|
Освен това, „Войната в Небето“ е показана в едно от нейните значения, като отнасяща се към страшната борба, която предстояла на всеки кандидат за Адепт – борба между него самия и неговите (чрез Магия) олицетворени страсти, когато посветеният Вътрешен Човек е трябвало или да ги преодолее, или да падне. В първия случай той ставал „Поразил Дракона“, като щастливо преминал през всички изпитания, и „Син на Змея“ или самия Змей, хвърлил своята стара кожа и възродил се в ново тяло, превръщайки се в Син на Мъдростта и Безсмъртието във Вечността. Сетх (Сит), който е смятан за прародител на израилтяните, е само еврейското преобразяване на Хермес, Бога на Мъдростта, наричан също така Тот, Тат, Сетх, Сет и Сатана. Той е Тифон, също така и Апопис, Драконът, пронизан от Хор; тъй като Тифон се е наричал и Сет. Той е просто тъмната страна на Озирис, неговият брат, също както и Ангра Майню е черната сянка на Ахура Мазда. В земното приложение всички тези алегории са били свързани с изпитанията на Адепта или с Посвещенията. Астрономически те са се отнасяли към слънчевите и лунните затъмнения, чието митично обяснение сега срещаме в Индия и Цейлон, където всеки може да изучи алегоричните сказания и предания, останали неизменни в течение на много хилядолетия. Митологично Раху е един от Даитите – Великан, полубог, чиято долна част на тялото завършва с опашка на Дракон или Змей. По време на избиването (като масло) на океана, когато Боговете създали Амрита, Водата на Безсмъртието, той похитил част от нея и изпивайки я, станал безсмъртен. Слънцето и Луната го видели при похищението, казали на Вишну и той го поставил в звездните сфери, като при това горната част на неговото тяло изобразява главата на Дракона, а долната (Кету) – опашката на Дракона; тези две части представляват възходящият и низходящият възел. Оттогава Раху отмъщава на Слънцето и Луната с това, че понякога ги поглъща. Но тази басня има и друго мистично значение, тъй като Раху, главата на Дракона, е играел видна роля при Мистериите на Слънчевото (Викартана) посвещение, когато Кандидатът и Драконът влизали във велика битка. Пещерите на Риши, обители на тирезийците и гръцките ясновидци, били построени по образеца на пещерите на Нагите – индуските Царе-Змейове, обитавали подземни пещери. Започвайки с Шеша, хилядоглавия Змей, на който почива Вишну, и стигайки до Питон, оракула на Дракона-Змей, всички те сочат тайния смисъл на мита. В Индия намираме този факт споменат в най-ранните Пурани. Децата на Сурас по същество са мощни „Дракони“. „Драконите“ Сурас от Вишну Пурана са заменени във Ваю Пурана с Данавите, потомци на Дану от Мъдреца Кашияпа, а тъй като тези Данави били великани или титани, сражавали се против боговете, те са показани като тъждествени с „Драконите“ и „Змейовете“ на Мъдростта. Остава ни само да сравним Слънчевите Богове на всички страни, за да открием, че техните алегории напълно се съгласуват помежду си; и колкото по-окултен е алегоричният символ, толкова повече се съгласува с него съответният му символ в екзотеричните системи. И така, ако от трите системи, силно различаващи се помежду си по външност – старата арийска, древната гръцка и съвременната християнска – бъдат избрани по желание няколко Слънчеви Богове и Дракони, ще бъде открито, че те са били взети и възпроизведени един от друг. Да вземем например индуския Агни – Богът на Огъня, Индра – Държащият небесния свод и Картикея – гръцкият Аполон, и Михаил, „Ангела на Слънцето“, първи сред Еоните, наричан от гностиците „Спасител“ – и да ги разгледаме в тяхната последователност. 1) Агни – Бог на Огъня, в Риг-Веда се нарича Вайшванара. Но Вайшванара е един от Данавите, Демон-Великан,1 чиито дъщери Пулома и Калака са майки на безброй Данави (30 милиона) от Кашияпа;1 те живеят в Хиранияпура, „в златния град, летящ във въздуха“.2 Поради това Индра до известна степен е заварен син на тези две дъщери, като син на Кашияпа; и Кашияпа, в този смисъл, е тъждествен с Агни, Бога на Огъня или Слънцето (Кашияпа-Адитя). Към същата група принадлежат Сканда или Картикея, Бог на Войната, астрономически шестликата планета Марс, Кумара или Девственикът Юноша, роден от Агни3, за да унищожи Тарака, Демона-Данава, внука на Кашияпа от неговия син Хираниякша.4 Йогийският аскетизъм на Тарака бил толкова необикновен, че това станало опасно за боговете, които се уплашили от този съперник с тяхната мощ.5 Светлият Бог на небесната Твърд, Индра, убива Вритра, или Ахи, Змея-Дракон; за този подвиг той е наречен Вритра-хан, което означава „Поразил Вритра“ – той също така е начело на воините Деви (Ангели или Богове) против другите Богове, въстанали срещу Брама, за което той получава прозвището Джишну, „Водач на Небесното Войнство“. Картикея носи същите титли. За убийството на Тарака-Данава той е наречен Таракаджит, „Победител на Тарака“,6 Кумара-Гуха, „тайнствен Девственик-юноша“, Сидхасена, „Водач на Сидхи и Шакти-дхара“, „Копиедържател“. 