|
Когато смъртните станат достатъчно духовни, няма да бъде необходимо старанието да се внедрява в тях правилно разбиране на древната мъдрост. Тогава хората ще знаят, че не е имало нито един световен Реформатор, чието име да е дошло до нашето поколение, който (а) да не е бил непосредствена еманация на Логоса (под каквото и име да го знаем), т.е. да не е въплъщение на естеството на един от „Седмината“, чийто „Божествен Дух“ е седмичен; и (b) който да не се е появявал по-рано, в предишни цикли. Тогава те ще признаят причината, която поражда някои вековни загадки както в историята, така и в хронологията; например причината да не могат да установят истинското време за появата на Зороастьр, когото намираме умножен в дванайсет и четиринайсет личности в Дабистан; индивидуалностите и броят на Ришите и Ману да са така объркани; Кришна и Будда да говорят за себе си като за въплъщения, като при това Кришна се отъждествява в Риши Нараяна, а Гуатама сочи цяла редица свои предишни въплъщения; специално първият, бидейки „най-превисш Брама“, все пак да се нарича Аншаншаватара – само „част от частта“ на Превисшия на Земята; и накрая, Озирис да е Великият Бог и заедно с това „Цар на Земята“, който отново се появява в Тот Хермес; и Исус (на еврейски Йошуа) от Назарет да е разпознат кабалистично в Йошуа, сина на Навин, както и в други личности. Съкровеното Учение обяснява всичко това, като казва, че всеки от тях и много други са се появили първи на Земята като една от Седемте Сили на Логоса, индивидуализирана във вид на Бога или Ангела (Вестоносеца); след това, смесвайки се с Материята, те отново се появили, редувайки се като велики Мъдреци и Наставници, които „поучавали“ петата раса, след като са наставлявали предишните Раси и били управници по времето на Божествените Династии, и накрая пожертвали себе си, за да се раждат отново в различни обстоятелства за благото на Човечеството, в определени критични периоди, дотогава, докато в своите последни въплъщения те наистина не станат само „част от частта“ на Земята, макар фактически – Единен и Висш в Природата. Това е метафизика на Теогонията. Всяка „Мощ“ сред седемте, след като се е индивидуализирала, има за своя грижа един от елементите на творението и го управлява,1 оттук са и многото значения във всеки символ. И символите, ако не са обяснени според езотеричните методи, обикновено водят до безизходна бъркотия. Нуждае ли се западният кабалист, който обикновено е противник на източния окултист, от доказателство? Нека той отвори „История на Магията“2 на Елифас Леви и внимателно да изследва неговия „Велик Кабалистичен Символ“ от Зохар. Там той ще намери изображение на развитието на „преплетените триъгълници“, белия човек на върха, а долу черната жена с главата надолу, като нейните крака минават под протегнатите ръце на мъжката фигура и излизат зад неговите рамене, а китките на ръцете им се съединяват, образувайки ъгъл на всяка страна. В тези символи Елифас Леви вижда Бога и Природата; или Бога, „Светлина“, отразена обратно в Природата и Материята, „Мрака“. Кабалистично и символично той е прав, но само доколкото това се отнася до емблематичната космогония. Но този символ не е бил създаден нито от него, нито от кабалистите. Според преданието и историята, тези две фигури от бял и черен камък са съществували в храмовете на Египет от незапомнени времена – още от времето на Цар Камбиз, който лично ги е виждал. Поради това този символ е трябвало да съществува още преди 2500 години. Това е най-малкото, понеже Камбиз, който е бил син на Великия Кир, е наследил своя баща през 529 година пр. Хр. Тези фигури са били на двама Кабири, изобразяващи противоположните полюси. Херодот1 съобщава на следващите поколения, че когато Камбиз влязъл в Храма на Кабиримите, той дълго се смял, виждайки това, което приел за изправен човек – мъж и жена – стояща пред него на главата си. Но това били полюсите, чиито символ е трябвало да запечата „прехода на първоначалния северен полюс на Земята към южния полюс на Небето“, както е разбрал това Маккей.2 Но те също така изобразявали преместването на полюсите на обратната страна, поради великия наклон на оста, следствие на което всеки път океаните се измествали, полярните страни потъвали и последователно се издигали нови материци в екваториалните области и vice versa. Тези Кабирими били Боговете на „Потопа“. 