|
НАШИТЕ БОЖЕСТВЕНИ НАСТАВНИЦИ Така Атлантида и Флегийският остров не са единствените факти, останали от Потопа. Китай също има своите предания и сказания за острова или материка, наричан Ma-li-ga-si-ma, но който Кемтер и Фабер, поради собствени тайнствени фонетични причини, пишат „Maurigasima“. B своя труд „Япония“ Кемтер представя следното предание: вследствие на беззаконието на своите великани, Островът се спуска на дъното на океана и царят Пеиру-ун, китайският Ной, единствен се спасява със своето семейство, благодарение на предупреждението на Боговете чрез два идола. Именно този благочестив цар и неговите потомци населили Китай. Китайските предания разказват за Божествените Династии на Царе така често, както и преданията на всички останали народи.1 1 Приложение (Appendix), стр. 13; извадките са приведени от Фабер в „Кабири“, стр. 289–291. В същото време не съществува нито един древен фрагмент, който да не сочи вярването в многообразната и даже многородова еволюция на човешките същества – духовна, психическа, разумна и физическа – именно както е описано в настоящия труд. Сега ще разгледаме някои от тези твърдения. Нашите раси – всички те свидетелстват за същото – произлезли от Божествените Раси, както и да бъдат наричани последните. Дали става дума за индуските Риши или Питри, за китайските Чин-нан и Чжан-ги, техният „Божествен Човек“ и Полу-Боговете, за Дингир и Мул-лил на акадийците – Творящият Бог, и „Боговете на Царството на Сенките“, за египетските Изида-Озирис и Тот, за еврейските Елохими или за Манко-Капак и неговото перуанско потомство – сказанието навсякъде остава неизменно. Всяка народност има седем или десет Риши-Ману и Праджапати; седем и десет Ки-и; или десет и седем Амешаспенти2 (езоте-рически шест); десет и седем халдейски Анедоти; десет и седем Сефироти и т. н. Всички те произлезли от първоначалните Дхиан-Когани на Езотеричната Доктрина, или от „Строителите“, споменати в Стансите на първи том. От Ману, Тот на Хермес, Оани на Дагон и Идрис на Енох, до Пандора на Платон, всички те ни говорят за седем Божествени Династии, за седем подразделения на Земята, както в Лемурия, така и в Атлантида; за седем първоначални и двойнствени Богове, които се спускат от своите небесни обители3 и царстват на Земята, учейки човечеството на астрономия, архитектура и всички подобни науки, достигнали до нас. Тези Същества отначало се появяват като Богове и Създатели, след това се вливат в зараждащия се човек, за да се проявят накрая като „Божествени Царе и Управници“. Но този факт бил постепенно забравен. Както сочи Basnage, самите египтяни признавали, че науката започнала да процъфтява в тяхната страна едва от времето на Изида-Озирис, които те продължавали да почитат като богове, „въпреки че се появили като царе в човешка форма“. И той добавя за Божествения Андрогин: 2 Амешаспентите са шестима – ако се изключи Ормазд, техен Глава и Логос. Но в Тайната Доктрина той е седми и Висш, също както и Пта е седмият Кабир сред Кабирите. 3 В Пураните тя е отъждествявана с Швета-Двипа, обител на Вишну или Брама на планината Меру. „Казват, че този цар (Изида-Озирис) построил градове в Египет, спрял наводнението на Нил, изобретил агрикултурата, употребата на лозята, музиката, астрономията и геометрията.“ Когато Абул Феда говори в своята „Historia Anteпslamitica“,1 че „езикът на сабеяните“ е бил установен от Сетх и Идрис (Енох), той подразбира астрономията. В „Melelwa Nahil2 Хермес е наречен ученик на Агатодемона. В друго изложение3 Агатодемон се споменава като „Цар на Египет“. „Celepas Geraldinus“ ни дава няколко любопитни предания за Енох, наричан „Божествен Великан“. В своята „Книга за различните наименования на Нил“ Ахмед Бен Юзуф Елтифас ни съобщава за вярванията сред семитските араби, че Сетх станал по-късно египетския Тифон, Сет е бил един от Седемте Ангели или Патриарси в Библията; след това той станал смъртен и син на Адам, после предал дара на пророчеството и науката астрономия на Иаред, който пък предал това на сина си Енох. Но Енох (Idris), „автор на трийсет книги“, бил „сабеянин по произход“ – т.е. принадлежал към Саба, „Войнството“: „Като установил ритуалите и служенето на примитивен култ, той се отправил на изток, където построил сто и четирийсет града, от които Едес е имал най-малко значение; след това се върнал в Египет, където станал Цар.“4 1 Едв. Флайшер, стр. 16. 2 Манускрипт 47, в „Nic. Cat.“. 3 Манускрипт 785, „Uri’s Cat.“; цитира се полковник Vyse, „Operations at the Pyramids of Gizeh“, II, 364. Вж. „Великата Пирамида“, стр. 94, Станиленд Уек. 4 Дьо Мирвил, „Пневматология“, III, 29. Така той е отъждествен с Хермес. Но са съществували пет Хермеса – или по-точно един, който се появил като Ману и Риши в няколко различни личности. В „Burharn i Kati“ той е споменат като Хормиг, също едно от имената на планетата Меркурий или Будхи; и денят сряда бил посветен на Хермес, както и на Тот. Хермес на източното предание е бил предмет на култа сред Phineatae1 и се говори, че след смъртта на Аргус той избягал в Египет и го цивилизовал под името Тот.2 Но във всеки от тези образи му се приписва пробуждане на науките от латентното състояние в активна мощ, т.е. той е бил първият, преподавал Магията в Египет и Гърция още преди епохата на Велика Гърция и когато гърците не са били даже и елини. Не само Херодот, „бащата на историята“, ни разказва за забележителните династии на Богове, предшествали появата на смъртните, чиито приемници били Полу-боговете, Героите и накрая хората, а и цял ред класически автори поддържат това. Диодор, Ератостен, Платон, Манетон и др. повтарят същото сказание, без да променят дадения ред. Както доказва това Кройцер: „Наистина, от звездните сфери, където обитават боговете на светлината, слиза мъдростта към низшите сфери... В системата на древните жреци (Йерофантите и Адептите) всички неща, без изключение, Боговете, Гениите, Душите (Манес), целият свят съвместно се развива в пространството и продължителността. Пирамидата може да се разглежда като символ на тази величествена йерархия на духовете.“3 1 Станиленд Уек, пак там, стр. 96. 2 Пак там, стр. 97. 3 „Egypte“, IV, 441; Дьо Мирвил , op. cit., III, 41. |