1 Така е наречен той и е включен в списъка на Данавите във Ваю-Пурана; Коментаторът на Бхагавата Пурана го нарича син на Дане, но това име също така означава „Дух на Човечеството“. 1 Кашияпа наричат Син на Брама, той е „Самороден“, на него е приписано голямо участие в работата на творението. Той е един от седемте Риши; екзотерически е син на Маричи, син на Брама; докато в Атарва Веда е казано: „Самороденият Кашияпа произлязъл от Времето“, Езотерически Времето и Пространството са по същество формите на Непознаваемото божество. Като Адитя, Индра е син на Кашияпа, а също Вайвасвата-Ману, нашият Прародител. В примера в текста той е Кашияпа-Адитя, Слънцето и Слънчевият Бог, от когото се раждат всички „Космически“ Демони, Дракони (Наги), Змейове или Богове-змейове и Данави, или Великани. Смисълът на всички приведени горе алегории е чисто астрономичен и космичен, но това ще помогне да се установи тъждествеността на всеки един от тях. 2 Вишну Пурана, прев. Уилсън, II, 72. 3 Всички подобни разкази се отличават в екзотеричните текстове. В Махабхарата, Картикея, „Шестликия Марс“, син на Рудра или Шива, е Самороден без майка от семето на Шива, хвърлено в огъня. Но Картикея обикновено се нарича Агнибху – „Огнероден“. 4 Хираниякша е управник или цар на петата област на Патала, Бог-Змей. 5 Елохимите също са се страхували да дадат на Адам знание за Доброто и Злото и поради това са показани като изгонващи го от Едем или убиващи го духовно. 6 Според преданието, Тарака (наричан също Каланабха), благодарение на своите необикновени йогийски сили придобил цялото божествено знание на Йога-Видя и окултните Сили на Боговете, които образували заговор срещу него. Тук виждаме „послушното“ войнство на Архангелите, или по-малките Богове, с техния помисъл против (бъдещите) Падналите Ангели, които Енох обвинява във велико престъпление, в разкриването пред света на всички „тайни дела, извършвани на Небето“. Именно Михаил, Гавраил, Рафаил, Суриал и Уриел докладвали на Господа Бога за тези свои братя, които, както е казано, „проникнали в божествените тайни и ги преподавали на хората“; благодарение на това самите те избегнали подобно наказание. На Михаил било поръчано да се сражава с Дракона, както и на Картикея и при същите обстоятелства. И двамата са Водачи на Небесното Воинство, и двамата са „Девственици“, и двамата са „Водачи на Светците“, „копиеносци“ (Шакти-дхара) и т.н. Картикея е прообраз на Михаил и Св. Георги и това е толкова вярно, колкото и че Индра е прототип на Картикея. 2) Да вземем сега Аполон, гръцкият Слънчев Бог, и като сравним митичните сказания за него, да видим не отговаря ли той както на Индра, така и на Картикея и даже на Кашияпа-Адитя, и в същото време на Михаил (като небесна форма на Йехова), „Ангела на Слънцето“, който е „подобен“ и е „един с Бога“. По-късните хитроумни тълкувания с монотеистични цели, макар и да са били въздигнати в неоспорими църковни догми, нищо не доказват, като се изключи може би злоупотребата с човешкия авторитет и с властта. Аполон е Хелиос, Слънцето, Феб-Аполон, „Светлината на Живота и Света“,1 изгряващ от Златната крилата Чаша (Слънцето) ; следователно той е Слънчев Бог par excellence. В момента на неговото раждане той иска своя лък, за да убие Питон, Демона Дракон, нападнал неговата майка преди раждането му,2 когото той трябва да унищожи, по божествения завет – подобно на Картикея, родил се, за да убие Тарака, твърде свят и мъдър Демон. Аполон е роден на небесен остров, наричан Астерия – „острова на Златната звезда“, „на рееща се във въздуха земя“, което е индуският златен Хираняпура. Той се нарича Пуре (?????) Agnus Dei, индуският Агни, както смята д-р Кинили; и в първоначалния мит той е освободен „от всякаква чувствена любов“.3 Поради това той е Кумара, подобно на Картикея и на Индра, в неговия ранен живот и биография. Освен това Питон, „Червеният Дракон“, свързва Аполон с Михаил, който се сражава с Апокалиптичния Дракон, опитващ се да нападне раждаща жена, подобно на нападението на Питон над майката на Аполон. Нима тъждествеността не е ясна? Ако Гладстон, който се гордее със своята гръцка ученост и с разбирането на Омировите алегории, имаше и най-малка представа за истинския езотеричен смисъл на Илиадата и Одисеята, той по-добре би разбрал Откровението на Св. Йоан и даже Петокнижието, тъй като пътят към Библията минава през Хермес, Бел и Омир, както пътят към тях пък може да бъде намерен в индуските и халдейските религиозни символи. 1 „Живот и Светлина“ на материалния физически свят, наслаждение на чувствата – но не на душата. Преди всичко Аполон е човешки Бог, Бог на емоционалния църковен ритуал, който обича пищността и театралността – със свещите, с лампадите и музиката. 2 Вж. Апокалипсис (XII), където срещаме майката на Аполон, преследвана от Питона, Червения Дракон, който също така е и Портирион, ален или червен Титан. 3 „Книга на Бога“, стр. 88. |
