|
СТАНСА XII ПЕТАТА РАСА И НЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ НАСТАВНИЦИ 47. Остатъците от първите две Раси изчезват завинаги. Групи от различни раси на Атланти са спасени от Потопа заедно с Праотците на Петата. 48. Началото на нашата сегашна Раса, Петата. Първите Божествени Династии. 49. Първи проблясъци в историята, днес прикрепени към алегоричната хронология на Библията, като при това „всеобщата“ история робски я следва. Природата на Първите Наставници и Цивилизатори на човечеството. 47. ОСТАНАЛИ МАЛКО1; НЯКОЛКО ЖЪЛТИ, НЯКОЛКО КАФЯВИ И ЧЕРНИ И НЯКОЛКО ЧЕРВЕНИ. ХОРАТА С ЛУНЕН ЦВЯТ2 ИЗЧЕЗНАЛИ ЗАВИНАГИ (а). 48. ПЕТАТА3, ПРОИЗЛЯЗЛАТА ОТ СВЕЩЕН РОД, ОСТАНАЛА; ТЯ ЗАПОЧНАЛА ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ПЪРВИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ЦАРЕ... 49. ...ЗМЕЙОВЕТЕ, КОИТО ОТНОВО СЕ СПУСНАЛИ И УСТАНОВИЛИ МИР С ПЕТАТА4, КОИТО Я УЧЕЛИ И НАСТАВЛЯВАЛИ (b)... 1 Хората. 2 От първоначалната Божествена Група. 3 Раса. 4 Раса. а) Този Стих се отнася до петата раса. Историята не започва с нея, но живите и постоянно повтарящи се предания имат отношение именно към нея. Историята – или това, което се нарича история – не отива по-далеч назад във вековете от фантастичния произход на нашата пета суб-раса, само преди „няколко хилядолетия“. Именно подразделенията на първата суб-раса на пета коренна раса са споменати във фразата: „останали няколко жълти, няколко кафяви и черни и няколко червени“. Хората от расата с „Лунен Цвят“ – т.е. първата и втората – изчезнали завинаги, без да оставят никакви следи – това е станало още във времената на третия „Потоп“ на третата раса на лемурийците, този „Велик Дракон“, чиято опашка за миг е смела цели народи от повърхността на Земята. Такъв е истинският смисъл на стиха в Коментарите: „Великият Дракон оказва уважение само на Змейовете на Мъдростта, чиито следи от дупките им сега се намират под Триъгълни Камъни.“ Или с други думи – под „Пирамидите на четирите краища на света“. b) Това обяснява споменаваното неведнъж и на други места в Коментарите, а именно, че Адептите или „Мъдрите“ хора на третата, четвъртата и петата часа са обитавали подземни жилища, обикновено под строежи, нещо като пирамида, ако не и под истинска пирамида. Тъй като подобни „пирамиди“ са съществували на „четирите края на света“ и никога не са били монопол на страната на фараоните, въпреки че действително са съществували предположения за изключителното им притежание от Египет, докато не беше открито, че са били разхвърлени по цялото протежение на двете Америки, под и над земята, сред девствените гори и под тях, в долините и равнините. Въпреки че в Европа не се срещат такива геометрично точни пирамиди, много от предполагаемите ранни неолитни пещери, както и колосалните триъгълни пирамидални и конични „менхири“ в Морбиган, и в Бретан въобще, и многобройните „датски тюмули (могили)“ и даже „гробовете на великаните“ в Сардиния и техните неизменни спътници „нурагхи“, всички те са повече или по-малко груби копия на пирамидите. Повечето от тях са дело на първите обитатели от раси, установили се на новородения материк и европейските острови, от които някои „жълти, някои кафяви и черни, други червени“ останали живи след потъването на последните Атлантически Материци и острови преди 850 000 години – като се изключи островът на Платон – и преди пристигането на великите арийски раси; докато други били построени от първите емигранти от Изток. Разбира се, тези факти ще бъдат отхвърлени от хората, които трудно могат да допуснат, че древността на човешката раса се простира далеч във вековете – повече от 57 000 години, древността, която била приписана от д-р Даулер на скелета, намерен от него в Нови Орлеан на бреговете на Мисисипи. Но все някога те ще се убедят в своята грешка. Ние можем да пренебрегнем безразсъдното самоизтъкване на аркадийците, които признават себе си за „по-стари от Луната“ (???????????, и народите на Атика, които твърдят, че са съществували преди Слънцето да се е появило на Небето; но ние не можем да се съмняваме в тяхната несъмнена древност. Също така не можем да се надсмиваме над всеобщото поверие, че нашите предци са били великани. Фактът, че костите на мамонта и мастодонта, и в един случай скелетът на гигантски саламандър, погрешно са били приети за човешки кости, въобще не отстранява необяснимото затруднение при въпроса, защо от всички млекопитаещи човекът е единственият, за когото науката не желае да допусне, че е можел, както при всички останали животински форми, да намалява на ръст, от великана Homo Diluvii до същество с височина между пет и шест фута, какъвто е в днешно време. Но „Змейовете на Мъдростта“ добре са запазили своите фактически следи и историята на човешката еволюция е начертана в Небесата, както е изписана и върху подземните стени. Човечеството и Звездите са неразделно свързани помежду си, благодарение на Разумите, които управляват Звездите. Съвременните символисти може да се надсмиват над това и да го наричат „въображение“, но както пише Станиленд Уек: „Извън всякакво съмнение е, че Потопът (винаги) е бил свързан в легендите на някои народи на Изтока с Пирамидите, но също така и със Съзвездията.“1 „Древният Дракон“ е тъждествен с „Великото Наводнение“, казва Проктор: „Ние знаем, че в миналото съзвездието на Дракона се е намирало при полюса или върха на небесната Сфера. В Звездните храмове... Драконът е бил най-високото или управляващо съзвездие... Забележително е, колко тези съзвездия... съответстват, в последователността и в реда на правилното изгряване, на събитията, отбелязани във връзка с (библейското) Наводнението.“2 1 „Великата Пирамида“. 2 „Знание“ („Knowledge“), I, стр. 243; извадките са цитирани от Станиленд Уек, op. cit., 81, 82. Причината за тази странност вече беше широко обяснена в настоящия труд. Това доказва, че в паметта и преданията на субрасите на пета раса са били смесени няколко Потопа. Първото велико Наводнение било астрономическо и космическо, докато няколкото други са земни. Но въпреки това, нашият твърде учен приятел Джералд Меси – посветен, наистина, в тайните на Британския Музей, но все пак, самопосветен – заявявал настойчиво, че потъването на Атлантида и Потопът са били само антропоморфизирани измислици на невежия народ и че Атлантида не е била нищо повече от „астрономическа алегория“. Но великата Алегория на Зодиака е основана на исторически събития и надали алегорията може да бъде сбъркана с историята; още повече, че всеки изучаващ Окултизма, знае какво означава тази астрономическа и зодиакална алегория. В епичната поема за Нимврод на асирийските плочки д-р Смит е намерил истинския смисъл на алегорията. „(Нейните дванайсет песни) се отнасят към ежегодното преминаване на Слънцето през дванайсетте месеца на годината. Всяка табличка отговаря на определен месец и съдържа ясен намек за животинските форми в знаците на Зодиака... (Единайсета песен) е посветена на Римон, Бог на бурите и дъжда, и се съгласува с единайсетия знак на Зодиака – Аквариус или Водолея.“1 1 „Деветнайсетото столетие“, 1882, стр. 236; извадките са приведени от Станиленд Уек, пак там, стр. 82. |
