земята; Деви, царствали 7000 години, и Пери (Изеди), които царствали само 2000 години, когато първите още са съществували. Девите били силни и злобни гиганти; Перите били по-малки на ръст, но по-умни и по-добри. Тук ние познаваме великаните атланти и арийците, или ракшаса, споменати в Рамаяна, и децата от Бхарата-Варша, или Индия; допотопните и следпотопни обитатели на Библията. Джиан (или Гнан, Джнана, Истинската или Окултната Мъдрост и Знание) наричан също Джиан-бен-Джиан (или Мъдрост, син на Мъдростта), бил Цар на Пери.1 Той имал същия забележителен щит, като щита на Ахил, само че вместо да му служи във войната с неприятеля, той го използвал за охрана на черната магия, злата магия на Девите. Джиан-бен-Джиан царствал вече 2000 години, когато Иблис, Дяволът, получил позволение от Бога да разбие Перите и да ги пръсне на другия край на Земята. Даже и магическият щит, макар и да е бил създаден на принципите на астрологията и е можел да разрушава магиите, заговорите и злобните влияния, не могъл да устрои срещу Иблис, олицетворяващ действената сила на Съдбата или Кармата.2 В своята последна столица Ханум те наброяват десет царе и отъждествяват десетия, Каймурата, с еврейския Адам. Според Бероз тези царе съответстват на десет поколения допотопни царе. Колкото и да са изопачени сега тези легенди, надали е възможно да не ги отъждествим с преданията на халдейците, египтяните, гърците и даже евреите, тъй като еврейският мит, макар и да пренебрегва в своята изключителност отбелязването на пред-адамичните народи, ясно допуска тяхното съществуване, изпращайки Каин – който е само единият от двамата живеещи хора на земята – в земята Нод, където той се жени и строи град.3 1 Някои произвеждат тази дума от Парас, което породило Парс, Перс и Персия; но точно така е можело да произлезе от Питара или Питри, индуските прародители на петата pаса – Бащите на Мъдростта или Синовете на „Волята и Йога“, които били наречени Питара, както и първите божествени Питри на първата раса. 2 Търсете тези традиции в „Събрани персийски легенди“ на руски, грузински, арменски и персийски езици. „Lйgendes Persanes“, събрани от Herbelot в неговия „Bibliothиque Orientale“, стр. 298, 387 и т. н., и „Mйmoires“ Danville. Тук представяме в сбит преразказ това, което е разхвърляно в стотици томове на европейски и азиатски езици, както и в устни традиции. 3 Книга Битие, IV, 16 et seq. И така, ако сравним 9000 години, споменати в персийските приказки, с 9000 години, изминали според Платон от времето на потъването на последната част на Атлантида, ще стане очевиден твърде странен факт. Баии обърнал внимание на това, но го променил със своето тълкуване. Тайната Доктрина може да възстанови цифрите в тяхното истинско значение. В „Critias“ четем: „Преди всичко трябва да се запомни, че 9000 години са изминали от времето на войните на народите, живели над Херкулесовите Стълбове и извън тях, и онези, които населили земите от този край.“ В своя „Тимей“ Платон казва същото. Съкровеното Учение твърди, че мнозинството от по-късните островитяни-атланти е загинало в промеждутъка между 850 000 и 700 000 години и че арийците са съществували вече 200 000 години, когато първият велик „Остров“ или Материк е бил потопен; изглежда, че надали е възможно тези цифри някак да се съгласуват, но в действителност може. Като Посветен, Платон е трябвало да използва замъгления език на Светилищата, както са правили и Магьосниците на Халдея и Персия, благодарение на чиито екзотерични откровения персийските легенди са били запазени и предадени на бъдещите поколения. Така ние виждаме, че евреите са наричали седмицата „седем дни“ и са говорели за „седмица на годините“, като при това всеки ден на седмицата е бил от 360 слънчеви години и цялата „седмица“ в действителност е съдържала 2520 години. Те имали седмица на Сабат, година на Сабат и т. н. и техният Сабат, в тайните изчисления на Содите им, продължава без значение 24 часа или 24 000 години. В нашата епоха един век наричаме „столетие“. Хората от времето на Платон, във всеки случай посветените автори, под хилядолетие са предполагали не 1000, а 100 000 години; докато индусите, най-независимите сред всички, никога не са криели своите хронологии. Така Посветените вместо 9000 години, ще прочетат 900 000, време, през което – т.е. от първото появяване на арийската раса, когато части от вече великата Атлантида, принадлежали на Плиоценския период, започнали постепенно да се спускат,1 а други материци да се появяват на повърхността, чак до пълното изчезване на неголемия остров Атлантида, споменат от Платон – арийските раси никога не преставали да се сражават с потомците на първите гигантски раси. Тази война продължила почти до края на века, предшествал Кали Юга, и се наричала Махабхарата или Великата Война, толкова прославена в историята на Индия. Подобно сливане на събитията и епохите и принизяването на стотици хилядолетия до хиляди години противоречи на броя години, изтекли от времето на разрушаването на последната част от Атлантида, според заявлението на Солон пред египетските жреци. Девет хиляди години били правилно число. Последното събитие никога не е скривано и просто е изчезнало от спомена на гърците. Египтяните запазили документите за историята си цели, благодарение на своята изолираност; понеже били заобиколени от морета и пустиня, те останали недокоснати от други народи почти няколко хилядолетия преди нашата ера. 1 Главният Материк, загинал в Миоценската епоха, както вече беше казано. От Херодот историята за първи път получава някои проблясъци за Египет и неговите Велики Мистерии, ако не се взема предвид Библията и нейната странна хронология.1 И колко малко е можел да съобщи Херодот, виждаме от неговите признания, когато, описвайки гробницата на един Посветен в Саис, в свещените граници на храма на Минерва, казва: „Зад светилището... се намира гробницата на Този, чието име да бъде разкрито аз смятам за кощунство... В ограденото място стоят големи обелиски и наблизо се намира езеро, заобиколено от каменни стени във формата на кръг... Край езерото нощем те възпроизвеждат събития от живота на тази личност; египтяните наричат това Мистерии; но по тези въпроси, макар и да съм напълно запознат с подробностите, аз трябва да пазя благоразумно мълчание.“2 1 Започвайки от Бед, всички хронолози-църковници винаги са се намирали в разногласие помежду си и не преставали да си противоречат. Уистън (Вехтия Завет, стр. 20, англ. изд.) казва: „Хронологията на еврейския текст била грубо изменена, особено що се отнася до промеждутъка от време след Потопа.“ 2 II, 170, 171. |
