|
Това е символично представяне на великата борба между Божествената Мъдрост, Nous, и нейното Земно Отражение, Психея, или между Духа и Душата, на Небето и на Земята. На Небето – защото божествената Монада доброволно го напуснала, за да се спусне, заради въплътяването, на низш план, да преобрази животното от прахта в безсмъртен Бог. Тъй като, както ни казва Елифас Леви: „Ангелите се стремят да станат Хора, понеже съвършеният Човек, Богочовекът, е no-висок даже и от Ангелите.“ На Земята – тъй като веднага щом Духът се спуснал, той бил хванат в примката на Материята. Странно е да се каже, но Окултното Учение поставя тези роли в обратен ред, а именно, антропоморфният Архангел на християните и Богоподобният човек на индусите, които в дадения случай представляват материята; драконът или Змеят е Духът. Окултният символизъм дава ключа към тази тайна, теологичният символизъм още повече я скрива. Тъй като първият обяснява много изречения в Библията и даже в Новия Завет, оставали досега неразбираеми, докато вторият, поради неговите догми за Сатаната и въстанието му, е принизил характера и природата на своя, уж безпределен, абсолютен и съвършен Бог, и е създал най-голямото зло и проклятие на Земята – вяра в личния Дявол. Тази тайна сега е частично разкрита. Ключът към нейното метафизично тълкуване сега е възстановен, докато ключът към теологичното обяснение показва Боговете и Архангелите като символи на догматичните религии, основани на мъртвата буква, и като въстанали против чистите истини на Духа, разголени и неукрасени от измислици. В „Разбулената Изида“ бяха разхвърляни многобройни намеци в тази посока и в томовете може да се намерят разпилени още много позовавания на тази тайна. Да обясним въпроса веднъж завинаги; този, когото цялото свещеничество на всички догматични религии, предимно християнските, сочи като Сатана, враг на Бога, в действителност е висш божествен Дух – Окултната Мъдрост на Земята, – която мъдрост естествено е антагонистична на всяка земна и преходна илюзия, включително и на догматичните или църковните религии. По този начин, латинската църква, нетърпяща, пълна с лицемерие и жестокост към всички, които не избират участта да станат нейни роби, църквата, наричаща себе си „годеница“ на Христос и в същото време наместничка на Петър, справедливо заслужаващ порицанието на Учителя – „Махни се от мен, Сатана“; както и протестантската църква, която нарича себе си християнска, а парадоксално заменя Новия Завет с древния закон на Мойсей, открито отхвърлен от Христос – и двете Църкви се борят против божествената Истина, като отхвърлят и клеветят Дракона на Езотеричната и Божествената Мъдрост. Когато те изричат анатема против гностичния Слънчев Кнут, Agathodaemon Christos, или Теософския Змей на Вечността, или даже против Змея на Книгата Битие, те са движени от същия дух на тъмен фанатизъм, който е подбуждал фарисеите, проклели Исус със следните думи: „Нима не говорим справедливо, когато казваме, че ти си обладан от дявола?“ Прочетете описанието на Индра (Ваю) в Риг-Веда, най-окултният труд на арийците, а после го сравнете с това, което е , казано в Пураните – екзотерично представяне на същото и умишлено скриване на изложението на истинската религия на Мъдростта. В Риг-Веда Индра е най-велик и висш сред Боговете и това, че той пие напитка от Сома, сочи алегорично неговото високо духовно естество. В Пураните Индра става развратник и истински пияница, опиващ се със сока на Сома, в обикновен земен смисъл. Той е победител на всички „врагове на Бога“, Даити, Наги (Змейове), Асури, на всички Богове-Змейове и на самия Вритра, Космическия Змей. Индра е Св. Михаил на индуския Пантеон – глава на войнстващото Множество. Обръщайки се към Библията, ние намираме Сатаната като един от „синовете Божии“,1 станал в екзотеричното тълкуване Дявол и Дракон, в неговия адски, злобен смисъл. Но в Кабала2 Самаел, който е Сатана, е показан като тъждествен на Св. Михаил, Поразяващия Дракон. По какъв начин е станало това, когато е казано, че Тцелем (Изображението) отразява еднакво както Михаил, така и Самаел, които са единни? И двамата, както учат, излизат от Руах (Духа), Нешама (Душата) и Нефеш (Живота). 1 Книга на Йов, 1–6. 2 Книга на халдейците – Книга на Числата. В халдейската Книга на Числата Самаел е скритата (Окултна) Мъдрост, а Михаил висшата земна Мъдрост; и двамата излизат от един Източник, но се разминават след излизането им от Световната Душа, която на Земята става Махат, разумно разбиране, или Манас, местонахождение на интелекта. Те се разминават, защото (Михаил) получава въздействие от Нешама, докато другият (Самаел) остава извън въздействие. Това положение било изопачено от духа на църковния догматизъм, който ненавиждайки независимия дух, неподдаващ се на влиянието на външната форма, следователно на догмата, от Самаел, Сатана – от най-мъдрия и висок Дух – направил Дявол, Противник както на своя антропоморфизиран Бог, така и на чувствения физически човек! |
