|
Именно на Кабирите приписват откриването на великия дар на агрикултурата чрез производството на ръж и пшеница. Според преданието това, което извършила живялата в Египет Кабира Изида-Озирис, в Сицилия извършила Церера; всички те принадлежат към една категория. Обстоятелството, че змейовете винаги са били емблема на мъдростта и предпазливостта, е изразено в Кадуцея на Меркурий, който е единен с Тот, Бог на Мъдростта, Хермес и пр. Но само в нечистото въображение на непосветените символисти двете змии, обвиващи се около жезъла, стават фалически символи на Юпитер и други Богове, превърнали се в змейове, за да прелъстят Богините. Змеят винаги е бил символ на Адепта и на неговите безсмъртни сили и божествено знание. В своя психовеликолепен аспект Меркурий, който с Кадуцея си води и насочва душите на мъртвите в Хадес и даже им помага да се възстановят за живот, е обикновена и много прозрачна алегория. Тя посочва двустранната мощ на Тайната Мъдрост: бялата и черната Магия. Тя показва как олицетворената Мъдрост насочва след смъртта и проявява силата да връща към живот това, което е мъртво – тази метафора е много дълбока, ако се замислим над нейния смисъл. Всички народи на древността, с едно изключение, са уважавали този символ; изключението са християните, които решили да забравят „медната змия“ на Мойсей и даже признанието на самия Исус, изпълнено със значението на великата мъдрост и предпазливост на „змея“: „бъдете мъдри като змиите и кротки като гълъби“. Китайците, една от най-древните народности на нашата пета раса, направили от Змея емблема на своите Императори, които по този начин са изродени приемници на „Змейовете“, или на посветените, управлявали ранните раси на петото човечество. Тронът на Императора се нарича „Местопребиваване на Дракона“ и неговите дрехи са с бродирани изображения на дракони. Освен това, афоризмите в най-древните книги на Китай ясно изразяват, че Драконът е човешко, макар и божествено Същество. Говорейки за „Жълтия Дракон“, като за глава на останалите, Дуан-ин-ту казва: 1 Херодот, III, 37. „Неговата Мъдрост и добродетел са неизмерими..., той преминава самотен и не живее в тълпите (той е аскет)... Той странства в диви места зад границите на Небесата. Той идва и си отива, изпълнявайки задачата (Карма); в подходящи времена, ако съществува съвършенство, той се проявява; ако не, той остава (невидим).“ Лю-Лан твърди, че Конфуций е казвал: „Драконът се храни с чистата (вода) (на Мъдростта) и се забавлява в прозрачната (вода) (на Живота).“1 1 Приведено в труда на Гулд „Митологични чудовища“, стр. 399. |