1 Тези елементи по същество са следните: космически, земни, минерални, животински, водни и накрая човешки – в техните физически, духовни и психически аспекти. 2 Стр. 53. 1 „Thalia“, LXXVII. 2 Който добавя, че египтяните са изобразявали ъглите на полюсите по различен начин. В научния труд на Пери „View of the Levant“ има фигура, изобразяваща южния полюс на Земята в съзвездието Лира, на която полюсите са изобразени като два прави жезъла, завършващи на върха с ястребови криле, за да се отличи северът от юга. „Но символите на полюсите... понякога са представени във вид на змии с ястребови глави, за да се отличи северният край от южния“. (Op. cit., стр. 41.) Това в голяма степен може да ни помогне да намерим ключа към видимата бъркотия сред количеството имена и титли, давани на един и същи Бог и категории Богове. В началото на това столетие Фабер посочил тъждествеността на Корибантите, Куратите, Диоскурите, Анактите, Dii Magni, Idei, Dactyli, Ларите, Пенатите, Манесите,3 Титаните и Алетите – с Кабирите. Ние показваме, че последните са били това, което са били и Ману, Ришите и нашите Дхиан-Когани, въплъщаващи се сред Избраните в третата и четвъртата раса. По този начин, когато в Теогонията Кабирите-Титани били седем Велики Богове, астрономически и космически титаните са се наричали атланти, може би защото, както казва Фабер, не били свързани с at-al-as, „божественото слънце“, и с tit, „потопа“. Но ако това е вярно, то е само екзотерично тълкуване. Езотеричният смисъл на тези символи зависи от употребеното наименование или титла. Седем тайнствени, страшни, велики Богове – Диоскурите,1 божества, обгърнати от мрака на Окултната Природа, стават Idei Dactyli, или съвършени „Пръсти“ сред Адептите-лечители чрез метали. Истинската етимология на името Лара, днес означаващо „Призраци“, трябва да се търси в етруската дума lars, „придружител“, „водач“. Санхуниатон превежда думата Алета като „огне-поклоннищг“. Фабер предполага, че тя е произлязла от al-orit, „Бог на Огъня“. И двамата са прави, тъй като и в двата случая това е намек за Слънцето, „Висшия“ Бог, към когото „се привличат“ Планетните Богове (астрономически и алегорично) и на когото те се покланят. Като Лари те наистина са Слънчеви Божества, въпреки че не е много точна етимологията на Фабер, според която „Лар е съкращение на думата Ел-Ар, означаваща слънчево божество“.2 Те са Лари-Придружители или Водачи на хората. Като Алети те са били седем Планети – астрономически; и като Лари са били Регенти на тези Планети, наши Покровители и Управници – мистически. За целите на екзотеричния или фалическия култ, а също така космически, те били Кабири, чиито атрибути и двустранни свойства били обозначени с названията на храмовете, към които съответно принадлежали, а също така и с имената на техните жреци. Всички те обаче принадлежали към седмичните, творчески и вдъхновяващи групи на Дхиан-Коганите. 3 Фабер и епископ Кумберландски виждат в тях всички по-късни езически олицетворения, свързани с „Ковчега на Ной... и никой друг, освен патриархът (Ной) и неговото семейство(!)“ – както твърди това Фабер в своето съчинение „Кабири“ (т. I, 136), защото, както ни казват, много е вероятно след потопа благочестивите потомци на Ной, за увековечаване на това събитие, да са установили религиозен празник, който по-късно бил извратен от тяхното нечестиво потомство, превърнало „Ной и неговото семейство“ в демони или божествени герои; и „накрая безсрамната непристойност, узурпирала името и целия облик на религията“ (пак там, I, стр. 10). Наистина, подобно заявление е равносилно на опит да се изгаси човешката способност за мислене не само у древните, а и у съвременните поколения. Опровергайте твърдението, като след думите „Ной и неговото семейство“ обясните, че това, което се е подразбирало, е просто еврейското изложение на Самотракийските Мистерии на Сатурн или Кронос – Сидика и неговите синове, и тогава ще можем да кажем Амин. 1 Сред гърците в по-късните времена те били ограничени само с Кастор и Полукс. Но в дните на Лемурия Диоскурите, „Яйце-родените“, били седем Дхиан-Когани (Агнишвата-Кумара), въплътили се в седем избрани в третата раса. 2 Op. cit., т. I, стр. 133. |
