За реклама Как да поръчате? | Моят профил | Количка за пазаруване | Поръчка   
Петър Дънов, Петър Димков, Елена Блаватска - купете онлайн от езотерична книжарница Астрала
Електронните книги се доставят във формати EPUB, MOBI (KINDLE) и PDF
Валути
Количка
Напред
Количката е празна
Търсене
 

Въведете дума за търсене.
Разширено търсене


Други книги със свободен достъп
Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част първа, част 172

Книга със свободен достъп за четене от онлайн книжарница "Астрала"

  

Както пише твърде невярващият г-н Буланже: „Ако се вслушаме в преданията, преди царствата на Царете те поставят царствата на Герои и Полу-богове; а още по-рано – вълшебното царстване на Боговете на всички легенди за Златния Век... Може да се учудим, че такива интересни летописи са били отхвърлени от почти всички историци. Но въпреки това, идеите в тези документи някога били световно приети и са се почитали от всички народности; не са малко тези, които ги почитат и до днес и ги поставят в основата на своя всекидневен живот. Изглежда, че подобни съображения искат по-малко прибързано обсъждане... Древните хора, оставили ни тези предания, които ние вече не приемаме, тъй като не ги разбираме, е трябвало да имат основания да вярват в тях, основания, предоставени им от тяхната по-голяма близост до първите епохи, което ни липсва поради времето, отделящо ни от тях... В четвъртата книга на своите „Закони“ Платон казва, че дълго преди построяването на първите градове, Сатурн установил на Земята известна форма на управление, при която човекът е бил много щастлив. Тъй като тук той намеква за Златния Век или за царството на Боговете, толкова прославяно във всички древни легенди..., нека разгледаме представите, които той е имал за тази щастлива епоха и каква е била причината, която го е накарала да вкара този мит в трактата за политиката. Според Платон, за да си създадем ясна и точна представа за царското достойнство, неговото начало и мощ, трябва да се върнем към първите принципи на историята и преданията. „Великите промени – казва той – станали в древните времена на небето и на земята и сегашното положение на нещата е един от резултатите (Карма). Нашите предания ни разказват за много чудеса, промени, произлезли от завъртането на Слънцето, в царството на Сатурн и в хиляди други неща, запечатани в човешката памет; но никога не се е чувало нищо за злото, произвело тези превратности, както и за злото, което непосредствено ги последвало. Обаче... това Зло е принцип, който трябва да се изследва, за да сме в състояние да разсъждаваме за царското достойнство и началото на мощта.“1

1 Буланже, „Царство на Боговете“, Увод; вж. Дьо Мирвил, op. cit., ibid., стр. 32–33.

Изглежда, че Платон вижда това Зло в тъждествеността или едносъщността на природата на управниците и управляваните, тъй като – казва той, – дълго преди човекът да започне да строи своите градове в Златния Век, на Земята е съществувало само блаженство, понеже не е имало нужди. Защо? Сатурн не е позволявал на нито един от смъртните да придобие власт над себеподобните си, защото знаел, че човек не може да управлява човека без, в края на краищата, несправедливостта да потопи целия свят, следствие на човешките капризи и тщеславие. За да изпълни това, Бог използвал същите начини, които и ние – по отношение на нашите стада. Ние не поставяме бика или овена начело на биковете или овните, а им даваме водач, овчар, т. е. същество, съвършено различно от техния вид и с по-висша природа. Именно така постъпил Сатурн. Той обичал човечеството и поставил начело на него не смъртен цар или управник, а „Духове и Гении (????????) c божествена природа, по-съвършена от природата на човека.“

По такъв начин именно Бог (Логос, Синтез на Войнството), оглавяващ така Гениите, станал първият Пастир и Водач на хората.1 Когато Светът престанал да се управлява по този начин и Боговете се оттеглили, страшни зверове изяли част от човечеството. „Предоставени на своите собствени сили и оръжие, сред тях по-късно се появили Изобретатели и открили огъня, пшеницата и виното; и признателността на народа ги обожествила.“2

И човечеството е било право, тъй като огънят, добиван чрез триене, бил първата тайна на природата, първо и главно свойство на материята, което било разкрито на човека.

