|
Сабеяните, покланяли се на „Регентите на Седемте Планети“, точно както индусите се покланяли на своите Риши, смятали Сетх и неговия син Хермес (Енох или Енос) за най-висш след Планетарните Богове. Евреите заимствали Сетх (Сит) и Енос от сабеяните и след това ги изопачили (екзотерично); но истината за тях може да бъде намерена в Книгата Битие.1 Сетх е прародител на онези ранни хора на третата раса, в които се въплътили Планетните Ангели; самият той бил Дхиан-Коган и принадлежал към вдъхновяващите Богове, и Енос (Hanoch или Enoch), или Хермес, бил, както е казано, негов син – Енос било събирателно име за всички ранни „Ясновидци“ (Enoпchion). Оттук е произлязъл и култът. Арабският автор Союти казва, че най-ранните писания споменават за Сетх или Сет като за основател на Сабеянството и че пирамидите, изобразяващи планетната система, са се разглеждали като място на гробниците на Сетх и Идрус (Хермес или Енох),2 че там сабеяните са се стичали на поклонение, като пеели молитви седем пъти на ден, обърнати на Север (Планината Меру, Каф, Олимп и т. н.).3 Абд Аллатиф също ни съобщава няколко любопитни неща за сабеяните и техните книги. Същото казва и Един Ахмед Бен-Яхуа, писал 200 години по-късно. И докато последният твърди, че „всяка пирамида била посветена на определена звезда“ (по-точно на Управника на Звездата), Абд Аллатиф ни уверява, че е чел в древните книги на сабеяните, че „едната пирамида е била гробница на Агатодемона, а другата на Хермес.4 „Агатодемонът не е е бил никой друг, освен Сетх, и според някои писатели Хермес е бил негов син“, така твърди Станиленд Уек в своя труд „Великата Пирамида“.5 1 Климент Александрийски признавал астрономическото значение на главите XXV et seq. на Книга Изход. Той казва, че според учението на Мойсей седем Планети помагат за зараждането на земните неща. Два херувима, стоящи от двете страни на Тетраграматона, изобразяват Голямата и Малката Мечка. 2 Vyse, „Operations“ и пр., II, 258. 3 Palgrave, II, 264. 4 Vyse, ibid., II, 342. 5 Стр. 57. По този начин, когато в Самотракия и в древните египетски храмове Кабирите били велики Космически Богове – Седем и Четирийсет и девет Свещени Огъня – в гръцките храмове техният култ станал, в повечето случаи, фалически и поради това непристоен в очите на профаните. В последния случай те били трима и четирима, или седем – мъжки и женски принцип – египетският кръст (crux ansata). Това деление показва защо някои класически автори са твърдели, че те са били само трима, докато други са ги определяли като четирима. Те били Axieros, (в неговия женски аспект Деметра); Axiokersa (Персефона) ;1 Axiokersos (Плутон или Хадес); и Кадмос или Касмилос (Хермес, но не ифифалическият, споменаван от Херодот) ,2 а „принадлежащият към свещената легенда“; обяснението на това се давало само по време на Самотракийските Мистерии. Това отъждествяване, което, по мнението на Схолиаст, писал за Аполон Родоски,3 станало поради невниманието на Мнасей, в действителност въобще не е отьждествяване, тъй като само имената не могат много да разкрият.4 С тяхното си право други твърдели, че съществуват само двама Кабири. Езотерично тези Кабири били двамата Диоскура – Кастор и Полукс, а екзотерично – Юпитер и Вакх. Двамата олицетворявали земните полюси геодезично; земния полюс и небесния, астрономично; а също така физическия и духовния човек. Сказанието за Семела и Юпитер и раждането на Вакх, Bimater (с две майки), с всички обстоятелства, отнасящи се към това, трябва да се прочете езотерично, за да се разбере алегорията. Ролите, които според много изложения са играли при това събитие Огънят, Водата и Земята и т. н., ще покажат как „Бащата на Боговете“ и „веселият Бог на Виното“ са олицетворявали и двата земни полюса. Телуричните, металоидните, магнетичните, електрическите и огнените елементи, всички те са многобройни намеци и указания за космическия и астрономичния характер на дилувиалната трагедия. В астрономията полюсите действително са „небесно измерение“; и такива са, както ще бъде показано, Кабирите-Диоскури, също и Кабирите-Титани, на които Диодор приписва „изобретяването на Огъня“1 и изкуството да се обработва желязото. Освен това, Павзаний2 доказва, че първоначалното кабирично божество е бил Прометей. 