|
СИДЕРАЛНИ И КОСМИЧЕСКИ ГЛИФОВЕ Всеки астроном – да не говорим за окултистите и астролозите – знае, че иносказателно Астралната Светлина, Млечният Път, а също така и Пътят на Слънцето към тропиците на Рака и Козирога, както и Циклите на Сидералната или Тропическата година, винаги са се наричали „Змейове“ в мистичната и алегоричната терминология на Адептите. И това е както космически, така и метафорически. Посейдон е „Дракон“ – Драконът „Чозар, наричан от профаните Нептун“, според гностиците (Peratae) – „Благ и Свещен Змей“, Месия на назенияните, чийто символ в Небето е съзвездието на Дракона. Но ние трябва да сме наясно с различните признаци на този символ. Така Езотеризмът на последователите на Зороастьр е тъждествен с Езотеризма на Съкровеното Учение и когато окултистьт чете във Вендидад жалбите, изказвани против Змея, чиито ухапвания превърнали прекрасната вечна пролет Айряна Ваеджо в зима, пораждаща болести и смърт, и умствено и физическо изчерпване (замиране), той знае, че подразбираният Змей е Северният Полюс, а също така Полюсът на Небесата.1 Тези две оси произвеждат времената на годината, съответно на ъгъла на техния взаимен наклон. Тези две оси са престанали да бъдат успоредни; следователно вечната пролет Айряна Ваеджо „на бреговете на прекрасната река Даити“ изчезнала и „арийските Магьосници е трябвало да се преселят в Согдяна“ – така казват екзотеричните летописи. Но Езотеричното Учение твърди, че полюсът се отдалечил от екватора и че „Страната на Блаженството“ на четвърта раса, наследена от третата, станала сега област на безплодие и бедствия. Дори само това би трябвало да служи като неоспоримо доказателство за великата древност на Писанията на зороастрианите. Нео-арийците на след-потопния век, разбира се, едва ли биха могли да познаят планините, на чиито върхове техните праотци са се срещали преди Наводнението и са се съвещавали с чистите „Язата“, или Небесните Духове на Стихиите, чиито живот и храна вече веднъж са споделяли. Както казва Екщайн: 1 Неговият египетски символ е змей с глава на ястреб. „Вендидад явно сочи голяма промяна в областта на Централна Азия; силни вулканични изригвания и разрушаване на цяла планинска верига в съседство с Веригата на Кара-Корум.“1 Според Евсевий, който за учудване един път е написал истината, египтяните са изобразявали Космоса с голям огнен кръг с лежащ – напреки на неговия диаметър – змей с глава на ястреб. „Тук виждаме полюса на Земята и плана на еклиптиката и всички съпровождащи огнени последствия, които трябва да възникнат от такова положение на небесата; когато целият Зодиак за 25 000 (нечетни) години трябвало да стане „червен от слънчевото горене“; и всеки знак е трябвало да се намира във вертикално положение по отношение на полярната област.“2 1 „Revue Archйologique“, 1885. 2 Маккей, „Сфинксиада“; или „Морфологична астрономия на древните, обяснена чрез възстановяване на първоначалния смисъл на техните басни и символи“, стр. 42. Меру, Обителта на Боговете, както вече беше обявено, се е намирала на Северния Полюс, докато Патала, Долната Област, лежала на Юг, както се е предполагало. Тъй като всеки символ в Езотеричната Философия има седем ключа, Меру и Патала географски имат едно значение и изобразяват местности, докато астрономически имат друго и означават „два полюса“; последното значение довело до това, че в екзотеричното сектантство често са ги обяснявали като „Планина“ или „Бездна“, или Небе и Ад. Ако се придържаме само към астрономическото и географското значение, може да се каже, че древните хора са познавали топографията и природата на арктическите и антарктическите области по-добре от който и да е съвременен астроном. Те са имали причини, и то основателни, за наименуването на едната от тях „Планина“, а на другата „Бездна“. Както наполовина обяснява това току-що цитираният автор, Хелион и Акерон са означавали почти същото. „Хелион е Слънцето в своята най-висока точка“, тъй като Хелиос, или Елиос, означава „най-висок“, докато Акерон се намира на 32 градуса над полюса и на 32 градуса по-ниско; по такъв начин се е предполагало, че алегоричната река се е допирала до северния хоризонт в ширина от 32 градуса. Първите астрономи нарекли Бездна обширната Изпъкналост, завинаги скрита от нашите очи и заобикаляща южния полюс; като забелязали, че по посока на северния полюс в небето постоянно се е появявала над хоризонта някаква окръжност – те я нарекли Планина. Тъй като Меру е високата обител нат Боговете, говорело се е, че Боговете са се издигали и спускали периодично; астрономически под тези богове са се подразбирали Боговете на Зодиака, или прехода на първоначалния северен полюс на Земята към южния полюс на Небето. „В онази епоха, по пладне еклиптиката би се намирала успоредно на меридиана и част от Зодиака би се спускала от северния полюс към северния хоризонт, пресичайки осем пръстена на змея (осем сидерални години или повече от 200 000 слънчеви години), което би приличало на въображаема стълба с осем стъпала, издигащи се от земята към полюса, т. е. Престола на Юпитер. И така, по тези стълби Боговете, т.е. знаците на Зодиака, се изкачвали и слизали (Стълбата на Яков и Ангелите)... Изминали повече от 400 000 години, откакто Зодиакът се е намирал от страните на тази стълба.“1 Това е изобретателно обяснение, въпреки че не е съвсем свободно от окултна ерес. Въпреки това то е по-близо до истината от много други обяснения, с по-научен, и особено теологичен, характер. Както е казано, християнската Троица в самото начало е била чисто астрономическа. Било е това, което е накарало Рутилия да каже за тези, които са я евхемеризирали: „Judaea gens, radix stultorum“. Ho профаните и особено християнските фанатици, постоянно търсещи научни потвърждения, които биха могли да подкрепят мъртвата буква на техните текстове, упорстват в своето желание да виждат в Небесния полюс истинския Змей от Книгата Битие, Сатаната, врага на човешкия род; докато в действителност това е космическа метафора. Когато се казва, че Боговете оставили Земята, това означава, не само Боговете – Покровители и наставници, а също така и no-малките богове – Регентите на Знаците на Зодиака. Като действителни и съществуващи Индивидуалности, първите – дали рождение, отхранили и наставлявали човечеството в ранната му младост – се появяват във всяко Писание, в Писанията на зороастряните, както и в Заветите на индусите. Ормазд, или Ахура Мазда, „Властелинът на Мъдростта“ е синтез на Амешаспентите, или Амеша Спента, „Безсмъртните Благодетели“,2 „Слово“ или Логос, и неговите шест висши аспекта в Маздейството. Тези „Безсмъртни Благодетели“ са описани в Замяд Яшта като: 1 Пак там, стр. 47. 2 Д-р Хейгер превежда това като „Блажени Безсмъртни“, но първият превод е по-правилен. „Амеша Спента, блестящи, притежаващи зорки очи, велики, помагащи..., несъкрушими и чисти... всичките седем, одушевени от единен дух, чиято реч е една и които действат като един..., създатели и разрушители на тварите, Ахура Мазди, техни създатели, наставници, техни пазители и управници...“ Тези няколко изречения са достатъчни, за да се покаже двустранният и даже тристранният характер на Амешаспентите, нашите Дхиан-Когани, или „Змейове на Мъдростта“. Те са тъждествени на Ормазд (Ахура Мазда) и същевременно са различни от него. Те са и Ангелите на Звездите при християните, Звездните Язата на зороастряните – или седемте Планети (включително и Слънцето) на всяка религия.1 Определението „блестящи, със зорки очи“ доказва това. Такива са те на физически и небесен план. На духовен те са Божествените Сили на Ахура Мазда, а на астрален или психически план те са „Строители“, Стражи“, Питри или Отци и Първите Наставници на Човечеството. 1 Тези „седем“ станали „осем“, Огдоади, на по-късните материалистични религии, при което седмият, или висшият „принцип“, вече не се е разглеждал като всепроникващ Дух, Синтез, а станал антропоморфно число или допълнителна единица. |