Както гласят Коментарите:

„Плодовете и едносемеделните растения, неизвестни преди това на Земята, били донесени от „Властелините на Мъдростта“ от друга Лока (сфера), за да бъдат използвани от тези, които те управлявали.“

Сега:

„Най-ранните изобретения (?) на човечеството са най-вълшебните сред създадените от расата... Първата употреба на огъня и откриването на начина, по който той може да се запалва; опитомяването на животни; и най-вече, процесите, чрез които различните едносемеделни растения били отначало отгледани и развити от някои диви треви (?) – всички тези открития не могат да бъдат сравнени по своята изобретателност и значение с никакви следващи. Всички те са неизвестни на историята, всички те се губят в светлината на блестящата зора.“3

1 Тайната Доктрина пояснява и излага това, което казва Платон, тъй като тя учи, че онези „Изобретатели“ били Богове и Полу-богове (Дева и Риши); те се въплътили в хора – едни по своя воля, други – подбуждани от Кармата.

2 Предните параграфи са събирани: от Платон, „Закони“, I, IV, „Критон“ и „Политика“; Дьо Мирвил, пак там, стр. 33–34.

3 Argyle, „Unity of Nature“.

Това ще бъде отричано и подложено на съмнение от нашето гордо поколение. Но ако започнат да твърдят, че няма едносемеделни растения и плодове, неизвестни на Земята, ние можем да напомним на читателя, че не е намерена пшеница в диво състояние; тя не е продукт на Земята. Всички други едносемеделни растения били проследени до техните първобитни форми в различни семейства на дивите треви, но независимо от всички усилия на ботаниците, не им се е удало да открият първоначалния вид на пшеницата. Във връзка с това разбираме защо толкова свещена е била смятана тази хлебна трева сред египетските жреци; пшеница поставяли даже около мумиите и след хиляди години нейните зърна били намирани в техните ковчези. Спомнете си как слугите на Хор събират пшеница по полята на Анру, висока седем лакътя.1

Египетската Изида казва:

„Аз съм царица на тези местности. Аз бях първата, открила на смъртните тайната на пшеницата и на ръжта. Аз съм тази, която се издига в съзвездието на Кучето... Радвай се, о, Египет, ти, който си бил кърмачка!“2

Сириус се наричал Звезда на Кучето. Това е била Звездата на Меркурий или Буддха,наричан Велик Наставник на Човечеството.

Китайският И-цзин приписва началото на земеделието на „наставленията, дадени на човечеството от небесните Гении.“

„Мъка, мъка за хората, които нищо не знаят, нищо не забелязват, те няма да видят нищо. Всички те са слепи,3 защото остават в неведение, доколко е пълен светът с различни и невидими създания, тълпящи се даже и в най-свещените места.“1

1 Книга на Мъртвите, XCIX, 4. Насочваме читателя към Станса VII, Стих 1 (I, 240), където този стих е обяснен и в друго негово значение, а също така към Книга на Мъртвите, CIX, 4 и 5. Това е пряк намек за езотеричното подразделяне на принципите на човека, символизирани чрез пшеницата. Тази легенда е записана в третия Раздел на Папируса (Книга на Мъртвите, CX) и твърди: Това е област на Манес (невъплътените хора), висока седем лакти (т.е. на тези, които току-що са преминали и както се предполага, все още остават седмични с всички свои „принципи“, даже и тялото им е представено астрално в Кама-Лока, или Хадес, преди тяхното разделянe), има и пшеница, три лакътя широка, за мумиите в състояние на съвършенство (т. е. за тези, които вече са се разделили, чиито три висши принципа се намират вече в Девачан), на които е разрешено да я съберат. Тази област (Девачан) се нарича „страна на възраждането на Боговете“ и е показана като населена от Шу, Тефнут и Себ. „Областта за Манес, с височина седем лакътя“ – за все още несъвършените Мумии – и област за тези, „в състояние на съвършенство“, които „жънат пшеница с височина три лакътя“ – всичко това е напълно ясно в своето значение. Египтяните са имали същата езотерична философия, която сега се преподава от Предхималайските Адепти, при чиито погребения над тях се поставя пшеница и царевица.

2 1, XIV. Някои египтолози напълно погрешно са се опитвали да отъждествяват Озирис и Менес. Бунзен дава на Менес древност от 5867 години пр. Хр. и поради това е порицаван от християните. Но „Изида-Озирис“ царствали в Египет преди времето, когато е бил начертан Зодиакът върху тавана на Дендерския храм, т. е. преди повече от 75 000 години!

3 В текста е „запушени“ или „завинтени“.

1 Зохар, част I, колонка 177; Дьо Мирвил, пак там, стр. 88.


  

Тайната доктрина Том 2 АНТРОПОГЕНЕЗИС - част първа, част 172

Иди на част:1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184 185 186 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 199 200 201 202 203 204 205 206

Направи своя избор
Напред