|
Съвременните историци – главно френските академици, като Ренан – употребили повече усилия, за да скрият истината чрез премълчаване на древните анали на Божествените Царе, отколкото това е съвместимо със строгата честност. Но Ренан не е бил по-антагонистичен при признаването на този неприятен за него факт, отколкото е Ератостен (260 г. пр. Хр.) и въпреки това вторият е бил принуден да признае тази истина. Затова 2000 години по-късно великият астроном е подложен на голямо презрение от страна на своите колеги. За тях Манетон става „суеверен жрец, роден и възпитан в средата на други лъжливи свещенослужители на Хелиополиса“. Както справедливо отбелязва демонологът Дьо Мирвил: „Всички тези историци и свещенослужители, толкова истинни, когато повтарят историята на човешките царе и хора, внезапно стават извънредно подозрителни, когато стигнат до своите богове.“ Но съществува синхронична таблица на Абидос, която, благодарение на гения на Шамполион, е оправдала сега вярата на жреците на Египет (особено Манетон) и на Птоломей в Туринския папирус, най-забележителният от всички. По думите на египтолога Дьо Руже: „Поразен от учудване, Шамполион се убедил, че той е имал пред очите си това, което е останало от списъка на Династиите, обхващащ митичните, най-отдалечените времена, т.е. Царствата на Боговете и Героите... От първите думи на този любопитен папирус ние сме принудени да стигнем до убеждението, че даже и в такава дълбока древност, като епохата на Рамзес, митичните и героичните предания били точно такива, каквито ни ги е предал Манетон; в тях ние виждаме да действат, в качеството си на Царе на Египет, Боговете Себ, Озирис, Cem, Хор, Тот-Хермес и Богинята Ма, като при това на царстването на всеки от тях е отделен дълъг период от векове.“1 1 „Annales de Philosophie Chrйtienne“, XXXII, 442; вж. Дьо Мирвил, „Пневматология“, III, 18. Освен факта, че били изопачени от Евсевий с нечиста цел, тези синхронични таблици никога не са пристъпвали зад границите на времето на Манетон. Хронологията на Божествените царе и Династии, подобно на хронологията на възрастта на човечеството, винаги се е намирала в ръцете на жреците и се е пазела в тайна от невежите маси. Така, въпреки че Африка като материк се е появила по-рано от Европа, тя се е издигнала след Лемурия и даже ранната Атлантида. Цялата област, заемана сега от Египет и пустините, била някога покрита от море. Това станало известно, първо – благодарение на Херодот, Страбон, Плиний и други, и второ – благодарение на геологията. Абисиния е била някога остров, а Делта е била първата страна, заета от пионерите-емигранти, които пристигнали със своите Богове от североизток. Кога е било това? Историята не дава отговор на този въпрос. За щастие ние разполагаме с Дендерския Зодиак, планисферата на тавана на един от най-древните египетски храмове, където е запечатан въпросният факт. Този Зодиак, с неговите тайнствени три Деви между съзвездията Лъв и Везни, намерил своя Едип, за да разгадае знаците му и да оправдае правдивостта на онези жреци, които предали на Херодот, че посветените учели: (а) полюсите на Земята и Еклиптиката по-рано са съвпадали и (b) даже от самото начало на първите техни изображения на Зодиака полюсите вече три пъти са се намирали в плоскостта на Еклиптиката. Ваillу (Баии) не е можел да намери думи, за да изрази учудването си при такава тъждественост във всички подобни предания за Божествените Раси и възкликва: „Накрая, какво означават всички тези царствания на индуските Деви и (персийските) Пери; или царстванията, за които разказват китайските легенди, тези Тян-хуан или Царе на Небето, съвършено различни от Ди-хуан, или Царе на Земята, и Жен-хуан, Царе-хора – различия, които се намират в пълно съответствие с установените от гърците и египтяните при преброяването на своите Династии на Богове, Полу-богове и смъртни.