|
3) Повторението на това архаично сказание намираме в глава VII на Откровението на Св. Йоан и без ни най-малко съмнение то е заимствано от вавилонските легенди, макар че вавилонското сказание на свой ред е получило началото си от алегориите на арийците. Откъсът, прочетен от покойния Джордж Смит, е достатъчен, за да покаже източника на тази глава от Апокалипсиса. Цитираме го, както е даден от този изтъкнат асиролог. „Нашият... откъс се отнася до създаването на човечеството, наречено Адам (човек), както е в Библията; той е създаден съвършен... но след това се съединява с Дракона на Бездната, животното Тиамата, духът на Хаоса, и оскърбява своя бог, който го проклина и насочва към неговата глава цялото зло и бедствие на човечеството.1 Следва война между дракона и силите на злото или хаоса – от една страна, и боговете – от друга. Боговете имат изковано за тях2 оръжие и Меродах (Архангел Михаил в Откровението) поема водачеството на небесното войнство против дракона. Войната, описана в този дух, естествено завършва с тържество на принципите на доброто.“3 1 Нито един „Бог“, независимо дали се нарича Бел или Йехова, който проклина своето (предполагаемо) творение, само защото го е създал несъвършено, не може да бъде Единната Абсолютна Мъдрост. 2 В индуската алегория за Таракамая, за войната между Боговете и Асурите, оглавявани от Сома (Луната, Царя на растенията), именно Вишвакарма, Майстор занаятчия на Боговете, подобно на Вулкан (Тувал-Каин) кове за тях доспехи. 3 „Халдейското изложение на Книгата Битие“, стр. 304. Казахме на друго място, че „Жената с Младенеца“ в Апокалипсиса е била Айма, Великата Майка, или Бина, третата Сефира, „чието име е Йехова“; и „Дракона“, който се стреми да изяде нейния раждащ се младенец (Вселената), е Драконът на Абсолютната Мъдрост – Мъдростта, която, признавайки неразделността на Вселената и всичко в нея от Абсолютното ВСИЧКО, вижда в нея само великата илюзия, Махамая, т. е. причината за мъките и страданието. Тази Война на Боговете срещу Силите на Бездната, в нейното последно и земно приложение, се отнася също така до борбата на арийските Адепти на зараждащата се пета раса с вещарите на Атлантида, Демони на Дълбината, с островитяните, заобиколени от вода и загинали при наводнението. Символите на „Дракона“ и „Войните в Небесата“ имат, както беше вече казано, повече от едно значение; религиозните, астрономичните и геоложките събития са включени в една обща алегория. Но те са имали и космологичен смисъл. В Индия сказанието за Дракона се повтаря в една от своите форми в сраженията на Индра с Вритра. Във Ведите този Ахи-Вритра се споменава като Дракон на сушата, страшен горещ вятър. Индра е показан като постоянно сражаващ се с него; и с помощта на своя гръм и мълния Богът заставя Ахи-Вритра да се излее на земята във вид на дъжд и след това го убива. Поради това Индра се нарича Вритрахан или „Поразяващ Вритра“, както Михаил се нарича Победител или „Поразяващ Дракона“. Така, в този смисъл и двамата „врагове“ са „Древен Дракон“, хвърлен в дълбините на Земята. Амешаспентите в Авеста са представени като Войнство, начело на което стои водач, подобен на Михаил, и ако се съди по изложението във Вендидад, това Войнство е тъждествено с Небесните Легиони. Така във Фаргард XIX Ахура Мазда заповядва на Заратустра „да извика Амешаспентите, управляващи седемте Каршвари1 на Земята“;2 в своите седем приложения тези Каршвари еднакво се отнасят към седемте Сфери на нашата Планетна Верига, към седемте планети, седемте Небеса и т.н., в зависимост от това, къде принадлежат според смисъла – към физическия или към свръхфизическия или просто звездния Свят. В същия този Фаргард, в своя призив срещу Ангра Майню и неговото Войнство, Заратустра се обръща към тях със следните думи: „Аз призовавам седемте светли Сравах с техните синове и тяхното войнство.“3 „Сравах“ –дума, призната от изтоковедите „с неизвестен смисъл“ – означава същите тези Амешаспенти, но в тяхното висше окултно значение. Сравах са Ноумени на феноменалните Амешаспенти, Души или Духове на тези проявени Сили; „техните синове и войнства“ се отнасят към планетарните Ангели и небесното им войнство от звезди и съзвездия. „Амешаспент“ е екзотеричен термин, употребяван само в земни комбинации и дела. Заратустра постоянно се обръща към Ахура Мазда като към „творец на материалния Свят“. Ормазд е баща на нашата Земя (Спента Армаити), споменавана при нейното олицетворение като „прекрасна дъщеря на Ахура Мазда“,1 който е и създател на Дървото (Окултното и Духовно Знание и Мъдрост), от което е заимстван мистичният и тайнствен Баресма. Но Окултното име на Светлия Бог никога не се е произнасяло извън храма. 1 „Седем Каршвари на Земята“ са седемте Сфери на нашата Планетна Верига, седем свята, също споменати в Риг-Веда, изцяло представени на друго място. Има шест Раджамси (Свята) над Притхиви (Земята) или „на тези“ (Иди), като противоположност на този, който е долу (шест Глобуса на трите други плана). (Вж. Риг-Веда, I, 34; III, 56; VII, 10411 и V, 60, 6.) 2 „Свещените книги на Изтока“, том IV, стр. 207. Превод на Дарместетер. 3 Пак там, стр. 217. 1 Пак там, стр. 208. Самаел или Сатаната, е Змеят Изкусител на Книгата Битие и един от първоначалните въстанали Ангели и е име на „Червения Дракон“. Той е Ангел на Смъртта, тъй като Талмуд казва, че „Ангелът на Смъртта и Сатаната са тъждествени“. Той е сразен от Михаил и още веднъж е убит от Св. Георги, също явяващ се Победител на Дракона. Но обърнете внимание на всички тези превръщания. Самаел е тъждествен със Самум, горещият вятър на пустинята, а също така с ведическия Демон на Засушаването, като Вритра. „Самум се нарича Атабутос или Дявол.“ Тифон или Драконът Апопис в Книга на Мъртвите е Обвинител и е победен от Хор, пронизал главата на своя противник с копие; също така Тифон е всеразрушаващият вятър на пустинята, въставащ елемент, привеждащ всичко в паника. Както Сет, той е мракът на нощта, убиецът на Озирис, олицетворяващ светлината на утрото и Слънцето. Археологията доказва, че Хор е тъждествен на Анубис,2 чието изображение с ризница и копие, подобно на Михаил и Св. Георги, било намерено на един египетски паметник. Анубис също е изобразяван като поразяващ Дракона, който има глава и опашка на змия.3 2 Книга на Мъртвите, XVII, 62; Анибус е Хор, който се „разтваря в него и е лишен от очи“. 3 Вж. „Du Dragon de Metz“ на Ленуар. |