1 Теорията на Маккей, адепт-самодеец от Норвич, в неговата „Митологична Астрономия“ е любопитна – но може би не е и много далеч от истината. Той казва, че Кабирите, наричани Axieros или Axiokersa, (а) получили своите имена от kab или cab, което означава „мярка“, и от „urim“ или „Небеса“ – и по този начин Кабирим е „измерение на небесата“; и (b) че техните отличителни имена означават принцип на зараждането и се отнасят и към двата пола. Тъй като „думата sex означавала в началото ax, което... в наше време се е превърнало в sex (и той отпраща читателя към „Encyclopaedia Londiniensis“, към думата „aspiration“). Сега, ако в думата Axieros произнесем слабо „x“, то ще стане Sax или Sexieros; а на другия полюс ще бъде Sexiokersa. По този начин двата полюса ще станат пораждащи други сили в Природата, те ще бъдат Родители на други сили и поради това – най-могъщи Богове“ (Op. cit., стр. 39). 2 II, 51. 3 I, 9–17. 4 Дешарм, „Митология на Антична Гърция“, стр. 270. 1 Думата guebra произлиза от Кабири (Gabiri) и чрез нея се подразбират древните персийски огне-поклонници или Парсите. Кабирите станали Габири, което после останало като прозвище на зороастрианите в Персия. (Вж. Hyde, „De Religione Persarum“, стр. 29.) 2 I, IX, 721. Но фактът, че астрономически Титаните-Кабирими били също така Производители и Регулатори на Сезоните на Годината, а космически – велики Вулканични Енергии – Богове, управляващи всички метали и земни дела, не им пречи в своите първоначални божествени образи да бъдат благодетелни Същества, които, символизирани в Прометей, донесли светлината на света и дарили човечеството с интелект и разум. Във всяка Теология – специално в индуската – те са предимно Свещени, Божествени Огньове, Три, Седем или Четирийсет и девет, според изискванията на алегорията. Самите им имена доказват това, тъй като в Индия те са по същество Агни-Путра, или Синове на Огъня, а в Гърция и други страни са Гении на Огъня под многобройни имена. Уелкър, Мори и накрая Дешарм показват, че името Kabeiros означава „мощен, благодарение на Огъня“, от гръцката дума ????, „да гориш“. Семитската дума кабири съдържа идеята за „могъщ, всесилен и велик“, отговарящо на гръцкото ????????????????; но последното е по-късно определение. Тези Богове са били почитани по целия свят и тяхното начало се губи в нощта на времената. Въпреки това, където и да ги призовават, независимо дали във Фригия, Финикия, Троада, Тракия, Египет, Лемнос или Сицилия, техният култ винаги е бил свързан с Огъня, храмовете им винаги са се строили в най-вулканичните местности и в екзотеричния култ те принадлежали към Хтоничните Божества; и поради това християнството ги превърнало в Адски Богове. Те наистина са „велики, благодетелни и могъщи Богове“, както ги нарича Касий Хермонт.3 В Тива на Кабиримите – Хop и Деметра – било посветено светилище,4 а в Мемфис на Кабирите принадлежал толкова свещен храм, че никой, освен жреците, не бил допускан в неговите съкровени граници.1 Но ние не трябва да забравяме факта, че Кабирим е било събирателно име; че Кабирите, тези мощни Богове, едновременно и смъртни, принадлежали на мъжкия и женския пол, а също така имали небесни, земни и космически аспекти и в своето по-късно качество на управници на сидерални и земни сили, което е било чисто геологичен феномен (както се разглежда сега), символизиран в лицето на тези управници, те също били от началото на времената Управници на Човечеството, когато се въплътили като Царе на „Божествената Династия“, дали първия импулс на цивилизацията и насочили ума, с който дарили човечеството, към изобретения и усъвършенствания на всички изкуства и науки. По този начин Кабирите, както е казано, се появили като благодетели на хората и като такива живели в течение на векове в паметта на народите. На тези Кабири или Титани е приписано изобретяването на буквите (Дева-нагари или азбуката и езика на Боговете), законите и съдопроизводството, архитектурата, а също различни, така наречени магически способи и лечебното използване на тревите. Хермес, Орфей, Кадмий, Асклепий, всички тези полу-Богове и Герои, на които се приписва разкриването на науката пред хората и в които Бриан, Фабер, епископ Кумберландски и много други християнски автори (твърде фанатични за простата истина) биха искали да накарат бъдещото поколение да вижда само езически копия на единен прообраз, наричан Ной – всички те са събирателни имена. 3 Вж. Macrob., „Sat.“, I, 111 c, стр. 376. 4 Павзаний, IX, 22; 5. |