“1 Както казва Панодор: „Така, в течение на тези хилядолетия (преди Потопа) продължавало царството на Седемте Богове, които управляват света. Именно през този период благодетелите на човечеството се спуснали на Земята и учели хората да изчисляват хода на слънцето и луната по дванайсетте знака на Еклиптиката.“2 1 „История на древната астрономия“; вж. Дьо Мирвил, op. cit., ibid., стр. 15. 2 Дьо Мирвил, пак там, стр. 41. 3 Пак там, стр. 16–17. Около петстотин години преди нашата ера жреците на Египет показали на Херодот статуите на техните човешки Царе и Понтити-Пиромис – Архи-пророците или Маха-Коганите на храмовете, родени един от друг без участието на жена, – които царствали преди Менес, техният първоначален човешки цар. Тези статуи – казва той – били огромни колоси от дърво, на брой триста четирийсет и пет, всеки от които имал свое име, история и анали. Те също така уверявали Херодот – стига най-правдивият от историците, „бащата на историята“, да не бъде днес обвинен в измисляне на басни именно по този повод, – че никога и нито един историк няма да може да разбере, нито да напише историята на свръхчовешките Царе, ако не изучи и не изследва историята на трите Династии, предшествали човешката – именно Династиите на Боговете, Полубоговете и Героите или Великаните.3 Тези „Три“ Династии са трите раси. Превеждайки на езика на Езотеричната Доктрина, тези три Династии ще се окажат също така Династии на Девите, Кимпу-руша и Данавите и Даитите – казано по друг начин, Богове, Небесни Духове и Великани или Титани. „Щастливи са тези, които се раждат даже от състояние на Богове, като хора в Бхарата-Варша!“ – възкликват самите въплътени Богове по времето на третата коренна раса. Бхарата обикновено означава Индия, но в дадения случай тя символизира избраната Страна на онова време, считана за най-добрата сред подразделенията на Джабму-Двипа, тъй като тя е била страна предимно на девствени (духовни) дейности, страна на Посвещението и Божественото Знание.1 Кой няма да признае, че Кройцер е притежавал голяма мощ на интуицията, щом, почти незапознат с индуските, арийските философии, твърде малко известни в негово време, е писал: „Ние, съвременните европейци, се учудваме, когато слушаме разговори за Духове на Слънцето и Луната и т.н. Но ние повтаряме, че природният здрав смисъл в честните разсъждения на древните народи, съвършено чужди на нашите напълно материалистични представи за механиката и физическата наука... не са можели да виждат в звездите и планетите само маса от светлина или непрозрачни тела, кръгово движещи се в небесното пространство и само в съответствие със законите на привличането и отблъскването; те виждали в тях живи тела, одушевени от духове, и виждали тези духове във всички царства на природата... Тази доктрина за духовете, така последователна и свързана с природата, от която е произлязла, съставя величествена и единствена представа, в която аспектите – физически, морален и политически – са се преплитали помежду си.“2 1 Във Вишну Пурана, при внимателно четене, могат да се намерят много потвърждения на същото (Книга II, гл. III, IV et seq.). Царствата на Боговете, низшите Богове и хората, всички те са изброени в описанията на седемте острова, седемте морета, седемте планини и т. н., управлявани от Царе. Твърди се, че всеки Цар има седем синове, намек за седемте суб-раси. Достатъчен е един пример. „Царят Куша Двипа е имал седем синове..., с чиито имена били наречени седем области, или Варша, на този остров... Там живеят хора, заедно с Даитите и Данавите, както и с Духовете на Небесата (Гандарвите, Якша, Кимпуруша и т. н.) и с Боговете“ (Превод Уилсън, II, 195). Съществува само едно изключение, а именно случаят с Цар Прияврата, синът на първия Ману Сваямбхува – който имал десет сина. Но трима от тях – Медха, Агнибаху и Путра (пак там, II, 101) – станали аскети и се отказали от своите дялове. Така Прияврата отново разделил Земята на седем материка. 2 „Egypte“, стр. 450–455; Дьо Мирвил, пак там, 41–42. |
