|
Но в старите Писания даже и това е предшествано от пред-астрономично, Космическо Наводнение, което е станало алегорично и било символизирано в приведения no-горе Зодиакален или Ноев Потоп. Но това няма нищо общо с Атлантида. Пирамидите са тясно свързани както с идеята за съзвездието на Великия Дракон, „Драконите на Мъдростта“ или великите Посветени на третата и четвъртата раса, така и с наводнението на Нил, разглеждани като божествено напомняне за великото потъване на Атлантида. Въпреки това, астрономичните записи на Всеобщата История, както казват, водят своето начало от времето на третата суб-раса на четвъртата коренна раса или расата на атлантите. Кога е било това? Окултните данни показват, че даже от времето на правилното установяване на изчисленията на Зодиака, полюсите в Египет били премествани три пъти. Ние още веднъж ще се върнем към това твърдение. Подобните на представените в Знаците на Зодиака символи – факт, даващ опорна точка на материалистите, върху която те могат да основават своите едностранни теории и разсъждения – имат твърде дълбоко значение и тяхното влияние върху нашето човечество е твърде важно, за да можем да се ограничим с няколко думи. Засега ние трябва да разгледаме смисъла на твърдението в Стих 48-и, отнасящо се до „Първите Божествени Царе“, които, както е казано, „се спуснали отново“ и са ръководили и наставлявали нашата пета раса след последния Потоп. В следващите раздели ние ще обсъдим това от гледна точка на историята, а сега трябва да приключим въпроса за „Змейовете“, като дадем само още няколко детайла. Беглите Коментари на Архаичните Станси трябва да свършат тук. По-нататъшните разсъждения изискват доказателства, доставяни от древните, средновековните и съвременните трудове, в които са обсъждани тези теми. Всички подобни доказателства сега трябва да бъдат събрани, съпоставени и групирани по най-добър начин, така че да се обърне вниманието на читателя върху това богатство от исторически доказателства. И тъй като значението за многообразния, странен и изразителен символ (така често споменаван) на „изкусителя на човека“ – в ортодоксалната светлина на църквата – никога няма да може да бъде подчертано достатъчно силно, струва ни се разумно сега да изчерпим тази тема с всичките Ј доказателства, с които разполагаме, рискувайки даже и да повторим нещо. Нашите теолози и някои набожни символисти неизменно са разглеждали Титаните и Кабирите като неразривно свързани с грубо-забавната личност, наричана „Дявол“, и всяко доказателство, което е в разрез с тяхната теория, досега неизменно се е отхвърляло и не се е вземало предвид. Поради това окултистите не бива да пренебрегват нищо, което може да доведе до поражение на този заговор на клеветата. И така, ние предлагаме в няколко групи да се разгледат въпросите, повдигнати в тези три последни Стиха, да ги разгледаме подробно и възможно най-пълно, доколкото мястото позволява. По този начин към общото свидетелство на древността могат да се добавят още няколко подробности за най-оспорваните догми на Окултизма и Езотеричната Доктрина, но главното ще бъде включено във втората част на този том, в раздела Символика. ЗМИИТЕ И ДРАКОНИТЕ В РАЗЛИЧНИТЕ СИМВОЛИЗМИ В Халдея името на Дракона не се е писало фонетично, а се е изобразявало с два монограма, вероятно означаващи според изтоковедите, „люспесто“. „Това описание, забелязва твърде основателно Дж. Смит, разбира се е можело да се прилага или към митичния дракон, змията или рибата“. Към това ние можем да добавим, че в едно определено отношение то е приложимо към Макара, десетия знак на Зодиака; този санскритски термин означава земноводно животно, неподдаващо се на описание и обикновено наричано крокодил, но в действителност означаващо нещо друго. Така това е несъмнено признание, че асиролозите във всеки случай не знаят нищо достоверно за статуса на Дракона в древна Халдея. Евреите са заимствали своя символизъм от халдейците, а впоследствие те на свой ред са били ограбени от християните, които направили от „люспестото“ жива същност и злобна сила. Представителят на Драконите, „крилати и люспести“, може да се види в Британския Музей. На това изображение – на събитията на Падението, според същия авторитет – има и две фигури, седящи от двете страни на „дървото“, с вдигнати ръце към „ябълката“, а зад дървото стои Драконът-Змей. Езотерически тези две фигури изобразяват двама „халдейци“, готови за посвещение, като при това Змеят изобразява Посветения; а ревнивите Богове, които проклинат тези трима, езотерически са невежото свещеничество. Това не прилича много на „библейското събитие“ в неговото буквално значение, както може да се убеди всеки окултист! „Великият Дракон уважава само Змейовете на Мъдростта“ – гласи Стансата. Така тя доказва правилността на нашето обяснение на двете фигури и „Змея“. „Змейовете, които отново се спуснали... които учели и наставлявали петата раса.“ Способен ли е здравомислещият човек на нашето време да повярва, че под това се подразбират истински змейове? Оттук е и грубото предположение, станало днес почти аксиома сред учените, че тези, които в древността са писали за различни свещени Дракони и Змейове, били или суеверни, лековерни хора, или са лъжели още по-невежи от тях. Но от Омир до съвременните автори този термин е означавал нещо скрито от профана. „Страшни са Боговете, когато проявяват себе си“ – тези Богове, които хората наричат Дракони. И Елианий, като обсъжда в своя труд „De Natura Animalium“ змийските символи, прави някои забележки, които показват, че той прекрасно е разбирал природата на тези най-древни символи. Така, във връзка със споменатия no-горе стих на Омир, той твърде уместно обяснява: „Тъй като Драконът, макар и да е свещен и достоен за почитане, има в своята същност нещо още no-голямо от божествено естество, за което по-добре (за другите?) да не се знае.“1 Символът на „Дракона“ има седмично значение и с тези седем значения могат да се представят висшето и низшето. Висшето е тъждествено със „Самородените“ Логоси, индуските Аджа. Сред християнските гностици, наричани назенияни, или почитатели на Змея, той е бил Второто Лице на Троицата, Синът. Негов символ е било съзвездието на Дракона.2 Неговите Седем „Звезди“ по същество са седемте звезди в ръката на „Алфата и Омегата“ в Апокалипсиса. В най-земното му приложение този термин се отнася към „Мъдрите“ хора. 1 Op. cit., XI, XVII. 2 Както доказва Г. Лизере в своя труд „Разбулената Троица на Християнството“ (Trinitй Chrйtienne Devoilйe), Драконът, бидейки поставен между Неизменния Отец (Полюс, неподвижна точка) и изменяемата Материя, предава на Материята въздействията, които получава от Отеца, откъдето е и неговото име – Глагол. Тази част от религиозния символизъм на древността е много абстрактна и тайнствена и може да остане неразбираема за профана. В днешни дни тя толкова дразни ушите на християнина, че независимо от нашата прословута цивилизация, тя едва ли може да избегне участта да бъде приета като пряка клевета към най-любимата от християнските догми. За да бъде описана както трябва, подобна тема изисква перото и гения на Милтон, чиято поетична измислица днес се е вкоренила в църквата като догма на откровението. Нима алегорията за Дракона и неговия предполагаем победител в небесата е получила началото си едва в Откровението на Св. Йоан? Ние категорично отговаряме – не. „Драконът“ на Св. Йоан е Нептун, символ на магията на Атлантида. За да докажем правилността на това отрицание, ние молим читателя да изследва символизма на Змея или Дракона в неговите няколко аспекта. |
