|
ПРОИЗХОД НА МИТА ЗА САТАНАТА Нека изследваме още по-дълбоко това създание на фантазията на отците на църквата и да се постараем да намерим прообраза му при езичниците. Произходът на новия Сатанински мит е лесно да се проследи. Преданието за Дракона и Слънцето ще отзвучи във всички части на света, както в цивилизованите, така и в полуварварските страни. То получило началото си сред нашепванията на невежите във връзка с тайните на Посвещението, но е било време, когато то е било прието повсеместно, следствие на всеобщия религиозен култ към Слънцето. Било е време, когато четирите части на света били покрити с храмове, посветени на Слънцето и Дракона; но този култ сега се пази главно в Китай и в буддистките страни. „Бел и Драконът навсякъде неизменно били обединени и жрецът на религията на офитите също неизменно е носел името на своя Бог.“1 1 „Archaeologi“, XXV, 220, Лондон. Сред религиите на миналото, именно в Египет трябва да търсим неговия западен произход. Офитите приели своя култ от Хермес Трисмегист, но слънчевият култ, с неговите Слънчеви Богове, проникнал в страната на фараоните от Индия. В боговете на Стоунхендж ние виждаме делфийските и вавилонските богове, Аполон и Питон, Кришна и Калия, Озирис и Тифон, всичките са единни под разни имена – най-късните сред тях са Михаил и Червеният Дракон и Св. Георги и неговият Дракон. Тъй като Михаил е „подобен на Бога“ или „негов Двойник“ за земни цели и е един от Елохимите, войнственият Ангел, той е просто пермутация на Йехова. Каквото и да е космическото и астрономично събитие, породило за първи път алегорията за „Войната в Небето“, нейният земен произход трябва да се търси в храмовете на Посвещението и в архаичните светилища и доказателство за това намираме в следното: (а) жреците приемат името на Бога, комуто служат; (b) в цялата древност „Драконите“ са били смятани за символи на Безсмъртието и Мъдростта, тайното Знание и Вечността; и (с) йерофантите на Египет, Вавилон и Индия обикновено наричали себе си „Синове на Дракона“ и „Змейове“, потвърждавайки по този начин учението на Тайната Доктрина. В Египет и Халдея съществували многобройни катакомби, някои от тях с много голяма дължина. Първите започвали от западната страна на Нил и се простирали по посока на Ливанската пустиня; те били известни като катакомби или проходи на Змейовете. Именно тук са се извършвали Свещените Мистерии Kyklos Anagkкs, „Цикъла на Неизбежност“, по-известен като „Цикъл на Необходимостта“; неумолимото осъждане, наложено на всяка душа след нейната телесна смърт и след съда над нея в областта Аменти. В книгата на Дьо Бурбург, разказвайки за своето пътешествие, мексиканският полубог Вотан описва подземен път, който преминавал под земята и свършвал в основата на небесата; и добавя, че този проход е бил Змийско Леговище, „un agujero colubra“ и че бил допуснат там, защото самият той е бил „Син на Змия“ или „Змей“.1 1 „Die Phoinizier“, 70. Действително, това е много показателно, тъй като неговото описание на „Леговището на Змея“ е именно описанието на гореспоменатата древна египетска пещера на подземното светилище. Освен това Йерофантите на Египет, както и на Вавилон, обикновено наричали себе си по време на Мистериите „Синове на Змийския Бог“ или „Синове на Дракона“. Моверс казва, че „Асирийският жрец винаги е носел името на своя Бог“. Друидите на келто-британските местности също наричали себе си Змейове. „Аз съм Змей, аз съм Друид“ – възкликвали те. Египетският Карнак е брат-близнак на Бретонския Карнак, като при това вторият означава Планина на Змея. Драконтия някога е покривала повърхността на земното кълбо и тези храмове били посветени на Дракона, само защото той бил символ на Слънцето, което на свой ред е било символ на Висшия Бог – финикийския Елон или Елион.1 Освен прозвището Змейове, те носели и името „Строители“ или „Архитекти“, тъй като необятното величие на размерите на техните храмове и монументи било такова, че даже и сега, превърнати в прах, пясъчните останки от тези творения „поразяват математичните изчисления на съвременните ни инженери“, както твърди Талиезин.2 Дьо Бурбург намеква, че старейшините с име Вотан, Кетцалкоатл или Змийското Божество на Мексико, са потомци на Хама и Ханана. „Аз съм Хивим“, казват те. „Бидейки Хивим, аз принадлежа към великия род на Дракона (Змея). Аз съм Змей, тъй като съм Хивим.“3 1 Вж. Санхуниатон у Евсевий, „Pr. Ev.“, 36; Книга Битие, XVI. 2 „Дружество на aнтикварите в Лондон“, XXV, 220. 3 „Cartas“, 51; вж. „Разбулената Изида“, 1, 553, et seq. |
