|
Само подобна представа може да доведе човека до правилен извод за своя произход и генезиса на всичко съществуващо във Вселената – Небесно и Земно, между които той е живо звено. Без такова психологично звено и осъзнаването на неговата наличност е невъзможен прогресът на нито една наука; и областта на знанието ще се ограничава само с анализа на физическата материя. Окултистите вярват в „духове“, тъй като те чувстват – a някои и виждат – себе си, заобиколени от тях от всички страни.1 Материалистите не вярват. Те живеят на тази земя, подобно на някои твари в света на насекомите и даже на рибите, които са заобиколени от милиардите същества на техния собствен вид, без да ги виждат и даже без да ги чувстват.2 1 Като общо правило, сега, когато самата природа на вътрешния човек е станала толкова сляпа, колкото и неговата физическа природа, човекът живее на тази планета подобно на Amphioxus-a в океана. Видим за милиони различни риби и твари, видът Amphioxus не ги вижда, понеже няма нито мозък, нито други усещания, които притежават останалите видове. Кой знае дали тези branchiostoma, по теорията на Дарвин, не са преките предци на нашите материалисти? 2 Окултистите ги обвиняват в почитане на Богове или Демони! Ние отричаме това. Сред безбройните множества духове – същности, които са били или ще бъдат хора – съществуват някои, които са неизмеримо по-високо от човешката раса, по-високи и по-свети от най-светия и по-мъдри от всеки смъртен на земята, без изключение. Но има и такива, които не са по-добри от нас, както и други, които са по-ниско и са много по-лоши и от най-низшия дивак. Именно последните най-лесно контактуват с нашата Земя, именно те ни виждат и чувстват, както и ясновидците виждат и чувстват тях. Тясната близост на нашите и техните обиталища и планове на познание, за съжаление благоприятстват такива контакти, тъй като те винаги са готови да се намесят в нашите работи, за мъка и разрушение. Ако ни попитат, защо не ги вижда никой друг, а само чувствителните и истеричните личности, нервните и психопатичните – и понякога говорят с тях, „духовете“ – ще отговорим с няколко други въпроса. Ние ще попитаме: знаете ли произхода на халюцинациите и можете ли да определите техния психически процес? Как може да кажете, че всички подобни видения са породени просто от физически халюцинации? Какво ви кара да сте така уверени, че умствените и нервните заболявания, които хвърляйки покривало върху нашите (така наречени) нормални чувства, в същото време не разкриват области, неизвестни за здравия човек, и не разтварят широко вратите, обикновено затворени за нашите научни познания (?); или че по силата на това, психодуховната способност няма да замести загубата или временната атрофия на чисто физическото чувство? Именно заболяването, или излишъкът от нервен флуид, произвежда медиумството и виденията – халюцинации, както ги наричате вие. Но какво знае науката даже и за медиумството? Наистина, ако съвременните Шарко обръщаха повече внимание на бълнуванията на своите пациенти от психическа гледна точка, науката – специално физиологията – само би спечелила и истината сега щеше да притежава повече факти в своя запас от знания. Платон е първият мъдрец сред класическите автори, който говори подробно за Божествените Династии. Той ги поставя на обширен Материк, наричан от него Атлантида. Също така и Баии не е бил първият, нито последният, вярващ в това. Той бил изпреварен в своята теория от отец Кирхер, учен-йезуит, който в своя труд „Њdipus Жgyptiacus“ пише: „Признавам, че дълго време съм разглеждал всички тези (Династиите и Атлантида) като прости басни (meras nugas) до деня, когато, по-добре запознавайки се с източните езици, аз стигнах до убеждението, че в края на краищата всички тези легенди трябва да са развитие на великата истина.“1 Теопомп в своя „Meropis“, както доказва това Дьо Ружмонт, поставя в устата на жреците на Фригия и Мала Азия същите думи, които били произнесени от жреците на Саис, когато открили на Солон историята и съдбата на Атлантида. Според описанието на Теопомп, Атлантида е представлявала Материк с неопределени размери, съдържащ две страни, населени с две раси – войнствена раса и набожна раса, склонна към съзерцание,2 които Теопомп символизира с два града.3 Градът на „Благочестието“ постоянно се посещавал от Боговете; „Войнственият“ град бил населен с различни същества, неуязвими за желязо, които можели да бъдат смъртно ранени само чрез камък или дърво.4 Дьо Ружмонт смята това за обикновена измислица на Теопомп и даже вижда измама (supercherie) в твърденията на жреците на Саис. Това демонолозите обявили за антилогично. Според ироничните думи на Дьо Мирвил: 1 I, 70; Дьо Мирвил, пак там, стр. 26. 2 Те били ранните арийци и по-голямата част от четвъртата коренна раса – първите, благочестиви и склонни към съзерцание (йогийско), вторите (мнозинството) били войнствена раса на вещари, която бърже се израждала поради своите необуздани страсти. 3 Северните и Южните подразделения на Лемуро-Атлантида. Хиперборейските и Екваториалните земи на двата Материка. 4 „Peuple Primitif“, Дьо Ружмонт, III, 157; Дьо Мирвил, пак там, стр. 29. Това има окултно значение и се отнася до свойството на желязото, което се привлича от някои магнитни елементи и се отблъсква от други; чрез окултен процес подобни елементи могат да бъдат направени така непроницаеми, както водата за удара. „Измама, основана на поверие, което е било проява на вяра през цялата древност; предположение, което обаче е дало своето име на цяла планинска верига (Атлас) и определило с най-голяма точност топографската местност (поставяйки тази земя на близко разстояние от Кадикс и от пролива Калпа), предположение, което 2000 години преди Христофор Колумб пророчески обявило съществуването на велика трансокеанска земя, разположена зад границите на тази Атлантида и която „може да се достигне през островите не на Благословените Духове, а през островите на Добрите Духове ?????????? (нашите острови на Щастието) – подобно предположение, действително, не може да е нещо друго, освен универсална химера!“1 „Химера“ или действителност, но е несъмнено едно, че жреците на целия свят са черпили това знание от един и същи източник – от универсалното предание за третия велик Материк, загинал преди 850 000 години,2 Материк, населен с две различни раси, различни физически и особено морално, като при това и двете били дълбоко запознати с първоначалната мъдрост и тайните на Природата и били взаимно антагонистични в своята борба, по време на процеса на развитие на тяхната двойнствена еволюция. Тъй като откъде са дори китайските учения на тази тема, ако това е било само „измислица“? Нима те не са записали съществуването в далечната епоха на Свещения Остров зад границите на Слънцето, Tcheou, зад което се намирали страните на Безсмъртните Хора?3 Нима те не вярват и до днес, че оцелелите от тези Безсмъртни Хора – спасили се, когато Свещеният Остров станал черен от греха и загинал – намерили пристанище във великата пустиня Гоби, където пребивават и до днес, невидими за всички и защитени от достъп до тях от цели Войнства Духове? 1 Ibid., loc. cit. 2 Първият Материк или Остров, ако това се предпочита. „Шапката на Северния Полюс“ никога не е загивала; тя няма да загине и до края на седемте раси. 3 Вж. Дьо Ружмонт, пак там. |
